Решение № 275 от 22.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Кюстендил, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500218 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. №5900/20.12.2021 г. от „***“ АД с ЕИК ***, чрез пълномощника адв. С. А., със съдебен адрес: гр.

***, ул. „***“ № 30, срещу ,решение № 469 от 17.11.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1482/2021 г. по описа на същия съд.

С посоченото решение № 469/17.11.2021г. постановено по гр.д. № 1482/2021г. по описа на Районен съд – Кюстендил, „***“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. “***“ № 3 е осъдено да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.

“***“ № 2, представлявано от Р.И., сумите, както следва: 576.00 лв. с ДДС по фактура № 0000011360/31.01.2020г., заедно с мораторна лихва за периода от 31.03.2020г. до датата на предявяване на иска в размер на 19.36 лв ( деветнадесет лева и тридесет и шест стотинки), ведно със законната лихва 1 върху главницата, от момента на предявяване на иска до окончателното й изплащане, сума 6249.00 лв с ДДС по фактура №0000011361/31.01.2020г., заедно с мораторна лихва за периода от 31.03.2020г. до датата на предявяване на иска, в размер ан 210.06 лв., ведно със законната лихва, върху главницата от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане, сума в размер на 597.60 лв с ДДС по фактура №0000011362/31.01.2020г., заедно с мораторна лихва, за периода от 31.03.2020г. до предявяване на иска в размер на 20.09 лв., ведно със законната лихва върху главницата, от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане, сума в размер на 382.10 лв. с ДДС по фактура №0000011363/31.01.2020г., заедно с мораторна лихва за периода от 31.03.2020г. до датата на предявяване на иска в размер на 12..84 лв, ведно със законната лихва, върху главницата, от момента на предявяване 1 на иска до окончателното изплащане.“*** ***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“№3 е осъдено да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“№2 сума в размер на 2050.00 лв., сторени в производството разноски.

С молба вх.№5896/20.12.2021г. „*** ***“ ЕИК *** чрез пълн-к адв.С. А. е сезирало съда с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, чрез намаляване присъденото на „***“ ЕООД адвокатско възнаграждение от 1550.00 лв. на 733.38 лв.С определение №68/18.01.2022г. подадената молба е отхвърлена, като неоснователна .Преписи от определението са връчени на страните на 01.02.2022г. и 31.01.2022. съответно на молителя - ответник и ищеца в производството.Жалби срещу определението не са постъпили.

Решението е връчено на страните както следва, на „***“ ЕООД на 29.11.2022г., а на „*** –***“ АД на 02.12.2021г. В срока, определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е подадена въззивна жалба от „*** –***“ АД ,ЕИК819364347 чрез пълн-к адв.С. А.(подадена по пощата на 16.02.2021г.).В жалбата се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушения на сьдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.Възпроизведени са части от съдържанието на съдебния акт – стр.3 и стр.8, обективиращи становище на съда, за установяващите се въз 2 основа на представени от въззивната страна писмени доказателства – писмо изх.№299/14.04.2020г.,предизвестие изх.

№317/24.04.2020г. (л.33 от гр.д. №1116/2020г. на ДнРС) по конкретно за уведомяване на ищцовата страна, като изпълнител по договор между страните за некачествено изпълнение, определяне на срок за изпълнение и предупреждение, че при неизпълнение договорът ще бъде прекратен, при липса на доказателства за получаване на посочените уведомления, предизвестия от изпълнителя, с изключение на уведомление изх.

№7/12.03.2020г. за разваляне на договора на основание чл.21, ал3 от същия при определени посочени в уведомлението предпоставки, осъществено на 16.03.2020г.( л.49 от д).Сочи се необоснованост на направените изводи и допуснато нарушение на съдопроизводствените правилаq изразило се, в пряко нарушение изискванията на чл.146, ал1 т.1 ГПК,тъй като не са посочени адекватно и изчерпателно обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения – нарушение на чл.146, ал.1 т.1 ГПК, не е отразено правилно кои права и обстоятелства се признават, в съответствие с предвиденото в чл.146, ал.1 т.3 ГПК, не е отразено кои права и обстоятелства не се нуждаят от доказване – чл.146, ал.1 т.4 ГПК и не е указано на страните, кои от твърденият от тях факти не сочат доказателства – чл.146, ал.2 ГПК.Във връзка с изложеното е заявено, че ищцовата страна, като частен правоприемник на „*** – ***“ ООД, като цесионер по процесния договор, не е оспорила, получаването на посоченото писмо 299/14.04.2020г.(л.33 от гр.д.

