Решение № 219 от 22.10.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Габрово, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20264200500437 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7345/03.08.2026 г. от Н. М. И., чрез пълн. си адв. Е. П., против Решение № 291/28.07.2026 г. по гр. д. № 2757/2025 г. по описа на РС – Габрово, в частта в която на жалбоподателката е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Х. Н. С..

Във въззивна жалба с вх. № 7345/03.08.2026 г. от Н. М. И. са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението в частта, в която й е наложена мярка да се въздържа от домашно насилие спрямо Х. Н. С.. Излага се, че съдът е стигнал до противоречащи си изводи, като е посочил, че редът по ЗЗДН е неприложим и се злоупотребява с него, но въпреки това е наложил мярка на ответницата в първоинстанционното производство по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Излага, че ответницата е млада и крехка жена, която не би могла да нанесе двоен удар с лакът в областта на лицето на молителя, като неправилно съдът е изградил този свой извод въз основа на показанията на свидетеля, с когото молителят е говорил по телефона и който в този смисъл не е очевидец на процесния инцидент. Сочи, че представеното по делото съдебномедицинско удостоверение от молителя е издадено от съдебен лекар в друг съдебен район, което буди съмнение в неговата достоверност, с оглед обстоятелството, че и двете страни са направили последващ отказ от подадените от тях сигнали на тел. 112. Излага, че конфликтът между двете страни е бил предизвикат от молителя, който в сигнала си до тел. 112 не е твърдял наличие на физическо насилие. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли изцяло 1 молбата. Претендира разноски за двете инстанции.

По делото е депозирана и въззивна жалба с вх. № 7395/04.08.2026 г. от Х. Н. С., чрез пълн. си адв. Р. Б., против Решение № 291/28.07.2026 г. по гр. д.

№ 2757/2025 г. по описа на РС – Габрово, в частта в която е оставено без уважение искането за налагане на мерки за защита, извън мярката да се въздържа от извършването на домашно насилие, посочени в молбата за защита на Х. Н. С., както и в частта в която е оставена без уважение молбата, подадена от Х. Н. С., за защита на малолетното дете М. Х. С..

Във въззивна жалба с вх. № 7395/04.08.2026 г. от Х. С. са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, като необосновано и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Излага се, че малолетното дете М. е възприел осъщественото насилие, тъй като детето е седяло на прозореца, наблюдавало е част от ситуацията и влиза в непосредствен контакт с родителите си по време на конфликта. Твърди, че тези обстоятелства се виждат на видеозаписите, които съдът е отказал да възпроизведе непосредствено, чрез способа за събиране на доказателства оглед, което представлявало нарушение на процесуалните правила във връзка с доказването. Излага, че детето е с споделило пред експерта, извършил съдебно-психологическата експертиза, че родителите му са се били, което е достатъчно, за да се приеме, че детето е възприело инцидента. Заключението по тази експертиза е, че процесния конфликт се е отразил негативно на детето, което преживява остра стресова реакция, което също води до извода, че детето е възприело инцидента. В подкрепа на изложеното следва да се ценят и свидетелските показания на св.

С., който е разговарял по телефона с молителя Х. С., възприел е ударите по вратата и който е чул удара, нанесен от Н. И.. Така съдът стигнал до противоречащият си извод, че детето е възприело конфликта между родителите, но не е било обект на домашно насилие. Цитира практика на районни съдилища, в която се приема, че извършеното домашно насилие пред детето е психическо и емоционално насилие над детето. Излага, че отказът от полицейски патрул не е равнозначен на липса на извършено домашно насилие над молителя и малолетното дете. Твърди, че не само физически удар над молителя представлява акт на домашно насилие, но и публичното засрамване, заплахите, че Н. И. ще го изхвърли от къщата, крещенето, отправените пред детето неистини за мним акт на насилие над майката от бащата, агресивното ритане по вратата. Съвкупността от тези действия представлявала не само физическо, но и психическо насилие. Мотивите на съда, че молителят бил посилен физически, поради което не се явява необходимо налагането на друга мярка на ответницата, били неправилни. Моли съда да отмени решението в обжалваните част, като наложи исканите мерки за защита от домашно насилие, приемайки, че такова в осъществено спрямо молителя Х. С. и малолетното дете М. С.. Претендира разноски.

Във въззивното производство са приети представени от двете страни писмени документи.

При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че 2 жалбите са редовни и допустими като подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговарящи на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба с вх. 8682/03.10.2025 г. от Х. Н. С., уточнена с молба с вх. № 8687/06.10.2025 г. и молба с вх. № 9567/20.10.2025 г. за защита на молителя и малолетното дете М. Х. С. срещу Н. М. И., с твърдения, че последната е осъществила актове на домашно насилие спрямо молителя и детето на 22.09.2025 г., около 19:30 ч.

Безспорно по делото, а и видно от удостоверение за раждане от 09.09.2019 г. на Община Габрово е, че Х. Н. С. и Н. М. И. са родители на малолетния М. Х. С..

По делото са представени декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН към иницииращата и уточняващите молби за защита, видно от които молителят е декларирал, че на 22.09.2025 г., около 19:30 ч., докато детето е било при него, същият излязъл за кратко на двора, при което е пристигнала майката Н. И., с насочен телефон към него, предаващ на живо в приложението Facebook, викайки „хора, вижте го как си оставя детето сам“. Отправяла реплики, че ще го „изхвърли“ и викала към детето, че баща му я удря. Молителят се прибрал вътре при детето, което изпаднало в паническо състояние, тъй като станало свидетел на всичко това, а Н. И. започнала да рита по вратата. Когато молителят отворил вратата, Н. И. го ударила с лакът в лявата челюст и в областта на шията. Детето много се разстроило, станало му много мъчно при вида на нараняванията на баща и впоследствие, през нощта, имало кошмари.

