Решение № 5292 от 27.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5292 гр. София, 27.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20221110210606 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332010233 от 08.06.2022г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. В. И. с ЕГН:********** са му наложени 1.). административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП и 2.). административно наказание парична глоба в размер н а 200.00 лева и наложено наказание лишаване от право за управление на МПС за срок от 3 (три) месеца за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се инвокират подробни съображения против атакуваният санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и моли обжалваното НП да не му се налага наказание лишаване от право да управлява МПС. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който да оспорва депозираната жалба. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени 1 и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Жалбоподателят М. В. И. е правоспособен водач на МПС от 21.10.2022 г.

Наказван е бил с 18 (осемнадесет) електронни фиша и 3 (три) влезли в сила наказателни постановляния или общо 21 (двадесет и един пъти) за извършвани различни по вид административни нарушения по ЗДвП. На 26.03.2022 г. , около 00.40 часа свидетелят Р. И. М. управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел“ с рег.№ ... в гр.София, в посока от пл. „Македония“ по бул. „Христо Ботев“ и бул. „Ген.М.Скобелев“. Насочвал се към т.нар.

„петте кьошета“. Свидетелят М. се пристроил в лентата за ляв завой в посока към НДК на т.нар. „петте кьошета“. Пред него имало спрели два автомобила, чакащи преминаването на забранителния червен светофар. Свидетелят М. спрял зад тези автомобили. Подал сигнал за извършване на ляв завой със своето МПС. Изчаквал светването на зелен светофар, предназначен за автомобилите, намиращи се на лентата за ляв завой в посока към НДК на т.нар. „петте кьошета“. Свидетелят М. се загледал в огледалото за задно виждане на своя автомобил. Той възприел спрял зад неговото МПС друг лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № ..., собственост на Национално сдружение за борба с хепатита, управляван от жалбоподателя М. В. И.. Жалбоподателят И. се бил пристроил на близка дистанция с автомобила си зад автомобила на свидетеля М.. Свидетелят М. изчаквал забраненият червен светофар в лентата си за движение. Жалбоподателят И. също изчаквал зад автомобила на свидетеля М. преминаването на забраненият червен светофар.

Жалбоподателят И., обаче, решил да потегли внезапно в движение със своя автомобил, натиснал газ и се ударил в задната част на автомобила на свидетеля М.. Ударът бил силен и интензивен. Настъпило ПТП. Свидетелят М. се ударил във волана на автомобила си. В резулатът на удара, автомобилът на свидетеля М. марка „Опел“ с рег.№ ... се отместил напред при разстояние от около 60 см. Свидетелят М. включил аварийните светлини на МПС и излязъл от автомобила си, за да види дали има наранен човек и пострадали, както и какви са щетите. Насочил се към автомобила на жалбоподателя И..

Последният също излязъл от шофьорското място от своето МПС марка „Нисан“ с рег. № .... Свидетелят М. и жалбоподателя И. започнали да разговарят. Жалбоподателят И. давал странни отговори, че колата не била негова, но същият е възприел ПТП. Двамата огледали щетите по автомобилите. По автомобила на свидетеля М. щетите били значителни, тъй 2 като били засегнати задна броня, зададен капак, задна греда и др. Нямало пострадали лица. Свидетелят М. звъннал на телефон 112 и съобщил за ПТП, с цел изпращането и появата на служители на СДВР-ОПП. Жалбоподателят И. започнал да увещава свидетеля М. да не се обажда, че щял да му плати 200.00 лева, въпреки че стойността на автомобила на свидетеля М. била около 1500.00 лева. Жалбоподателят И. снимал двата автомобила с телефона си, звънял на различни номера и след това давал телефона си на свидетеля М. за разговор с човек, записан в телефонния указател на жалбоподателя И. с името “Police” за уреждане на случая. Свидетелят М. реагирал, въпреки това, съвсем нормално, хуманно, адекватно и логично в ситуацията. Имало е разногласие между двамата водачи на автомобила за причините за настъпването на ПТП и че двамата водачи следвало да останат на местопроизшествието до появата на служителите на СДВР-ОПП за последваща проверка и за установяването на причините за ПТП. През този момент от автомобила на жалбоподателя И. слезли стилно облечени две лица от женски пол, които искали да напуснат местопроизшествието. Опитвали да си хванат таксита, преминаващи в близост до и около тях. Жалбоподателят И. заплашвал свидетеля М., че ще му съсипе живота в Търново, че няма да може да се движи в Търново, поради познанството му със служители от КАТ, че няма да може да получи и нито лев от застраховката си. Жалбоподателят И. успял да вземе, дори, падналите на земята в резултат на ПТП очила на свидетеля М.. Последният не забелязъл това. Жалбоподателят И. не изчакал служителите на СДВР-ОПП. Качил се в автомобила си марка „Нисан“ с рег. № .... Напуснал местопроизшествието.

