Решение № 338 от 06.03.2012, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 338 Година 06.03.2012 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - БУРГАС, Х състав, на шести декември две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря С.А.

Прокурор

Станимир Х.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 2463 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Пома груп” ЕООД с ЕИК по

БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61А, представлявано от управителя А.И.П. срещу ревизионен акт № 02251000025/14.09.2010г. издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр.Бургас, в частта в която е потвърден с решение № РД-10-353/18.11.2010г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Моли да бъде постановено решение с което да се отмени изцяло оспорения ревизионен акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да се отмени ревизионния акт.

Ответникът по жалбата – Директора на Д“ОУИ“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли съда да потвърди обжалвания ревизионен акт и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски.

Окръжна прокуратура гр.Бургас, чрез представляващия я прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия № 1000003/22.02.2010г.(л.4318 от делото), издадена от главен инспектор по приходите Дирекция „СДО” при ТД на НАП гр.Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на “Пома груп” ЕООД, относно задължения за данък по чл.34-36 от ЗКПО за данъчен период 01.01.2006г.-31.12.2006г., данък по чл.194-204 от ЗКП за данъчен период 01.01.2007г.-31.12.2008г., корпоративен данък за данъчен период 01.01.2006г.-31.12.2008г. и данък върху добавената стойност за данъчен период 01.06.2006г.-31.12.2009., със срок за извършване на ревизията до 3 месеца от връчването на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-7/04.01.2010г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и на 01.03.2010г. е надлежно връчена на ревизираното лице.

Със заповед за възлагане на ревизия №

1000025/31.05.2010г.(л.4316 от делото) издадена от началник отдел „Контрол”, дирекция „СДО” при ТД на НАП гр.Бургас е удължен срока за извършване на ревизията до 30.06.2010г. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-7/04.01.2010г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.114, ал.2 от ДОПК и на 10.06.2010г. е надлежно връчена на ревизираното лице.

С уведомление изх.№ ИТ-00-8136/09.06.2010г. (л.589 от делото), на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, „Пома груп” ЕООД е уведомена, че при извършване на ревизията е установено, че са налице данни за укрити приходи или доходи за 2008г. и 2009г., липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане във връзка с нотариален акт № 178/25.08.2006г. за учредяване право на строеж върху недвижими имот срещу задължение за строителство, договор за прехвърляне на права и задължения от 30.08.2006г., разрешение за строеж № П-149/13.09.2006г., удостоверение за въвеждане в експлоатация № 145/15.06.2009г.. Ето защо основата за облагане с корпоративен данък за 2008г. и 2009г. и основата за облагане с ДДС за периодите 01.02.2008г.-28.02.2008г. и 01.06.2009г.-30.06.2009г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. В уведомлението е определен срок до 25.06.2010г. за представяне на доказателства и вземане на становище. Уведомлението е връчено на 10.06.2010г.

С ревизионен доклад № 1000025/14.07.2010г.(л.1097-1185 от делото) съставен на основание чл.117 от ДОПК е направено предложение за установяване на задължения по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 14.07.2010г. на “Пома груп” ЕООД. Ревизионния доклад е връчен на 19.07.2010г. на ревизираното лице, като видно от писмо изх.№ ИТ-00-10372#1/16.08.2010г.

(л.1091 от делото) е удължен срока за представяне на възражения до 01.09.2010г.

Срещу ревизионния доклад са постъпили писмени възражения вх.№ ИТ-00-11286 (л.1080-1090 от делото).

С ревизионен акт № 02251000025/14.09.2010г. (л.1069-1076 от делото) издаден от старши инспектор по приходите, при ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с правомощията му делегирани със заповед № К 1000025/14.07.2010г.

(л.1094 от делото) издадена от началник отдел

„Контрол”, дирекция „СДО” при ТД на НАП гр.Бургас е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 14.09.2010г. на “Пома груп” ЕООД. Ревизионният акт е надлежно връчен на ревизираното лице на 20.09.2010г. и по административен ред е обжалван с жалба вх.№ 04-П-Ж-294/08.10.2010г. (л.50-66 от делото), с приложени към нея писмени доказателства. С решение № РД-10-353/18.11.2010г. (л.23-35 от делото) на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП ревизионния акт е частично потвърден като законосъобразен. Решението е връчено на 22.11.2010г. и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, ревизионния акт в частта в която е потвърден е обжалван с жалба вх.№ 04-П-Ж-294#9/02.12.2010г. (л.4-20 от делото).

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Настоящият съдебен състав счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процесуалноправните разпоредби на закона.