№1116/2020г. на ДнРС) и предизвестие с изх. №317/24.04.2020г., отправени до „*** – ***“ ООД.Предвид допуснатото нарушение по делото са представени и се прави искане за приемането на посочените писма с изх. N° 299/14.04.2020 г., и Предизвестие с изх. N° 317/24.04.2020 г, както и документи, доказващи връчването им - обратна разписка и съответно 2 товарителница.Наред с посочените въззивната страна представя ,като доказателство по делото писмо вх.№316/23.04.2020г. от „*** – ***“ ООД до „***“ АД гр.*** и писмо вх.№ 410/27.05.2020г. Посочени са, като приложения писмо изх. №8/21.04.2020г. и писмо изх.№13/22.05.2020г., с оглед съдържащите се в тях изявления за установяване получаването на отправените предизвестия за разваляне на договора.Ангажирането на посочените доказателства във въззивното производство се основава на допуснато от първоинстанционния съд неспазване на задължението за извършване на доклад по спора, на 3 основание чл.146 ГПК.Като неправилни с оглед доказателствата по делото и законови норми, са определени изводите 2 на съда, според съдържанието на стр.4, пар.5 и стр.7, пар.3 от решението, че договорът между страните представлява – ненаименов договор от смесен характер, съдържащ елементи, както на договор за изработка по чл.258 и сл.ЗЗД вр. с ч.8 от ДУО, така и на договор за покупко – продажба, доколкото е налице уговорка( чл.6 от договора), „изпълнителят“ да заплати цената на приетите отпадъци, в отсъствие на претенция за заплащане на продажната за отпадъцигте цена възражение за прихващане с вземане за тази цена.Въззивникът счита, че с оглед доводите на страните в подадените молба и отговор, въпроси свързани с преценка на договора, от гледна точка на действие и последици на договор за продажба не се налага.Тълкуване съдържанието на процесния договор №15/2018г. според въззивната страна, сочи на договореност за извършване на определени услуги срещу заплащане на цена за тяхното извършване, изрично според чл.6, ал.1 - изпълнителят се задължава при условията на този договор да заплати цената на приетите отпадъци, изброени в Приложение 1, а клаузата наал.2 – плащането ще се извършва по банков път в срок от 60 дни от издаване на фактурата от Изпълнителя, въз основа на отчетените количества, както и клаузата на чл.7, ал.1 от договора – „възложителят се задължава при условията на този договор да заплати цената за третиране на отпадъците, упоменати в Приложение №2 от договора“ както и раздел ІІ – цена и начин на плащане, изключва извод за договор от смесен характер, с двойнствена правна природа , представлява договор за услуга , по чл.258 и сл. ЗЗД вр. с чл.8 от ЗУО.Изводът си жалбаподотелят обяснява с правилата на елементарната логика т.е в свдързаност и обусловеност, в задължението за плащане на цената по чл.6, ал.1 за приети от изпълнителя отпадъци, и за третиране на отпадъците, и липса на такава обусловеност в издаване на фактура от изпълнителя за извършени от него услуги( приети отпадъци) и да си заплати сам стойността на фактурата( т.е едновременно доставчик и платец по фактурата). В жалбата се твърди неправилно приложение на материалния закон в преценката, по доводите за нищожност на договор за цесия, на който ищцовата страна основава вземането си – поради липса на съгласие за сключването му, доколкото страните не са договорили елемент от същественото му съдържание – да бъде ли същият възмезден или не( при явно противоречие в договор) и абсолютна симулативонст на договора, 4 създадената само привидност на настъпили от сделката ефект, като в действителност договорът не е произвел действие в отношенията между страните и титуляр на процесните вземания е останал „*** – ***“.Възпроизведена е като част от договора – съдържанието на чл.1 и чл.2, сочи се противоречие в съдържанието на двете клаузи и с оглед на тези обстоятелства се твърди неправилно извършено от първоинстанционния съд тълкуване.Според жалбоподателя следва да се съблюдава изискването за определеност респ. определяемост на съдържанието на престациите при което и конкретното съдържание на договора, извод за съвпадение на насрещни волезиявления на страните не може да се формира, липсва съгласие поради което договорът за цесия е нищожен, на основание чл.26, ал.2 изр.1 пр.2 ЗЗД.