Решение № 940 от 16.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. С. Въззивно гражданско дело № 20255300501169 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК във вр. с чл.194, ал.1 от КТ.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. С. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ******, чрез адв. И. Я., против Решение № 727/21.02.2025г., постановено по гр.д.№ 10539/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., с което е отхвърлен предявеният от нея против ********, иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ - за отмяната като незаконосъобразна на Заповед № РД883/07.05.2024 г. на Директора на ответната страна, като неоснователен и недоказан; като е осъдена да заплати на ********, седалище и адрес на управление****, направените разноски за производството по делото в размер на 500 лв. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция.

Въззиваемата страна ***************, чрез адв.Б. П., е депозирала писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

1

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от С. С. З. против ********** е заведена искова молба, с която посочва, че е ******, като от 09.04.2021 г. работи на трудов договор като такъв в ********. На 15.05.2024 г. е била уведомена за издадената от директора на **** Заповед № РД-883/07/05.2024 г., с което на С.

З. е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 и 10 от КТ. Счита, че са налице съществени процесуални нарушения в дисциплинарното производство. В цитираната заповед е посочено, че била извършила нарушения на трудовата дисциплина на 11.10.2022 г. и 18.10.2023 г. В тази връзка, прави възражение, че не е спазен преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание. Позовава се на чл. 194, ал. 1 от КТ, според която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. С изтичането на преклузивните сроковете за налагане на дисциплинарно наказание се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност.

Поддържа, че за посоченото нарушение на 11.10.2022 г. е изтекъл едногодишният давностен срок, а за това на 18.10.2023 г. е изтекъл двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Това е така, тъй като „нарушението“ на 18.10.2023 г. е било установено още на същата дата, а дори да не е - то няма как да не бъде установено по-късно от края на първия учебен срок - 02.02.2024 г., поради което сроковете за налагане на дисциплинарно наказание са изтекли.

На следващо място, поддържа, че работодателят не е спазил и задълженията си съгласно чл. 193 от КТ. По-конкретно, на 29.04.2024 г. е получила уведомление от работодателя си с изх. № 991/29.04.2024, с което са потърсени „причините и мотивите, с който сте нарушили чл. 52, т. 3 от правилника за вътрешния трудов ред“ на ******за това, че „в рамките на установеното работно време ******* са длъжни да бъдат в ****** на 11.10.2022 г. и на 18.10.2024 г.“, като е даден срок до следващия ден за писмени обяснения. В тази насока, въвежда доводи, че искането за обяснения 2 е изключително неясно и двусмислено и не е направено по разбираем начин.

Позовава се на съдебната практика, затова, че работодателят следва да посочи в искането за обяснения по реда на чл. 193 от ГПК по разбираем за работника или служителя начин за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват.

Работодателят не е дал подходящ и разумен срок, в който служителят да може да подготви защитата си. Писмото, с което се искат обяснения от доверителката ми, е изготвено на дата 29.04.2024 г., като в него е даден срок за отговор до 30.04.2024 г., т.е. на следващия ден. Позовава се на съдебна практика - Решение № 159 /07.06.2019 г. по гр. д. № 563/2019 г. на ВКС, 4-то г. о., затова, че искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт - въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно - с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Срокът за обяснения трябва да е съобразен е реалните възможности на работника да ги даде.

Отделно, работодателят е посочил, че недаването на писмени обяснения в този срок ще бъде взето предвид от него, което изцяло противоречи на закона. Самият факт на недаване на обяснения по чл. 193 от КТ не може да се квалифицира по никакъв начин като нарушение на трудовата дисциплина, като служителят има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си, но той не е длъжен да даде обяснения, като може и да се въздържи. С посоченото изречение, работодателят е злоупотребил с правомощията си и е подтикнал служителя да даде писмени обяснения в изключително кратък срок, който от своя страна не е имал възможност адекватно да защити правата си. Въпреки това, в дадения от работодателя срок е депозирала своето писмено обяснение с вх. № 4098/30.04.2024 г., което от своя страна не е било взето предвид при налагането на дисциплинарното наказание, като работодателят само формално в заповедта е посочил, че същото е неоснователно.

Поддържа, че при определянето на дисциплинарното наказание не е направена преценка за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и поведението на служителя и неговите мотиви. Работодателят се е 3 задоволил единствено да посочи, че е постъпил сигнал за неявяването на родителски срещи, като е взел предвид само отговора на ***** г-жа Д. Г., и въз основа на това е приел, че е налице нарушение на трудовата дисциплина.

Работодателят не е изследвал останалите факти, а именно — причините за това. значимостта на извършеното и на останалите известни за него обстоятелства и документи. Не е взет предвид и фактът, че доверителката ми е изпратила своевременно съобщение до **** на ****“ клас, че детето е болно и е обективно възпрепятствана да присъства на родителската среща, като са дадени и съответни указания.

