Решение № 15 от 31.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500400 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК и сл. ГПК.

Със съдебно решение № 671 от 07.06.2023г.,постановено по гр.д.

№2234/2022г.по описа на БОС съдът е ОСЪДИЛ ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Булстат 121817309, да заплати на Р. П. Я. с ЕГН********** от гр. Б.,ул. “К. Б. *“ № ** сумата от 35 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователното обвинение в извършване на тежко престъпление по ДП № 55/ 2015г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура, прокурорска преписка № 534/ 2015г. по описа на СП – София, н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, по което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска на 23.12.2022г. до окончателното им изплащане, както и 10 лв. за направените по делото съдебни разноски,като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над уважения размер от 35 000 лева до предявения размер от 150 000 лева.

С определение № 2271 от 13.09.2023г.,постановено по същото дело,БОС е оставил без разглеждане искането на ищцата за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.

Недоволна от така постановеното съдебно решение в

1

ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му част е останала ищцата Р. Я. ,която е депозирала въззивна жалба в законоустановения срок,като е обжалвала решението в частта,с която е отхвърлен предявеният от нея иск. Р. Я. е обжалвала в срок и определение № 2271 от 13.09.2023г.с частна жалба.

Недоволна от така постановеното съдебно решение е останала и ответната Прокуратура на Република България,която е депозирала въззивна жалба срещу решението на БОС в частта,с която е уважен и е поискала съдът да НАМАЛИ размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да посочи конкретен размер.

С въззивната си жалба,подадена чрез пълномощника адв.Р.

И.,въззивницата ищца Р. Я. е оспорила решението на БОС в отхвърлителната му част, в неуважения размер от 115 000 лева/разликата над уважения размер от 35 000 лева до претендирания размер от 150 000 лева/,като неправилно и незаконосъобразно.Посочва,че освен данните и мотивите в заповедта за уволнение,базираща се и на медийните публикации,ноторно известни са и телевизионните репортажи по всички телевизии за акцията на прокуратурата в ГКПП-Лесово и по-нататъшното отразяване на съдебните заседания.

Счита,че съдът не е вникнал в преживяванията и драмата на обречения и отношенията на заобикалящите го близки,познати и по-далечни хора.Неглижирано е било и обстоятелството около проведената наказателна репресия – провеждани нощни разпити,транспортиране по арестите с белезници,създаденият дискомфорт и стрес,както и чувство за обреченост.

Моли се за отмяна на решението на БОС в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Няма доказателствени искания,претендират се разноски.

Във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор Христина Дамянова от БОП като неин представител,съдебното решение на БОС е оспорено като неправилно досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.Изразено е становище,че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен и не съответства на претендираните вреди,икономическия стандарт в страната и на съдебната практика,в това число и на ЕСПЧ,размерът не е съобразен и с принципа на справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.Изложено е становище за необоснованост и неправилност на изводите на съда,като е направен и анализ на доказателствата по делото.

Моли решението на БОС да бъде изменено,като се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Няма доказателствени искания.

Предявеният иск е с правно основание чл.,2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

2

По основателността на въззивните жалби и съществото на спора от фактическа и правна страна, съдът намери следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или деянието не е престъпление.Съгласно нормата на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В случая е безспорно установено, че на 02.11.2016г. срещу ищцата Р. Я. е било повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.321 ал.3 т. 321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр.с ал.2 НК по ДП № 55/ 2015г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура, прокурорска преписка № 534/ 2015г. по описа на СП – София, н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на Специализирания наказателен съд. Прокурорът е внесъл в съда обвинителен акт срещу Р. Я.,било е образувано нохд №894/2018г.по описа на СпНС,което е било прекратено от съда на 14.06.2018г. и върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.Последвало е повторно внасяне на обвинителен акт в съда на 20.07.2018г.,като е било образувано нохд №2374/2018г.по описа на СпНС,приключило с оправдателна присъда №24 от 03.07.2020г.,влязла в сила на 21.07.2020г.

При така установените и безспорни между страните факти относно привличането на ищцата Я. като обвиняема по горепосоченото досъдебно производство,внасянето на обвинителен акт срещу нея в СпНС и воденото съдебно наказателно производство,приключило с оправдателна присъда, правилно е приел БОС, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за причинените на ищцата неимуществени вреди ,при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Ищцата Р. Я. е предявила пред БОС иск за присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени от воденето на наказателното производство неимуществени вреди -претърпени болки и страдания,подробно описани и конкретизирани в исковата молба.

Прокуратурата на Република България е оспорила предявения иск, като е заявила становище за неоснователността му поради недоказаност на претърпените морални вреди и причинната им връзка с незаконно обвинение.

