Решение № 826 от 28.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. Стара Загора, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20265530100786 по описа за 2026 година

Предявен е установителен иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит с правно основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищецът А. М. Б. твърди в исковата си молба, че бил страна по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ... от 19.03.2024 г., подписан с ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ” АД. Съгласно подписания между страните договор ищецът получил в заем от ответника сума в размер на 1200,00 лв., при следните параметри - срок на кредита - 11 месеца, размер на годишен лихвен процент на кредита - 36%, годишен процент на разходите (ГПР) - 42,58 %, общата сума по кредита била в размер на 1477,40 лева. В чл.

19, ал. 1, раздел „Обезпечения” било предвидено, че в случай на договорено обезпечение по договора заемателят следва в срок до 3 (три) дни от сключване на договора за кредит да осигури обезпечение по договора, като предостави банкова гаранция или действието на трето лице - поръчител. Изброявали се задължителни изисквания от кредитора, на които следвало да отговарят и поръчителят, и банковата гаранция, а така също и че те трябвало задължително да бъдат одобрени след преценката на самия кредитор. В чл. 29, ал. 1 страните договорили, че ако потребителят не изпълни задължението си 1 по чл. 19, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не бил предоставено договореното обезпечение. Сключеният между страните договор бил недействителен. В нарушение на императивните правни норми годишният процент на разходите (ГПР) бил посочен единствено като процент, а именно 42,58%, при което формално било изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото така отразен, този размер не надвишавал максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредоставяне на обезпечение. В процесния случай неустойката била предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както била уговорена, неустойката била предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечавала изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по договора, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция.

Чрез неустоечната клауза от договора се целяло санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпвала вреда за кредитора, размерът на която да е обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да била уговорена като санкционна, доколкото се дължала при неизпълнение на договорно задължение, неустойката водела до скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение било посочено като условие, при което разходите по кредита можели да се повишат.

Този факт бил индикация, че предоставянето на обезпечение било условие, от което зависел размерът на разходите по кредита, т. е. „неустойката“ се явявала разход по кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т. 10 от ЗПК не бил включен в ГПР. Въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му - 3-дневен от 2 сключване на договора, създавали значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влизала в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

В случая било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на преки вреди за кредитора, който следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Същевременно кредиторът не включвал неустойката по договора за поръчителство към ГПР, но неустойката била начислена към всяка месечна вноска в погасителния план на договора. Ставало ясно, че стремежът на заемателя бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не бил посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи но кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. Предвид изложеното било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на 3 договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с който да приеме за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ... от 19.03.2024 г., подписан с ответното дружество “СТИК-КРЕДИТ” АД, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК.

Претендира разноски.

Ответникът „СТИК КРЕДИТ“ АД, гр.Шумен оспорва исковата молба като неоснователна. Претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, били неоснователни. На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влечала недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив, тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приемела са нищожна, то същата щяла да се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не била включена в ГПР, били неоснователни. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който бил сключен процесният договор. Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние, и потребителят дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът бил предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се виждало и от СЕФ. Процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Действията по кандидатстването за 4 кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора били извършени по следния начин: Потребителят отправил искане за сключване на договор за заем между него и „СТИК - КРЕДИТ“ АД („Заявка“). Искането било попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя - http://stikcredit.bg/. С формата/формуляра за кандидатстване Кредитополучателят предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин Кредитополучателят обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със „СТИК - КРЕДИТ“ АД. Когато заявката за кредит се подавала от потребител, който нямал създаден профил на уебсайта на кредитора, след като бил попълнил данните, натиснал бутона „Кандидатствай" и дал изричното си съгласието с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуализация, чрез поставяне на отметка, потребителят следвало да попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочвал, със следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, номер на лична карта и начинът, по който желаел заемната сума да му бъде отпусната, за което поставял отметка на една от следните две опции: по банков път или EasyPay.

На тази страница, на потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр, който последният можел да изтегли. За да завършил заявката, потребителят натискал бутон „Вземи парите“, което действие било в потвърждение на недвусмисленото искане да му се предостави заявената заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект на договора за потребителски кредит и ако бил съгласен с неговото съдържание да натиснел бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи. След като натиснел бутон „Подпис“ на заявката, същата постъпвала в системата на кредитора за разглеждане и одобрение. Когато заявката за кредит се подавала от потребител, който имал създаден профил на уебсайта на кредитора, след попълване на заявката за кредит, в която посочвал параметрите на договора, потребителят следвало да натисне бутон „Подай заявка”, по този начин недвусмислено изявявал воля да му се отпусне желания кредит. На тази страница на потребителя се предоставял Стандартен 5 европейски формуляр, който можел да бъде изтеглен. След натискане на бутон „Подай заявка“ на потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако бил съгласен с неговото съдържание - да натиснел бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора потребителят се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи. След като натиснел бутон „Подпис“ на заявката, същата постъпвала в системата на кредитора за разглеждане и одобрение. Кредитодателят изпратил на посочената от кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от потребителя паричен заем, а в системата на кредитодателя бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на искането за кредит кредитодателят изпращал на посочения от кредитополучателя електронен адрес договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от кредитополучателя. Потребителят се запознал с всички условия предварително и след това подписал договора, чрез съответните опции в системата на кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия, кредитополучателят приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които последните са му предоставени.