В съгласие с преценката на първоинстанционният съд относно задължената да доказва според правилото на чл.154 ГПК обстоятелствата за нищожност на договора поради привидност страна, изводът, че такова доказване не е проведено се оспорва, при зачитане на изключението за доказване симулация от трета страна, без т.нар „начало на писмено доказателство“.Като значими при преценка валидността на сделката, жалбоподателят желае да бъдат взети предвид при съобразяване правилото за разпределение на доказателствената тежест на основание чл.154 ГПК, на което се е позовал първоинстанционният съд следните факти – представителите на двете дружества се намират в роднинска връзка;, „*** - ***“ АД не е страна по процесния договор за цесия, не може от него да се очаква да разполага с т.нар. обратно писмо/contr letter/, което да разкрива действителната воля на страните по договора за цесия, не 3 може да се очаква същият да е възприел лично /чрез негови представители, служители или други лица/ или да разполага с лица, които са присъствали при уговаряне и сключване на процесния договор за цесия и са възприели лично действителната воля на страните по договора за цесия, а именно - да сключат привидна сделка за цесия, чрез която да дерогират арбитражната клауза от процесния договор от 01.02.2018 г., сключен между „*** - ***“ АД и „***- ***“ ООД в изпълнение на ЗУО, нелогично е да се изисква и очаква това дружество, като трето лице, стоящо извън лицата сключващи договора за цесия, да може да ангажира гласни доказателствени средства, а именно да сочи свидетели, които да установят обстоятелства относно действителната воля на страните по договора за цесия и неговата 5 привидност – негови представители или служители т.е преки доказателства са малко вероятно, което налага изводи въз основа на косвените индициии свързани с въведеното възражение и значението на сделката, в правната сфера на дружеството.Жалбоподателят настоятелно поддържа, че договорът за цесия е абсолютно симулативен, защото страните но него не са целели настъпването на каквито и да било правни последици, свързани с него, а единствено да създадат едно привидно правоотношение на обвързаност.изразява становище, че целта на договора е била да се дерогира арбитражна клауза в договора между цедента и представляваното от същия дружество - ответник - чл. 23 от Договор Ш 15/01.02.2018 г.Във връзка с изложеното се сочи и обстоятелството, че сред писмените доказателства, представени с исковата молба, фигурира Покана за доброволно изпълнение на парично задължение, изх. № 22/24.06.2020 г., изпратена от „***[1]***“ ООД до „*** - ***“ АД, с която се отправя искане да бъде заплатена сумата от 23 975,84 лв., формирана от задължения по Договор № 15/01.02.2018 г. Именно това вземане в размер на 23 975.84 лв. се твърди, че е предмет на договора за цесия между „***-***“ ООД и ищцовото дружество, като процесиите фактури са измежду изрично изброените фактури, от които това вземане е образувано – поканата е изпратена от цедента след сключване на 4 договора за цесия, като поведение несъответства на обикновената житейска логика,сочещо също на привидност - поканата следва по време датата на договора за ;цесия.Законният представител на „***-***“ ООД г-н К.И. е баща на законния представител на „***“ ЕООД г-жа Р.И..Друг факт сочещ на привидност - чл. 3 от договора за цесия, цедентът се е задължил да уведоми длъжника за цесията в срок от 2 месеца, а сьгласно чл. 3.1 да предаде на цесионера намиращите се у него документи, които установяват вземането - не се твърди да е отправено уведомление за цесията до длъжника, преди предявяван на иска, същевременно близо месец след сключване на договора за цесия, цедентът е отправил до длъжника покана за плащане на цедираното вземане.В подкрепа на тезата си въззивната страна сочи и обстоятелството, че предвид посочването в поканата на номерата на процесиите фактури, очевидно цедентът не е изпълнил и задължението си по чл. 3.1 от договора за цесия да предаде на цесионера намиращите се у него документи, установяващи вземането - индиция за привидност на договора.В поканата цедентът е заявил 6 и намерение за съдебно претендиране на вземането при липса на доброволно изпълнение, т.е. намерение да не се съобрази с уговорената в чл.