Искът е оспорен и по размер,като е заявено,че липсват доказателства,че ищцата е претърпяла вреди по-големи от обичайните,при водено наказателно производство.

3

Между страните не са били спорни фактите,свързани с образуваното ДП №55/2015г. по описа на Следствения отдел към Специализираната прокуратура/ прокурорска преписка № 534/ 2015г. по описа на Специализираната прокуратура/:

- на 02.11.2016г. на местоработата на ищцата в МП „Лесово“ е проведена полицейска операция,като Я. е била задържана за срок от 24 часа в РПУ-Елхово,а с прокурорско постановление от 03.11.2016г. е била задържана за срок от 72 часа и транспортирана в ареста в гр. Ямбол,а впоследствие - в гр. София;

-непосредствено след изтичането на задържането и за срок от 72 часа,спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение задържане под стража,заменена впоследствие с мярка „домашен арест“,изменена с определение на СпНС от 26.01.2017г.в парична гаранция;

-На 11.11.2016г. ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. чл.2 от НК.

-Извършен е бил обиск, претърсване и изземване от органите на досъдебното производство в семейното жилище на ищцата в гр.Бургас и два лични обиска в РПУ-Елхово и в следствения арест;

-С постановление на Специализираната прокуратура от 11.11.2016г. на основание чл.68, ал.1 от НПК на ищцата е била наложена забрана да напуска пределите на страната;

- на 21.03.2018г. прокурор от Специализираната прокуратура е изготвил обвинителен акт, с който ищцата Р. Я. е обвинена, че в периода 30.09.2015г. - 02.11.2016г. в село Лесово, област Ямбол, в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор при митнически пункт „Лесово“ към Териториално митническо бюро Бургас при Агенция „Митници“, участвала в организирана престъпна група с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.301-302 от НК /подкуп/, като групата била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица.

-Обвинителният акт е бил внесен в СпНС,като е било образувано нохд № 894/2018г. на СпНС. С акт на съда от 14.06.2018г. на основание чл.249, ал.4, т.1 от НПК делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и е отменена наложената на ищцата забрана да напуска страната;

- На 20.07.2018г. е внесен нов обвинителен акт,по който било образувано н.о.х.д. № 2374/ 2018г. по описа на СпНС, приключило с оправдателна присъда № 24/ 03.07.2020г., влязла в сила на 21.07.2020г.

Не е било спорно също между страните, че със заповед № 3365/ 12.04.2017г. на директора на Агенция „Митници“ на ищцата Р. Я. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Видно от изложените в заповедта мотиви е,че работодателят е мотивирал уволнението с повдигнатото и обвинение по воденото наказателно производство.

4

Р. Я. е оспорила заповедта за уволнението си, като наложеното и дисциплинарно наказание е било отменено с решение № 9242 от 06.07.2018г. по адм.д.№14006/2017г. по описа на ВАС,влязло в сила.

След възстановяването и на заеманата длъжност, ищцата е била отново уволнена със заповед № 2187 от 07.01.2018г. по съображения,че е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си,тъй като е подсъдима за умишлено престъпление от общ характер.Тази заповед също е отменена от съда- с решение на Адм. съд - Бургас по адм. № 149/2019 г., потвърдено с решение на ВАС по адм.д.№8936/2019г.След второто възстановяване на служебното и правоотношение,същото е било прекратено с трета заповед,която е била потвърдена от административните съдилища.

По начало наличието на отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение по време на водене на наказателно производство, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и не се нуждае от специално доказване,в какъвто смисъл е и дългогодишната утвърдена съдебна практика.Ето защо, неоснователно е възражението на въззивната

Прокуратура на РБ за неоснователност на предявения иск поради недоказаност на настъпили за ищцата Я. неимуществени вреди намиращи се в причинна връзка с незаконното и обвинение.

По отношение определянето на справедливия размер на обезщетението в утвърдената съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК е възприето становище,че съдът следва да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства,релевантни за определяне по справедливост на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди по искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,както и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост.Така,в Решение № 50073 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3257/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Николай Иванов по чл.290 ГПК е направено обобщение на съдебната практика на касационната инстанция по въпроса кои са правно релевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по тези искове. ВКС е приел,че такива обстоятелства са : 1/тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; 2/дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;

3/продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; 4/вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; 5/по какъв начин последното се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да – в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания;6/съдебното минало на ищеца. Освен това съдът следва да извърши преценка на цялостното отражение на предприетото срещу лицето наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели,професия и професионална реализация,обществен отзвук и пр. Обезщетението за 5 неимуществени вреди от деликта се определя глобално за всички претърпени неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението, съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и начина, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване за пострадалия.