Решение № 2687 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2687 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. С.а като разгледа докладваното от Д. К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100506756 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4595/17.03.2025г. по гр.д. № 41833/2024г. по описа на СРС, 154 състав, поправено с определение № 17679/15.04.2025г. (имащо характера на решение за поправка на очевидна фактическа грешка), съдът е прогласил по предявения от В. С. С. срещу „Кредито“ ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността на клаузата на т.2.5 от договор за потребителски кредит от разстояние № OL00087242/20.11.2023 г., и е отхвърлил предявения от В. С. С. срещу „Кредито“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 61,35 лева, като недължимо платена по договор за потребителски кредит № OL 00087242/20.11.2023 г., поради плащане на претендираната сума преди образуване на делото.

С въззивна жалба В. С. С. атакува решението като неправилно в частта, в която е отхвърлен искът за недължимо платена сумата от 61,35 лева по договор за потребителски кредит по съображения, че е оспорено твърдението на ответника, че сумата била възстановена като ищецът нямал банкова сметка в „Изи Пей“ АД.

В отговора на въззивната жалба „Кредито“ ЕООД излага съображения, че не е твърдял, че преводът на сумата е възстановен, а че е преведен и достъпен за усвояване, като преводът бил нареден на 18.04.2024г. преди исковата молба, с което връщането на сумите било добросъвестно, съответно не е дал повод за завеждане на делото, а процесната сума била налична за усвояване.

1

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е уважен искът за прогласяване нищожността на клаузата на т.2.5 от договор за потребителски кредит от разстояние № OL00087242/20.11.2023 г.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

Решението съображения: е НЕПРАВИЛНО в обжалваната от ищеца част по следните

Пренесеният пред настоящата инстанция предмет е произнасянето по обусловения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, по който в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, факта на плащане на претендираната сума на ответника, а в доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума /съответно валидни клаузи в договор за кредит, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност/, както и твърдението, че е върнал сумата на 18.04.2024г. Не се спори между страните, че по сключения договор за потребителски кредит от 20.11.2023г. ищецът усвоил заемна сума от 300лв., а на 22.11.2023г. върнал същата, ведно с 0.65лв. договорна лихва, 56.27лв. такса за експресно разглеждане /по прогласената за нищожна клауза/ и 5.08лв. надвнесена сума.

Спорът по делото се концентрира само по въпроса дали ответникът е върнал сумата от 61,35лв. на 18.04.2024г. (исковата молба е с п.к. 16.04.2024г.).

За доказване на същото по делото е приета справка по индивидуален кредит, в която е описано, че сумата от 61.35лв. е върната на заемополучателя. Имейл кореспонденция от 18.04.2024г., с която ответникът уведомява ищеца, че по сметката му в Изи Пей били преведени надвнесени суми по кредити, вкл. процесния, с указание, че паричните средства можели да бъдат усвоени до четиринадесет календарни дни от датата на изпращане на съобщението, а след този срок няма да има възможност да ги получи обратно /л.23/, както и имейл кореспонденция от Изи Пей до ответника, че на 18.04.2024г. е извършено плащане с получател Изи Пей АД с основание Паричен превод връщане на надвнесена сума по кредити, сред които и процесния.

Прието е заключение по ССчЕ, съгласно което от справка в счетоводството на ответника и представени документи било установено, че върнатата сума по кредита била в размер на 61.35лв. съгласно разписка за извършено плащане от 18.04.2024г. чрез Изи Пей с основание връщане на надвнесена сума по изброени договори, сред които и процесният.

Заключението е оспорено в частта, че ищецът е получил възстановената сума.

2

Първата инстанция е приела за доказано връщане на процесната сума с разписката за извършено плащане от 18.04.2024г., поради което е отхвърлила иска.

Настоящият съдебен състав намира, че СРС неправилно е тълкувал заключението на вещото лице по ССчЕ с останалия доказателствен материал. Съвкупно от събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че ответникът е доказал, че е превел в Изи Пей суми с основание надвнесени суми по кредити, която сума е била на разположение за усвояване в рамките на четиринадесет календарни дни от датата на изпращане на съобщението. Няма доказателства, че ищецът реално е усвоил сумата, вкл. в рамките на указания срок, а именно тези фактически обстоятелства е необходимо да се установят в хода на производството, за да се достигне до извод за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради заплащане на претендираната сума.

След извършена справка от публично достъпния търговски регистър се установява, че "Изи Пей" АД е търговско дружество, което притежава лиценз, издаден от БНБ по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ за извършване на парични преводи като неуниверсална пощенска услуга по смисъла на чл. 38, т. 4 от Закона за пощенските услуги, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПУПС . Следователно издадените от това търговско дружество документи за плащания попадат в приложното поле на чл.38, ал.1, т.4 ЗПУ като неуниверсалната пощенска услуга (Вж. Решение № 1732 от 04.03.2020 г. по в. гр. д. № 1100 / 2020 г. на ГО ЧЖ VI състав на СГС). Съгласно чл. 68, б. "а" ЗЗД паричните задължения са "носими" и задължението следва да бъде изпълнено в брой в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, т. е. на адреса или в седалището му. В разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. второ ЗЗД е предвидено, че когато предмет на задължението е парична сума, длъжникът може да се освободи от отговорност като вложи дължимата сума в банка по местоизпълнението на задължението. Когато плащането се извършва безкасово - чрез платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка, то плащането се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора, т. е. от момента на преминаването на сумата в патримониума на кредитора /чл. 75, ал. 3 ЗЗД /. В случая, правилото на чл. 97, ал. 1, изр. второ ЗЗД не се прилага, тъй като пощенските станции не са овластени нито от закона, нито от кредитора да получават изпълнението /чл. 75, ал. 1 ЗЗД /. При условие, че получателят не може да бъде открит или откаже да получи изпратените суми, неизплатените суми в записа се връщат обратно в станцията на подаването. Следователно, задължението не се смята за погасено и не е налице основание за освобождаване на длъжника от отговорност, каквото е предвидено при влагане на дължимата сума в банка, където отказът на кредитора да се разпореди с предоставената сума е правно ирелевантен с оглед действието на освобождаването от отговорност. По делото не са представени доказателства, които да удостоверяват, че сумите по плащането по неуниверсалната пощенска услуга са изплатени на посочения в пощенския превод получател, за който са предназначени. По тези съображения, съдът намира, че превеждането на задължението чрез Изи Пей не обосновава неговото погасяване докато същото не бъде получено от кредитора (Вж. Решение № 660 от 3

