Решение № 260153 от 12.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на деветнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав

Съдия: Евгени Георгиев и секретар

Юлиана Шулева разгледа гр. д. 4 419/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и Р Е

Ш И:

[1] ОСЪЖДА П.С.П. да заплати на С.Ц.Н.-Е. следните суми:

- 50 000,00 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), получени на неосъществено основание, плюс законната лихва от 09.06.2020 г. до окончателното изплащане;

- 4 000,00 лева на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК разноски по делото. С.Ц.Н.-Е. е със съдебен адрес – адвокат Н.К.,***. П.С.П. е със съдебен адрес – адвокат С.Б.,***] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 000,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

[4] Решението е постановено при участието на трето привлечено лице „Р.С.“ ООД.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[5] С.Н.-Е. заявява в искова молба от 09.06.2020 г., че през ноември 2017 г. се е запознала с ответника П.П.. Тя е планирала да строи къща, за която ú е била необходима алуминиева дограма, а П.П. е произвеждал такава.

[6] С.Н.-Е. е предала на П.П.

50 000,00 лева, с които той да закупи алуминиеви профили, но впоследствие те не са сключили договор за изработка на дограмата, защото П.П. е предложил висока цена. П.П. не е върнал на С.Н.-Е. тези 50 000,00 лева. С.Н.-Е. твърди, че П.П. е получил парите без основание. Затова тя моли съда да осъди П.П. да ú заплати 50 000,00 лева.

[7] Ако съдът отхвърли този иск, С.Н.-Е. твърди, че П.П. е получил парите на неосъществено основание и иска връщането им. Ако съдът отхвърли и този иск, С.Н.-Е. твърди, че П.П. е получил парите на отпаднало основание, защото дори между тях да е имало договор, тя отправя волеизявление за развалянето му. Ако съдът отхвърли и този иск, С.Н.-Е. твърди, че П.П. неоснователно се е обогатил с 50 000,00 лева, които тя му е предала и моли съда да го осъди да ú ги върне (исковата молба, л. 2-7; становището, л.

84-85; молбата, л. 100).

2. По писмения отговор на ответника

[8] Ответникът П.П. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. С.Н.-Е. му е предала парите като управител на

„Р.С.“ ООД (Р.) и затова Р.следва да отговаря за връщането им, а не той;

2. той не е изработил дограмата, защото ищцата не му е осигурила достъп до къщата за вземане на размери. Затова той моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 32-34).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[9] Не се спори, че на 06.12.2017 г., 08.12.2017 г. и 21.12.2017 г. С.Н.-Е. е предала на П.П. съответно 20 000,00 лева,

20 000,00 лева и 10 000,00 лева. За това той ѝ е издал разписки, в които е било вписано, че П.П. е получил сумите като аванс за производство и монтаж на Р.етни щори и дограма в с. Бистрица (разписките, л. 8-10). Целта на аванса е била да се гарантира С.Н.-Е., че е щял да бъде закупен материал за прозорците и дограмата по цени към 2017 г. (показанията на свидетелката М., л. 149-151; ответникът не оспорва това обстоятелство).

[10] П.П. е внесъл по сметка на Р.:

20 000,00 лева на 07.12.2017 г.; 17 500,00 лева на 08.12.2017 г.; 15 500,00 лева на 11.01.2018 г. Основанието за внасянето на тези суми е било захранване на сметка. Веднага след внасянето на 20 000,00 лева на 07.12.2017 г. от сметката на Р.са били преведени 20 913,70 лева за погасяване на кредит (извлечението, л. 35-37).

[11] Не се спори, че впоследствие С.Н.-Е. и П.П. не са сключили договор за производство и монтаж на Р.етни щори и дограма. Те не са сключили такъв договор, защото П.П. е поискал от С.Н.-Е. висока цена (електронната кореспонденция и разменената с нея информация, л. 38-80, 87-90, 116-124; показанията на свидетелката М., л.

149-151). Не се спори, че П.П. не е върнал на С.Н.-Е.

50 000,00 лева.

[12] С.Н.-Е. е заплатила: 2 000,00 лева държавна такса (л. 18);

2 000,00 лева на адвокат (л. 144). П.П. е заплатил 2 500,00 лева на адвокат (л. 109).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА

ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО

ДЕЛОТО

[13] С.Н.-Е. е предявила иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за връщане на нещо, дадено на неосъществено основание. В проекта на доклад и доклада на делото съдът е докладвал основния иск, като такъв по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание. Промяната от съда едва с решението на правната квалификация на основния иск не накърнява права на страните, защото:

- съдът е докладвал всички евентуални искове, като е разпределил тежестта на доказване по тях, между които е бил и искът по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД;

- съдът е осигурил възможност на страните да събират доказателства в подкрепа и защита по всички искове, включително евентуалните.

1. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД

[14] Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, който е получил нещо на неосъществено основание е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за уважаването на този иск са: 1. П.П. да е получил пари от С.Н.-Е.; 2. тези пари да са били получени на неосъществено основание (правоотношение) 3. П.П. да не е върнал парите на С.Н.-Е..

[15] Съдът установи, че П.П. е получил 50 000,00 лева от С.Н.-Е., чрез които да се осигури запазването на цената на материалите за изработка и монтаж на дограма и щори по бъдещ договор. П.П. е получил парите, като физическо лице, а не като управител на Р.. Ако беше обратното, това щеше да бъде вписано в разписките (същото при близки факти е приел и

ВКС в решение 70-2018-III Г. О. по гр. д. 4 025/2017 г.). Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

[16] Дори след получаването на парите П.П. да е внесъл точно тези пари по сметка на Р., това не е достатъчно съдът да приеме, че С.Н.-Е. ги е предала на Р.. Това е така, защото, ако тя е трябвало да ги предаде на Р., щеше да ги преведе по негова сметка. Няма законова забрана, а не е и абсурдно, съдружник в дружество да внесе свои средства по сметка на дружеството, в което е съдружник, особено ако то следва да погаси заем.

[17] Съдът установи, че С.Н.-Е. и П.П. не са сключили договор за изработка и монтаж на дограма и щори. Следователно не се е осъществило основанието, за чието осъществяване С.Н.-Е. е предала на П.П.

50 000,00 лева. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.

[18] П.П. е възразил, че договорът не е бил сключен, защото С.Н.-Е. не му е осигурила достъп до имота, за да изготви оферта. Съдът не установи това. Точно обратното по делото са налице доказателства, че С.Н.-Е. е предоставила на П.П. информация за изготвяне на оферта. Затова това възражение е неоснователно.

[19] Съдът установи, че П.П. не е върнал на С.Н.-Е. 50 000,00 лева. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът осъжда П.П. да заплати на С.Н.-Е. 50 000,00 лева.

2. По разноските

[20] С.Н.-Е. търси разноски. Тя е направила такива за 4 000,00.

[21] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда П.П. да заплати на С.Н.-Е. 4 000,00 лева разноски по делото.

Съдия: