Решение № 119 от 16.06.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500226 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 18/26.02.2025г., постановено по гражданско дело № 299 по описа за 2024г. на Окръжен съд-Търговище, а именно:

1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Търговище, против решението в частта му, с която този въззивник е бил осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С. Ц. С. от гр.

Търговище сумата 22 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл. 278, ал. 6, пр. 3 и чл. 277а, ал.7 от НК, по които е окончателно признат за невинен и оправдан с решение № 444/04.09.2024г. по к. д. № 143/2024г. на ВКС. Счита се, че в обжалваната част решението е неправилно и несправедливо, поради което се претендира да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, а евентуално – да се приеме, че присъденото обезщетение е крайно завишено и не съответства на принципа за справедливо възмездяване на претърпени от ищеца вреди. Поддържа се, че по делото не са били представени никакви доказателства, удостоверяващи влошено психическо или физическо състояние на ищеца, съвпадащо с периода на водене на наказателното производство. Счита се, че фактът на проведено наказателно производство не предполага задължително причиняване на вреди в здравословното състояние на подсъдимия. Освен това не е доказано и 1 наличието на причинна връзка между вреди и наказателното производство. Не са били ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за социална изолация на ищеца от приятелския му кръг. Не е била дадена никаква гласност на воденото срещу ищеца производство, а самият ищец е споделил тази информация с приятелите си, което обаче според свидетелските показания не се е отразило негативно. Липсват доказателства за негативно отражение на воденото наказателно производство и върху семейството на ищеца. Наведени са подробни съображения и в подкрепа на тезата, че присъденият размер не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, включително и при съобразяване на изведените критерии в актуалната съдебна практика на ВКС и тази на ЕСПЧ по приложението на посочената правна норма.

Решението не е обжалвано в частта, с която е било присъдено обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди в размер на 100 лв.

В указания срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. Ц. С..

2. Въззивна жалба на С. Ц. С., подадена чрез адв. М. М. от АКТърговище, против решението, в частта му, с която е отхвърлен иска му за заплащане на горницата над присъдената сума от 22 000 лв. до претендираната сума от 90 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл. 278, ал. 6 и чл. 277а, ал.7 от НК, по които е окончателно признат за невинен и оправдан с решение № 444/04.09.2024г. по к. д. № 143/2024г. на ВКС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Поддържа се, че спрямо ищеца са били повдигнати две обвинения в извършването на престъпления, като всяко едно от тях предполагало постановяването на осъдителна присъда. В периода от задържането на ищеца и до окончателното му оправдаване, същият е претърпял неимуществени вреди, представляващи душевни и други страдания, които са били установени чрез разпита на свидетели. Продължителността на негативните преживявания е била значителна, поради което определеното обезщетение се счита за занижено.

Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния му претендиран размер, както и в пълен размер направените пред първоинстанционния съд разноски. Претендира се присъждането на разноските и за въззивната инстанция.

Решението не е обжалвано в частта му, с която е бил отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над присъдения размер от 100 лв. до размер от 6 000 лв.

В указания от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на Република България.

Въззивните жалби са допустими и се поддържат в открито съдебно заседание от процесуалните представители на страните, които оспорват жалбите на насрещната страна.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от 2 фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното производство:

В исковата си молба, подадена на 18.11.24г., ищецът С. е твърдял, че неговото хоби е търсене на метали със законно придобити металодетектори, поради което и членува в клуба по „металдетекторинг“ в гр. Т.. Това хоби обаче същият никога не упражнявал на археологически обекти. Всеки намерен от него предмет, който има античен характер, е предоставял на археологическия музей в града за експертна оценка. Твърдял, че в музея се съхраняват предоставени от него предмети, някои от които имат висока културна стойност. За периода от 25.04.22г-27.04.22г. С. е посетил местности край гр. Търговище, които не са археологически обекти. Около 15:00ч. на 27.04.22г. автомобилът на ищеца е бил спрян от органите на МВР за проверка, при която полицейските служители установили наличието на двата металодетектора и 2 бр. монети. Въпреки липсата на извършено престъпление, ищецът е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. Проведени са и претърсвания и изземване на вещи от дома, вилата и автомобила на ищеца. При тези действия са били иззети няколко монети, за които ищецът е бил уведомил надлежно музея в гр. Търговище. Въпреки това на С. са били повдигнати две обвинения за извършени престъпления – по чл. 278, ал. 6 от НК и по чл. 277а, ал. 7 от НК. От този момент и до окончателното приключване на наказателното производство ищецът е претърпял огромен психически срив, тъй като същият е знаел, че е невинен, но се страхувал от евентуална осъдителна присъда. Храненето му станало нередовно, влошило се здравословното му състояние. Някои от приятелите му започнали да се дистанцират от него, а родителите му също били под стрес от неизвестността.