05.02.2024 г. по в. гр. д. № 457 / 2024 г. на СГС). Като краен извод – длъжникът (ответник) е ползвал неуниверсалната пощенска услуга по чл.38, т.4 Закон за пощенските услуги, но за погасяване на дълга не е достатъчно сумите да са предадени на пощенския оператор с нареждане за плащане в полза на определен получател, а е необходимо и да са получени реално от получателя.

В този смисъл съдът не кредитира заключението по ССчЕ в частта, че е върната сума по кредита в размер на 61.35лв. съгласно разписка за извършено плащане от 18.04.2024г. чрез Изи Пей, доколкото разписката доказва получена по сметка на Изи Пей сума, не и усвояване на същата от ищеца. В случая, изрично от страна на ищеца се оспорва процесната сума да му е била заплатена преди завеждане на делото, като в тежест на ответника е било да установи с годни доказателствени средства така твърдения изгоден за него факт за (реално) връщане на сумата, което той не е сторил. В отговора на въззивната жалба също се сочи, че ответникът не е твърдял, че преводът е възстановен, а бил преведен и достъпен за усвояване, но в отговора на исковата молба изрично се твърди, че е върнал сумата, а не че е налице възражение по чл.95 ЗЗД, каквото няма релевирано. Възражението е мотивирано по чл.78, ал.2 ГПК.

С оглед горното решението на СРС е неправилно в атакуваната част и трябва да се отмени и да се постанови уважаване на иска.

По разноските:

Видно от служебно изготвена справка за висящи дела пред СГС се установява, че между В. С. С. и „Кредито“ ЕООД пред СГС има образувани множество дела с предмет обжалвани решения по искове по чл.55, ал.1 ЗЗД по повод теглени потребителски кредити в кратки периоди, съответно връщане на сумите от потребителя в рамките на няколко дни от изтеглянето им и предявени искове за нищожност на кредитите и връщане на надплатените (над главницата) суми, при искови молби подадени на една и съща дата, вкл. в различни съдилища (препратени по компетентност в СРС), например: в.гр.д.№ 5522/2025 - договор за потребителски кредит от 12.09.2023г. /ИМ подадена на 18.04.2024г./ в.гр.д.№ 12714/2025 договор за потребителски кредит от 18.09.2023г. /ИМ подадена на 18.04.2024г./ в.гр.д.№ 9088/2025 - договор за потребителски кредит от 06.11.2023г. /ИМ подадена на 19.04.2024г./ в.гр.д.№ 9115/2025 - договор за потребителски кредит от 19.06.2023г. /ИМ подадена на 18.04.2024г./ в.гр.д.№ 11191/2025 - договор за потребителски кредит от 11.12.2023 /ИМ от 18.04.2024г./ в.гр.д.№ 8839/2025 - договор за потребителски кредит от 30.11.2023 /ИМ от 18.04.2024г./ в.гр.д.№ 7595/2025 - договор за потребителски кредит от 09.11.2023/ИМ от 18.04.2024г./. По всички дела В. С. С. се представлява от адвокати по чл.38 ЗАдв. Видно от служебно изготвена справка за висящи дела пред СРС се установява, че В. С. С. има образувани общо 185бр. искови дела с предмет „0208-1 Искове за недействителност на правни сделки“ в периода от 03.07.2023г. до 05.09.2025г.“ срещу различни „бързи кредити“, вкл. срещу „Кредито“ ЕООД конкретно: ГД 22822/2024 по което е образувано ВГД 5522/2025 пред СГС; ГД 22825/2024 по което е образувано ВГД 7595/2025 пред СГС; ГД 38264/2024, препратено по компетентност от Районен съд – Пловдив по което е образувано ВЧГД 4

9048/2025 пред СГС; ГД 40057/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Пловдив; ГД 41345/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Пловдив, по което е образувано ВЧГД 333/2025 пред СГС; ГД 41346/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Пловдив, по което е образувано ВГД 12714/2025 пред СГС; ГД 41833/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Пловдив, по което е образувано настоящото ВГД 6756; ГД 44039/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Своге; ГД 44040/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Своге; ГД 44041/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Своге и Районен съд – Пловдив, по което е образувано ВЧГД 9048/2025 пред СГС; ГД 44254/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Дупница; ГД 44506/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Ардино, по което е образувано ВГД 8839/2025 пред СГС; ГД 44507/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Своге и Районен съд – Пловдив, по което е образувано ВГД 12714/2025 пред СГС; ГД 44512/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Пловдив; ГД 47772/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Сливница; ГД 48132/2024 препратено по компетентност от Районен съд – Пловдив, по което е образувано ВЧГД 2819/2026 пред СГС;