Решение № 7073 от 20.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7073 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100511403 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 12700/27.06.2024 г. по гр.д. № 22547/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 128-ми състав, по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. ****, дължи на Топлофикация София ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9253/2024 г. по описа на СРС, а именно: главница за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № 294329 в размер на 260.37 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 15.02.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва от 52.22 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 05.02.2024 г., като исковете са отхвърлени за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 314.92 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. на иска за главница и над уважения размер до пълния предявен размер от 67.67 лв. на иска за обезщетение за забава.

Със същото решение са отхвърлени исковете за признаване на установено помежду им, че Р. Н. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД суми за дялово разпределение в имот с абонатен № 294329, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9253/2024 г. по описа на СРС, а именно: главница за периода от 1

01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 17.76 лв. и обезщетение за забава за периода от 18.03.2021 г. до 05.02.2024 г. в размер на 4.64 лв.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника Р. Н. П.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Поддържа се, че не се установява по делото ответникът да е потребител на топлинна енергия. Сочи се, че неправилно съдът е присъдил и сумите за лихва върху главницата за топлинна енергия, тъй като не са налице доказателства, че ищецът е публикувал фактурите на интернет страницата си, съответно ответникът е бил поставен в забава за плащане на задълженията си. По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД не взема становище по жалбата.

В отхвърлителната му част решението не е било обжалвано и следователно е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на 2 клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 150 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. С оглед изложеното, собственикът на имот, попадащ в сграда в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено от представения договор за покупкопродажба на жилище рег. № 166, том VIII от 09.06.1987 г., сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, че Р. Н. П. е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Н.-V, бл. ****. От удостоверение за идентичност, издадено от Столична община-район „Връбница“, се установява, че „ж.к. Н.5“ е идентичен с „ж.к. Връбница-1“. При наличието на доказателство за притежание на право на собственост върху имота и при липса на данни за извършено разпореждане с него се налага изводът, че ответникът е собственик топлоснабдения имот. Като такъв същият има качеството на клиент на топлинна енергия през исковия период и следователно се явява страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното дружество. За последното възниква задължение за доставка на топлинна енергия за битови нужди, а потребителя-ответник дължи цената на доставената топлинна енергия.

Относно количеството и стойността на доставената топлинна енергия не се спори между страните, видно от заявеното с отговора на исковата молба становище. От претендираната сума за главница в размер на 314,92 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия в процесния имот за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., първоинстнационният съд е приел, че искът се явява основателен и доказан за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 260.37 лв., предвид наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, което е намерил за частично основателно. Като взе предвид, че във въззивната жалба не са заявени конкретни оплаквания във връзка с количеството и стойността на доставената топлинна енергия, и съобрази наличните по делото писмени доказателства, въззивният съд също приема, че искът е основателен за размера и периода, който е установен с първоинстанционното решение.

Основателността на претенцията за забава върху главницата за топлинна енергия (иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД) предполага наличие на главен дълг, какъвто е установен по делото, както и забава в погасяването му.

Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.

За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови 3 нужди в гр. София, в сила от 27.06.2016 г. Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 Общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Ето защо купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общите условия от 2016 г.

(чл. 33, ал. 2), то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД). В този смисъл възражението на жалбоподателя, че ищецът не е представил доказателство за публикуване на фактурите на сайта си, е неоснователно, тъй като няма предвидено подобно изискване по отношение на падежа на задълженията на клиентите на топлинна енергия в приложимите общи условия.

По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е платил в срок задължението си за главница за топлинна енергия през процесния период и следователно по отношение на него е налице доказана забава за плащането на претендираната сума. Предвид това и с оглед уважената част от претенцията за главница искът за мораторна лихва върху тази сума се явява основателен за периода от 15.09.2021 г. до 05.02.2024 г. до размера от 52,22 лева, който бе изчислен от съда при съобразяване на данните от заключението на съдебносчетоводната експертиза и по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор.

От гореизложеното следва, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, предвид което решението на Софийския районен съд като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че на въззиваемата страна не следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като отговорът на въззивната жалба има бланкетен характер, страната не е изпратила процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12700/27.06.2024 г. по гр.д. № 22547/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 128-ми състав в обжалваната част.

4

Решението е постановено при участието в процеса на „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД в качеството му на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5