Тъй като двата металодетектора били иззети, същият не могъл да практикува хобито си. С решение от 16.05.23г. по НОХД № 31/23г. на ОС-Търговище ищецът е бил оправдан по така повдигнатите му обвинения. Присъдата е била протестирана от прокурора и с решение от 12.10.23г. по ВНОХД № 239/23г. на ВАпС същата е била отменена и ищецът е бил признат за виновен по двете обвинения. Това е довело до нов емоционален срив у ищеца и у неговите близки. След касационно обжалване е било постановено на 04.09.24г. решение по к. д. № 143/24г. на ВКС, с което осъдителната присъда е била отменена и ищецът е бил оправдан изцяло. Претендира се осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството, изпитан стрес и страх от евентуално осъждане в наказателно производство, продължило повече от 2 години, в размер на 90 000 лв.

В депозирания в срок отговор на исковата молба ответникът е поддържал, че искът е допустим, но неоснователен. В тази връзка е било изложено, че искът не е подкрепен с никакви доказателства за претърпени неимуществени вреди от незаконното обвинение, както и за причинна връзка на твърдяните вреди с наказателното производство. Не са били представени доказателства за социална изолация на ищеца, а гласност за воденото 3 наказателно производство срещу него не е била давана от прокуратурата.

Оспорен е и претендираният размер на обезщетение като несъответен на принципа за справедливост, съобразно конкретните данни по делото (тежест на повдигнатото обвинение, участието на подсъдимия в производството, продължителността на последното, отзвука сред обществеността, последиците за увредения) и икономическия стандарт в страната. В тази връзка е било посочено, че наказателното производство е било проведено в разумен срок (предвид характера на престъпленията и необходимостта от изготвянето на експертиза), наложената мярка за процесуална принуда е била най-леката, участието на ищеца се изчерпвало с повдигане на обвинение на досъдебното производство и участие в 3 открити съдебни заседания на първа инстанция и в по едно заседание на другите две съдебни инстанции. Освен това, още пред първата инстанция представителят на обвинението е пледирал за налагането на условно наказание, което не може да се свърже с оплакванията на ищеца за изпитани притеснения от налагане на ефективно наказание. Отделно от това е било посочено, че по данни на НСИ средният годишен доход на едно лице за 2023г. е бил в размер на 10 846 лв., а претенцията на ищеца се явява на близо 8-годишен такъв доход, което е несъответно на претърпените вреди.

Така наведените от ищеца в исковата молба твърдения по фактите, както и формулираният петитум, сочат на иск с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – претендира се присъждане на обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, настъпили като последица от повдигането и поддържането на незаконно обвинение в извършването на посочените престъпления.

С оглед произнасянето на първоинстанционния съд по така въведените като основания на иска факти, подведени под хипотезата на приложимата материалноправна норма и в рамките на отправеното искане, решението в обжалваните му от страните части се явява допустимо.

Съгласно трайно установената задължителна практика (ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/) понятието „справедливост” по смисъла на чл.

52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е 4 взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. Когато се определя и обезщетение на вредите от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧ, същото се определя глобално като съдът в мотивите на решението си следва да обсъди и критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, както и да посочи частта, която се присъжда за вредите от неразумния срок на производството (т. 1 от ТР № 1/27.11.23г. по т.д. № 1/22г. на ОСГК на ВКС). В този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.