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 163/2025 г., издадено от д-р Д.Г., от 23.09.2025 г., което констатира, че Х. Н. С. е получил кръвонасядане с моравосин цвят с размери 8/4 см. с оток на меките тъкани по левия ръб на долната челюст в средна една трета и горна трета на средната част на шията, както и субективни оплаквания от болки при хранене и при преглъщане.

По делото са представени медицински документи, от които се установява, че детето М. Х. С. е с установено заболяване Инсулинзависим захарен диабет.

По делото е изготвен социален доклад за детето М. Х. С., за който настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е относим по делото.

По делото е изслушано заключение по допуснатата съдебнопсихологическа експертиза, която правилно е кредитирана от първоинстанционния съд като обективна, пълна и логична. От заключението се установява, че и двамата родители притежават нужния родителски капацитет за да отглеждат самостоятелно сина си, но проблемна област е родителско сътрудничество в интерес на детето. Според заключението 3 инцидент на 22.09.2025 г. се е отразил негативно върху психо-емоционалното състояние на детето, което вследствие на него преживява остра стресова реакция. Напрежението между родителите се отразяват негативно върху емоционалното състояние на детето, като предизвикват у него силни негативни емоции. Двамата родители не са предприели навременни мерки за деескалация на конфликта, но по-голяма тежест за развитието на въпросния конфликт може да се припише на поведението на г-жа И., която всъщност го е провокирала с действията си.

По делото е изслушано и заключение на по допуснатата съдебнофоноскопска експертиза, която правилно е кредитирана от първоинстанционния съд като обективна, пълна и логична. Възраженията във въззивна жалба вх. № 7395/04.08.2026 г. от Х. С. досежно експертизата, че същата не възпроизвежда изчерпателно и точно съдържанието на записите, настоящата инстанция намира за неоснователно. Вещото лице е посочило начина за извличане на репликите от записите, изпълнило е в пълнота постановената му задача, аргументирало е невъзможността да бъдат чути и разбрани реплики на съответните места, които е обозначило, поради което не са налице обстоятелства, които да внасят съмнение в обективността или правилността на експертното заключение. Видно от възпроизведените реплики между страните е възникнал конфликт по повод оставянето на детето само в къщата, докато баща му се намира на двора пред къщата. Установява се, че ответницата е посочвала, че имотът е нейна собственост и може да изгони Х. С. от имота, както и че е отправяла призиви за помощ и реплики, че Х. С. я биел. Установява се, че всяка от страните е подала сигнал до тел. 112, като впоследствие всяка от страните е отказала поискания първоначално полицейски патрул.

По делото е разпитан свидетелят Б. С., приятел на молителя, с когото е разговарял при възникването на конфликта. От разпита на този свидетел се установява, че на 22.09.2025 г., докато Х. С. е осъществявал режима си на лични отношения с детето внезапно се появила Н. И. и между родителите възникнал скандал, поради обстоятелството, че Х. С. е оставил детето да вечеря само и излязъл навън да пуши цигара и да проведе телефонен разговор със свидетеля. Н. снимала с телефон. Х. и Н. започнали да си разменят реплики по повод детето, вкл. че Н. е собственик и ще изгони Х., след което се чуло силно блъскане, ритане по вратата, а накрая и нещо като удар, при което Х. казал „Н., удари ме!“.

Останалите събрани доказателства не са относими към предмета на спора, поради което съдът не дължи обсъждането им.

При така установената от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско 4 съжителство или в интимна връзка.

Въз основа на събраните доказателства по делото, настоящата въззивна инстанция намира, че Н. И. е осъществила, съобразно легалната дефиниция на ЗЗДН, акт на домашно насилие спрямо Х. С. чрез нанасянето на удар в областта на главата. Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение, Х. С. е получил кръвонасядане в областта на долната челюст в ляво и шията, като от свидетелските показания на св. С. се доказва авторството на деянието. По възражението във въззивна жалба с вх. № 7345/03.08.2025 г. от Н. И., че свидетелят не е пряк очевидец, настоящата въззивна инстанция намира, че действително свидетелят не е очевидец на удара, но е възприел по телефона скандала и непосредственото възклицание от страна на Х. С. при удара. Доказаността на възникналия конфликт, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и съдебномедицинското удостоверение, издадено на следващия ден, в съвкупност водят на единствения възможен извод, че именно Н. И. е ударила молителя. Възражението, че съдебномедицинското удостоверение е издадено от лекар в друг съдебен район, което буди съмнение в неговата вярност е неоснователно. Страната няма задължение да посещава съдебен лекар в съдебния район на съда, който е компетентен да разгледа делото. Наред с това, съдебномедицинското удостоверение е официален свидетелстващ документ и съдът е обвързан от неговата материална доказателствена сила, докато не бъде оборена по реда на чл. 193 ГПК, което в настоящият случай не е направено. Възражението досежно телосложението на Н. Х.а и физическата й сила, като жена, от което следвал извода, че същата не може да нанесе удар на физически по-силния молител, също съдът намира за неоснователно. Законът не ограничава възможността извършител на домашно насилие да бъде лице от женски пол, а самото обстоятелство, че ответницата е по-слаба физически не води на несъмнен извод нито за конкретна, нито за принципна, невъзможност да нанесе удар.

Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1bfa0f3-811e-4f06-8b33-f824f44c2c2b