В заповедта следва да бъде описано нарушението с всички обективни признаци на извършването му - време, място, начин, както и в какво конкретно се изразява /с кое фактическо действие коя забрана е нарушена/.

Такава индивидуализация не е налице по отношение вменените нарушения на трудовата дисциплина, вместо което работодателят се е задоволил да посочи единствено нарушените нормативни и вътрешни правила. Не е посочен нито един обективен признак на конкретно извършено деяние. Липсата на индивидуализация на нарушението засяга както правото на защита на наказания, което е достатъчно да обоснове отмяната на дисциплинарното наказание. Основанието и мотивите на издадената заповед са неясни и не са посочени по разбираем за служителя начин. Налице е и противоречие между основанието за налагане на дисциплинарно наказание и мотивите за това, доколкото като основание са посочени чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложена работа и т. 10 от КТ, като в мотивите е описана само т. 10 на чл.

187, ал. 1 от КТ. Поддържа, че с некоректното посочване на квалификацията на наказанието доверителят ми е бил поставен в невъзможност да разбере в какво точно се изразява нарушението му, респ. за какво е бил наказан, което съществено е нарушило правото му на защита.

Също така, в заповедта за налагане на наказанието са цитирани други документи - жалба с вх. № 3407/27.03.2024 г., писмо с № 918/09.04.2024 г. и отговор с вх. № 3641/10.04.2024 г., които никога не са били връчвани в дисциплинарното производство, нито същите са били връчени при налагане на наказанието. Счита, че същите са от съществено значение за производството, предвид, че само въз основа на тях работодателят е мотивирал издаването на заповедта, като непредставянето им съществено е 4 засегнало правото на защита.

Налице е и противоречие в обстоятелствената част, основанието и мотивите между заповедта за налагане на наказание № РД-883/07.05.2024 г. и исканите от работодателя обяснения с изх. № 991/29.04.2024 г. В заповедта са добавени допълнителни правни основания, посочени са различни документи, дати и данни за нарушението, което от своя страна значително е засегнало правото на защита на доверителя ми. доколкото на нея не са били представени всички правнорелевантни факти и доказателства.

При така съставената заповед е невъзможно да се защити ищецът, тъй като липсва каквато и да било яснота за какво точно е наказан. Като доказателство за създадената неяснота е и фактът, че след получаване на заповедта за налагане на наказание, доверителката ми е депозирала възражение с вх. № 4419/17.05.2024 г., в което по-подробно е описала причините за отсъствието си от родителската среща и недоумението си относно обстоятелствената част на заповедта, ала това е станало при вече опорочено дисциплинарно производство.

На последно място, счита, че е налице процесуално нарушение и при връчването па заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 195, ал. 2 и 3 от КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчване, а при невъзможност да бъде връчена - работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с образна разписка, като дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Налице е процесуално нарушение при връчването на заповедта, тъй като работодателя т за свое улеснение е посочил като дата на връчване 15.05.2024 г. в условията на отказ от получаване и не е спазил законовото изискване за надлежно връчване. Затова и на това основание заповедта следва да бъде отменена. Въпреки този факт, тя като добросъвестен служител все пак впоследствие е получила заповедта и е удостоверила за това с подписа си, което от своя страна не санира допуснатото процесуално нарушение.

От ответника ******** в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск изцяло. Като първо оплакване в 5 исковата молба е изтъкнато, че не е спазен срокът за налагане на дисциплинарните наказания съгласно чл. 194 от КТ. В тази връзка, поддържа, че е срокът е спазен. Сигнал за извършените от С. С. З. нарушения е получен от ***** на 27.03.2024 г. От ****** на „******** е поискана информация на 09.04.2024 г., като същата дава такава на 10.04.2024 г. Съгласно утвърдената съдебна практика двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание започва да тече от момента на узнаване от работодателя на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Позовава се на Решение № 256/18.05.2012 г по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, IV г.о.

Като следващо оплакване в исковата молба се изтъква, че се оспорва връчването на заповедта за дисциплинарно наказание. Заявява се, че КТ не предвижда начин „връчване под формата на отказ на получаване". Този начин е утвърден също в съдебната практика, която е спазена, и се прилага от работодателите.

На следващо място, оспорва се обстоятелството, че заповедта за наказание е немотивирана. Възразява в тази насока, че заповедта за наказание е мотивирана и отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ. Няма също никаква разлика между обстоятелствата, за които са искани обяснения, и обстоятелствата, изложени като мотиви в заповедта за наказание, същите съвпадат. Дисциплинарната процедура е спазена. С. З. е извършила нарушения на трудовата дисциплина. Въпреки че е имала задължение да се яви на родителски срещи, същата не се е явила. Не е посочила своевременно на ******, че има уважителна причина да отсъства от родителска среща.