ПО ЗДДС

За данъчен период 01.06.2006-30.06.2006г., е посочено, че на основание чл.68 от ЗДДС е упражнено право на данъчен кредит общо в размер на 8 540,00 лева по данъчна фактура № 66/30.06.2006г. издадена от „Алфатрейд 04” ЕООД, с данъчна основа 42 700,00 лева и ДДС 8 540,00 лева, за закупена стрела за кран пайнер.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Алфатрейд 04” ЕООД за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-1/10.05.2010г. (л.2932-2933 от делото).

Във връзка с връченото на дружеството искане за представяне на писмени документи и обяснения изх.№ ВхК-18387-1/06.04.2010г. (л.2936 от делото), са представени договор от 01.03.2006г. (л.2946-2947 от делото) с който „Алфатрейд 04” ЕООД приема да достави на „Пома груп” ЕООД кулов кран „Пайнер” и кранова стрела „Пайнер” и договор за доставка сключен между И. П. М. и „Алфатрейд 04” ЕООД (л.2951 от делото) с който физическото лице се е задължило да достави кулов кран „Пайнер” и кранова стрела „Пайнер” за сумата от 44 000,00 лева, която дружеството следва да заплати в 5-дневен срок от получаването на стоката.

Представените са аналитични ведомости на счетоводни с-ки 45362, 411, 702, 401, 302 и 703 и писмени обяснения от управителя на дружеството, съгласно които „След като договорих сделката с двете страни и заплатих на И. М. стоката, срещнах И. М. с г-н П. и двамата се договориха как да транспортират крана.

„Пома груп” ЕООД ми заплати всичко което съм фактурирал за периода от 15.03.2006-08.12.2006, когато беше последния превод с което закрихме дължимите суми.”. Не са представени документи за извършено плащане.

Установено е, че предходния доставчик И. П. М. е починал на 19.05.2007г., поради което не може да му бъде извършена насрещна проверка. В същото време по представените счетоводни справки на „Алфатрейд 04” ЕООД не е видно заприхождаване на стоки кулов кран „Пайнер” и кранова стрела „Пайнер” за 44 000,00 лева по с-ка 304-стоки и съответно изписване на такива при продажбата им. В дневниците за покупки на „Алфатрейд 04” ЕООД за периода от сключването на договора с И. М. до предаването на стоките на „Пома груп” ЕООД, съгласно приемо-предавателен протокол от 16.10.2006г. (л.2948 от делото) не е отразено покупка на стоки от физическото лице И. М..

От страна на „Пома груп” ЕООД освен договора и приемо-предавателния протокол са представени и банкови извлечения за извършени разплащания по банков път. В счетоводството на „Пома груп” ЕООД е заведен един дълготраен актив „Кран Пайнер” по счетоводна с-ка 204 – машини и съоръжения с инвентарен № 36 в САП, въведен в експлоатация на 16.11.2006г. с годишна амортизационна норма 30 %.

Във връзка с транспортирането на кулов кран „Пайнер” и

Кранова стрела „Пайнер”, като превозвач е посочена фирма „Дарлинг 49” ООД и е приложено копие от международна товарителница, в която изпращач е Saaid Rasoull Industrieprodukte Германия, а получател ЕТ „Сийка В.-Р.М.”.

Международната товарителница е изготвена на 10.04.2006г. и на мястото на реквизит „стоките получени” е поставен печат на ЕТ „Сийка В.-***.

Поради невъзможност да се извърши насрещна проверка на И. П. М. е извършена проверка в информационната база на НАП – програмен продукт „VAT” за декларирани продажби към лицето И. П. М. от страна на ЕТ „Сийка В.-Р.М.”, за периода от получаване на стоките – 10.04.2006г. до 16.10.2010г. дата на приемо-предавателния протокол, като е установено, че няма такива.

С оглед на изложеното е направен извода, че не е възможно безспорно да се докаже произхода на кулов кран „Пайнер” и кранова стрела „Пайнер” и изходната точка, времето и начина на превозването му от мястото на произхода до крайния получател. Ето защо на основание чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл.6 и чл.25 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит в размер на 8 540,00 лева, по процесната фактура.

В сезиращата съда жалба се правят възражения, че закупените активи по процесната фактура съществуват, отразени са в счетоводството на дружеството и за тях има изготвена експертна оценка от лицензирани оценители в периода на закупуването им, т.е. активите съществуват и доставките са реални.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. С така посочените разпоредби законодателя е дал възможност за проверка не само на преките доставчици, но и на предходните, а оттам и право на отказ от признаване на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици.

Съгласно чл.6 от ЗДДС (отм.) доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.

Съгласно чл.24 от ЗДДС (отм.) данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл.7-10, извършени от данъчнозадължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната, износът по смисъла на чл.14, извършен от данъчнозадължено по този закон лице, както и вносът на стоки по смисъла на чл.11.