Свидетелят М. останал на местопроизшествието до появата на служителите на СДВР-ОПП. След тяхната поява около 10-15 минути след напускането му от жалбоподателя И., по тяхно нареждане преместил автомобила, за да не пречи на останалите участници от движението. Бил съставен КП № № 1795422 от 26.03.2022 г. в 01.30 часа, в който било отразено ПТП, механизма му и че втория водач, ударил автомобила на свидетеля М. напуснал местопроизшествието. Свидетелят М. попълнил декларация за ПТП, в която посочил възприетият от него механизъм на събитието и че жалбоподателя И. по своя воля е напуснал местопроизшествието. Щетите по автомобила на свидетеля М. възлезли на около 1200.00 лева, без да получи застрахователно обезщетение от застрахователя си „Бул Инс“ АД. В писмена декларация от 11.05.2022 г. до СДВР-ОПП жалбоподателят И. заявил писмено, че е участвал на инкриминираната дата и място в ПТП, че е бил предложил пари и съставянето на двустранен констативен протокол за ПТП, но свидетелят М. бил отказал. Нуждата от лекарства за детето му според жалбоподателя И. и липсата на жертви с оглед „минималните щети“ (според него) го мотивирали според данните от декларацията да напусне местопроизшествието. В съдебно заседание жалбоподателят И. признава за извършените административни нарушения и че е готов да си плати всичко, но без да бъде лишен от правото да управлява МПС.

Въз основа на АУАН № серия АД № 143640/11.05.2022 г. срещу жалбоподателя И. е постановено от АНО и НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-010233 от 08.06.2022г. издадено 3

Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. В. И. с ЕГН:********** са му наложени 1.). административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП и 2.). административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева и наложено наказание лишаване от право за управление на МПС за срок от 3 (три) месеца за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от показанията на свидетеля от А. С. С. – мл.автоконтрольор от СДВР-ОПП , от показанията на пострадалия свидетел Р. И. М. и от данните на предявените от съда на страните аудиозапис от телефон 112 и видеозаписи от процесното ПТП на основание чл.284 от НПК, включително и от самопризнанието на жалбоподателя И., въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.

Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо покъсно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на понестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

От прегледа на видеозаписите на местопроизшествието, от данните от сигнала от телефон 112 и в съответствие с показанията на свидетеля Р. И. М.

4 съдът установява, че жалбоподателя И. с управляваният от него лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № ..., собственост на Национално сдружение за борба с хепатита, причинил ПТП с автомобила на свидетеля М. марка „Опел“ с рег.№ .... Автомобилът на свидетеля М. се намирал в движение на регулирано пътно платно, дори да е бил в покой. Той не е бил спрял напълно, за да е логична инвокираната теза в същия смисъл от въззивната жалба на жалбоподателя. Изчаквал е преминаването на забранения червен светофар, за да продължи напред в посока на НДК след извършване на ляв завой в лентата, водеща към т.нар. „петте кьошета“. Свидетелят М. възприел спрелият зад него на безопасна дистанция автомобил на жалбоподателя И.. Последният тръгнал внезапно с него, натиснал газ и реализирал ПТП в задната част на автомобила на свидетеля М.. В тази връзка първоначалната дистанция между двата автомобила била преодоляна от автомобила на жалбоподателя И..

Разпечатката съдържа 27 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1c043c4-11ff-4ef8-8d32-420d4541649d