Решение № 1412 от 22.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. Перник, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20221720102126 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. М. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ж.к. „М.Л.“, ***, **, **, **, срещу „АЙЗЕМ.БГ“ ООД, ЕИК 203595295, със седалище/адрес на управление: гр. С., Ж.К.

„Х. Д.“, ул. „П.Х.“, бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123, с правно основание чл.55, ал.1, предл.

Първо , вр. чл.86 ЗЗД, изменен по реда на чл.214 от ГПК в съдебно заседание от 28.11.2022 г., с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 674.00 лева, представляваща такса допълнителна услуга по Договор за паричен заем № *************** от ** г. и споразумение за допълнителна услуга, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба - ** г. до окончателното изплащане на сумата. Ищцата твърди, че в клаузата в процесния договор, съгласно която следва да заплати на ответника сумата от 674.00 лева за допълнителен пакет е нищожна, като противоречаща на множество разпоредби от ЗЗП, което обосновавало правният и интерес от предявяване на иска. Сочи, че е погасила изцяло сумата по сключения договор, но клаузата от договора твърди, че е нищожна противоречаща на множество разпоредби на ЗПК. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

1

В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил иска по основание и размер. В отговора твърди, че процесната сума се дължи на основание отделно сключен между страните на ** г. Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, съгласно който ищцата се е задължила да заплати на ответника сумата в размер на 550.98 лева. Сочи, че съгласно чл.4, ал.6 от Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, между страните било уговорено в случай на сключване от ищцата на договор с възложителя по отделно облигационно правоотношение, а именно договор за заем, изпълнителят имал възможността да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за заем сума, което е и сторил, поради което, че процесната сума е дължима от ищцата.

Сочи, че по Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг не са постъпвали плащания от ищцата. Поддържа, че и двата договора са действителни и съобразени с изискванията на закона. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи, моли съда да отхвърли иска, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. М., който поддържа предявения искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски, както и да бъде присъдено на адв. М. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. Г., който оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че главният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, като процесната сума се претендира на като платена при начална липса на основание, тъй като е платена по нищожен договор.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните са обвързани от облигационни отношения по Договор за заем № *************** от ** г.

Няма спор между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по процесния договор за паричен заем. Няма спор и, че ищцата е получила от ответника сумата от 1000.00 лева, която се е задължила да върне, ведно с 2 уговорената в процесния договор договорна лихва.

От приложения Договор за заем № *************** от ** г.. се установява, че ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 1000.00 лева, при годишен процент на разходите от 49,70 %, лихвен процент от 41,03 %, който е следвало да върне на 6 месечни вноски, всяка в размер на 279.00 лева, в които месечни вноски е включена допълнителна услуга, с дата на първо плащане – 11.10.2017 г. и обща сума за плащане с включена допълнителна услуга от 1674.00 лева.

По делото е представен и приет касов бон от 15.02.2018 г. за извършено от ищцата плащане при ответника в размер на 418.00 лева, от които главница в размер на 319.98 лева, лихва от 6.19 лева и сума за кредитен рейтинг в размер на 91.83 лева.

От заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице – В. В. се установява, че съгласно постигнатите между страните уговорки по процесния договор за заем, ищцата е следвало да заплати следните суми на ответника: сумата от 1000.00 лева – главница, сумата от 123.02 лева – лихва и сумата от 550.98 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна услуга. Съгласно приетото заключение ищцата е заплатила по процесния договор сумата в общ размер на 1000.00 лева, с която сума при ответника е погасена главницата по договора. По отношение на представения касов бон от 15.02.2018 г., в съдебно заседание вещото лице пояснява, че тази сума не е била отразена при ответника като постъпила сума, а била отразена единствено в общия оборот за деня в офиса на „АЙЗАЕМ. БГ“ ООД, в кв. Младост на гр. С.. От представената на вещото лице информация от ответника, експерта не е могъл да установи къде е била осчетоводена сумата от 418.00 лева, внесена от ищцата на 15.02.2018 г., но е категорично, че ако тази сума е платена по процесния договор, общият размер на платената от ищцата сума по договора е от 1418.00 лева.

В заключението вещото лице е посочило, в случай, че при допълнителната услуга в размер на 550.98 лева, договорна лихва в размер на 123.02 лева за периода от ** г. до 11.03.2018 г. и главница в размер на 1000.00 лева, то ГПР би бил в размер на 561.59 %, а при разходи само за главница и лихва ГПР би бил 49.07 %.

Приложен е и неоспорен Договор за заем № ************** от 15.02.2018 г., от който се установява, че на 15.02.2018 г. ответникът е предоставил на ищцата нов заем в размер на 800.00 лева, която сума е получена от ищцата. Видно от приложения към договора погасителен план първата погасителна вноска по този договор е следвало да бъде платена на 15.03.2018 г., за което няма спор по делото.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

3

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, при който ищцата следва да докаже, получаването на сумата 674.00 лева от обогатилото се лице ответника, която му е дадена от обеднялото лице, а от ответника основанието й за получаване. В тази връзка ответникът твърди, че правното основание на което е получил процесната сума са сключени с ищцата договори за кредит, чиято действителност ищцата оспорва.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът намира, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). От представените писмени доказателства съдът намира, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по процесния договор за заем. Няма спор, че ищцата е получила от ответника сумата от 1000.00 лева, която се е задължила да върне, ведно с уговорената в процесния договор договорна лихва.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл.3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и кредитор съгл. чл.9, ал.4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Този извод следва от предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, на страните по договора.

От изложеното в исковата молба не може да се заключи, че ищцата е оспорвала действителността на изявлението, поради което и не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена форма. Не без значение е и това, че към исковата молба ищцата е приложила договора за заем, от където следва извода, че тя е била запозната със съдържанието на процесния договор за заем.

От приложения Договор за заем преценен съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал, както и заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза, се установява че на ищцата ответникът й е отпуснал кредит в размер на 1000.00 лева, като и е начислена сума за допълнителна услуга в размер на 550.98 лева, като ищцата е следвало да върне сумата от 1674.00 лева, в която е включена и лихва в размер на 123.02 лева. В договора са посочен ГПР и лихвен процент. Поради това и съдът приема, че от съдържанието на договора ищцата е знаела, че следва да върне сумата от 1674.00 лева, състояща се от 1000.00 лева главница, 123.02 лева - договорна лихва и 550.98 лева - такса за експресно разглеждане на документи. В тази връзка и ГПР от 49.7 % кореспондира на договорна лихва от 4

123.02 лева. Относно сумата от 550.98 лева - начислена сума за допълнителна услуга, съдът намира, че тя също следва да се включва в ГПР.

Съдът намира за неоснователни доводите на ищцата, че процесния договор не отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно чл.22 от ЗПК, тъй като процесните договори са сключени в писмена форма, при спазване на чл.11, ал.1, т.7, т.9 и т.11 от ЗПК. В тях са посочени индивидуализиращите данни за страните, размера на получените суми, общия размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Няма нарушение и на императивната норма на чл.11, т.10 от ЗПК, тъй като сочената разпоредба не изисква в договора да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. От друга страна чл.11, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал.

Разпечатката съдържа 38 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1c0674a-2379-4c1a-a90e-c36036f1d96d