Решение № 9 от 22.02.2021, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 22.02.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 117 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 40, ал.

1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

В Административен съд - Ловеч е постъпила жалба от Х.С.В., ЕГН: ********** и посочен в жалбата адрес: ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, подадена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на Община Крушари по подадено от В. заявление.

В жалбата се излага, че по подадено по имейл заявление за достъп до обществена информация, до изтичане на законоустановения срок, оспорващият не е получил решение за достъп или за отказ за достъп до исканата информация, нито съобщение за уточнение или за удължаване на срока. Така постановеният мълчалив отказ се оспорва като незаконосъобразен с доводи, че органът следва да постанови изричен писмен акт и мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим. Иска се съдът да отмени отказа и да задължи АО да постанови писмено решение за достъп до исканата обществена информация.

Претендират се направените разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. В писмено становище/молба вх. № 482/09.02.2021 г. поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира присъждане на разноски, както и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не ангажира становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2020 г. по електронната поща на Община Крушари до Кмета на Община Крушари е подадено заявление за достъп до обществена информация с пет конкретно формулирани въпроса, и с посочен електронен адрес, на който да бъде предоставена информацията.

Заявлението е подадено на електронен адрес на Община Крушари. Обстоятелството, че заявлението е подадено по този начин, не се оспорва от ответника, който представя по делото разпечатка на полученото заявление /на лист 16 от делото/.

По делото няма данни и не се твърди от ответника по заявлението да е постановено писмено решение за достъп или за отказ за достъп до поисканата информация. Няма данни и да е изискано уточнение от заявителката или срокът за произнасяне да е удължаван.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима. По отношение на допустимостта на жалбата има влязло в сила Определение № 10105 от 23.07.2020 г. по адм.д. № 7222/2020 г. на ВАС.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, трети административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Преценявайки основателността на жалбата на основание доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира, че ответникът е нарушил приложимия материален закон, в частност разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация, с което е формирал мълчалив отказ. Цитираната разпоредба задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведомят писмено заявителя за своето решение.

Според правилото на чл. 38 от

ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в който при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно или не следва да се предоставя достъп до търсената информация.

С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон /предмета и целта на закона/ и при изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2, чл. 34, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ за формата и съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Налице е императивна разпоредба на закона, въвеждаща задължението за писмено произнасяне по заявлението. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28

- чл. 33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителя.

Разпоредбата на чл. 15, ал.

1, т. 4 от ЗДОИ задължава всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт /сред които безспорно попада Кметът на Община Крушари/ периодично да публикува актуална информация, съдържаща наименованието, адреса, електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация. Съгласно чл. 15а, ал.

2 от ЗДОИ, на интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт, в които структури се включват и органите на местното самоуправление, се обявяват изрично посочени данни, сред които и тези по чл. 15, ал. 1, т. 4 от закона.

Тази информация е достъпна на интернет сайта на Община Крушари. Жалбоподатеката В. се е възползвала от възможността, която й предоставя разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ да отправи писмено заявление по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 по ЗДОИ. При подадено заявление по електронен път на адреса на електронната поща, обявен на интернет страницата на Община Крушари, ответникът е бил сезиран с надлежно искане по ЗДОИ, поради което за него е възникнало задължение за произнасяне по смисъла на закона. Налице е изрично писмено заявление за достъп до обществена информация, подадено до задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, по което е дължимо издаването на писмено решение. Поради липсата на произнасяне в законовия срок по подаденото заявление, е налице мълчалив отказ за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация.

Отказът е незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл. 38 от

ЗДОИ. Видно от посочената в заявлението информация, същата не представлява лични данни на трети лица. В заявлението са посочени пет въпроса, по които В. иска предоставяне на информация, като само в петия въпрос се съдържа искане за предоставяне на копия от договори с трети лица, които биха съдържали лични данни, като изрично е посочено, че при наличие на пречки за предоставяне на данните, заявителката иска предоставяне на информация за предмета на договорите /не и страните/, правното основание за сключването им, договореното и изплатеното възнаграждение по договорите, и вида и количеството на предоставените по договорите услуги. Т.е. при наличие на отказ на трети лица по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ данните, които засягат интересите им, да бъдат предоставяни, административният орган е имал възможността по ал. 2 от същата разпоредба, както и изрично е посочено от жалбоподателката в заявлението за предоставяне на достъп.

Отказът следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за писмено произнасяне.

При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл. 3 от ЗДОИ във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа посочените в чл. 34, съответно чл. 38 от

ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава ІІІ на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.

При този изход на спора е основателна претенцията на жалбоподателката за възстановяване на направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева, за което следва да се осъди ответника.

Съдът намира за основателно и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката на оспорващата.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда на адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.

1, т. 3, предл. второ от ЗАдв. е установено със закон. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Принадлежността към нея е предоставена на преценката на адвоката, за което е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи, както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.

1, т. 3, предл. второ от ЗАдв. В договора за безплатна правна помощ, страните са приели за безспорно установено помежду си, че клиентът е "близък" на адвоката по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища и на ВАС – така Определение № 12909 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д.

№ 10210/2019 г., V о.; Определение № 9790 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017 г., V о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., III о.

Допълнително и с оглед липсата на материален интерес и фактическата и правна сложност на делото, следва да се осъди ответникът да заплати на адв. Т. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., определено в размер на 150 лева, на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на постановяване на настоящото решение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Следва да бъде отчетено, че делото не е с фактическа и правна сложност, а адвокатът не се е явил в съдебно заседание, като само е изготвил жалбата, както и писмено становище, в което сочи само, че поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че на настоящия състав на съда е служебно известно, че по идентични жалби, подадени по повод идентични заявления за ДОИ на жалбоподателката В., считано от началото на м. март 2020 г. до момент в Административен съд – Ловеч са образувани общо 57 административни дела – всичките, образувани по жалби на настоящата жалбоподателка срещу 57 различни кметове на общини в цялата страна.

Допълнително с оглед горното претенцията за заплащане на разноски за адвокат в размер на 500 лв. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. е силно завишена и граничи със злоупотреба с право. В същия смисъл е практиката на ВАС – Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по ад.д. № 11401/2019 г. на ВАС, съгласно което: „Разпоредбата на чл. 3, предл. първо от ГПК изисква участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случая безспорно се касае за упражняване на процесуалното право на оспорване на административен акт, последица от което в образуваното съдебно производство по оспорване на този акт и при неговата отмяна е правото на разноски. Правото на разноски обаче не би могло да бъде упражнено без осъществяване процесуалното право на жалба.....

Разпечатката съдържа 42 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1c0cb14-6239-4ce3-ae54-7e5937f9086d