Решение № 682 от 09.06.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Горна Оряховица, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от П. М. Дойков Гражданско дело № 20244120102255 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото образувано по исковата молба на П. П. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна , ж.к. **** чрез адв. И. В., АК Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 55, ет. 2, офис 1 срещу ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК:

130823243, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110, представлявана от генералния директор М.Г..

В исковата си молба Х. твърди, че от 01.10.2002г. работи в системата на Българските железници. През 2011г. бил преназначен в ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ЦУ, като с допълнително споразумение № 698/02.05.2017г. трудовият му договор за длъжността „Инженер железопътен транспорт/ревизор безопасност на движението“ (с код по НКПД 21446045, клас С), на която бил преназначен на 01.11.2016г., станал постоянен, считано от 02.05.2017г. Твърди се, че по допълнително споразумение № 505/01.11.2016 г. работното му място било определено на „приемно здание на гара Варна - гр. Варна, площад Славейков №1А“, където престирал труда си. С допълнително споразумение № 24000230/22.01.2024г. основната му заплата, определена съгласно таблица №1 с основните заплати на длъжностите в ЦУ на ДП НКЖИ, в сила от 01.01.2024 г., била уговорена между страните в размер на 2080.00 лв. месечно, към която се начислявало и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 24% в размер на 499.20 лв. всеки месец.

Ищецът сочи, че на 08.02.2024г. му била връчена Заповед № 2/08.02.2024г., с която на Х. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Фактическото основание за уволнението му било посоченото в заповедта - неявяване на 1 работа за периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г., или 61 последователни календарни дни, което е било прието за неизпълнение на трудовите задължения на ищеца по чл.187, ал.1, т.1, пр. 3 от КТ „неявяване на работа“, и за нарушение на трудовата дисциплина по см.на чл. 186 от КТ.

Ищецът намира дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 2/08.02.2024г., на Генерален директор на ДП НКЖИ, за незаконосъобразно.

Излагат се следните правни и фактически съображения.

Ищецът сочи, че в уволнителната заповед било посочено, че считано от 11.10.2022г. до 11.10.2023г. и от 31.10.2023г. до 28.12.2023г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност, за която са представени описаните подробно в заповедта болнични листи.

П. твърди, че поради влошеното му здравословно състояние е било издадено ЕР на ТЕЛК II състав при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, № 91479 от 08.06.2023г., от което било видно, че страда от „неинсулинов захарен диабет, с множество усложнения, хипертонично сърце без застойна сърдечна дейност, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, други видове стенокардия“ и бил трудоустроено лице със 76% ТНР, от които 60% с пожизнен срок. Решението било със срок до 01.06.2025г. Х. твърди, че работодателят бил уведомен за това заболяване и за трудоустрояването му с посоченото ЕР, като същото било изпратено по служебен път от ТЕЛК и по и- мейл от ищеца в служебната поща на личния състав до г-жа Камелия Найденова. Това било направено също и с писмо вх.№ ЖИ- 4968/12.02.2024г. Х. бил попълнил и декларация, в която бил декларирал тези обстоятелства. Ищецът твърди, че се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1, т.2 и т. 3, но преди уволнението му работодателят не бил поискал и получил предварително разрешение от Инспекцията по труда. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 333, ал. 2 от КТ и на Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Х. сочи, че се ползва от закрила при уволнение, като служител, боледуващ от захарна болест, от която страда от години. Според ищецът само на това основание искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна следва да бъде уважен, без делото да се разглежда по същество.

На следващо място Х. претендира, че срокът за налагане на дисциплинарното уволнение е изтекъл. Сочи се, че още с писмо изх. № ЖИ19087/02.05.2023г. са му поискани от работодателя писмени обяснения за непредставянето на болнични листи за периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г.

Х. заявява, че е представил писмени обяснения вх. № ЖИ-20686/11.05.2023г., като с тях е уведомил работодателя, че на 06.06.2023г. му предстои явяването на ТЕЛК, когато ще му бъде издаден болничен лист за периода от 09.04.2023г. до 06.06.2023г. вкл., тъй като болничните му листи са превишили 180 дни, а това налагало болничните му листи над тези 180 дни да бъдат издадени след явяването му пред ТЕЛК. Х. твърди, че се е явил пред ТЕЛК на 06.06.2023г., бил е освидетелстван от нея на 08.06.2023г., но произнасянето за болничните листи било отложено.

Ищецът твърди, че още на 11.05.2023г. с поисканите му обяснения работодателят е бил уведомен, че към този момент все още не са му били издадени болнични листи за периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г., като от началото на този период до датата на уведомяването са изминали повече от два работни дни. От писмо изх. № ЖИ- 19087/02.05.2023г. било видно, че от 2 този момент е стартирала процедурата за дисциплинарното му уволнение, поради неявяването на работа за повече от два работни дни в същия период, във връзка с което му били поискани обяснения. От тогава до датата на връчване на уволнителната заповед били изтекли повече от 2 месеца от откриване на нарушението, след които възможността за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя била преклудирана на осн. чл.194, ал.1 от КТ.

Ищецът Х. претендира също, че заповедта е издадена при нарушение и на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като работодателят не бил събрал и оценил посочените от него доказателства. В писмено обяснение на писмо изх. № ЖИ364/04.01.2024 г. Х. бил посочил, че до 08.04.2023г. е имал издаден валиден болничен лист, окончателно влязъл в сила, а за периода 08.04.2023г. до 07.06.2023г. на дата 12.06.2023г. бил изпратен от ЛКК № 0306131090 за явяване пред ТЕЛК за потвърждаване на временната неработоспособност за този период поради превишаване на допустимите 180 дни отпуск поради временна неработоспособност в една календарна година. Х. заявява, че е посочил и причината за непроизнасянето до този момент на ТЕЛК за издаване на болничен лист за периода 08.04.2023г. до 07.06.2023г., а именно обжалването от страна на работодателя на болничните листи в периода от 180 дни, предхождащи 08.04.2023г., което обстоятелство било известно на ответника. Със същото обяснение ищецът бил приложил и протокола на ЛКК, който не е бил оценен и съобразен от работодателя, не били събрани в тази връзка и допълнителни доказателства. Посочените доказателства не били събрани и оценени от работодателя, същите липсвали и в мотивите на уволнителната заповед, като по никакъв начин не били съобразени и оценени в нея.

Ищецът претендира, че уволнението му е извършено при злоупотреба с работодателска власт. Х. сочи, че през м.10.2022г., по време на дежурството му в гр. Горна Оряховица, бил изпратен от прекия си ръководител инж. Т. Н. на разговор при гл. ревизор инж. Кирил Костадинов. Тогава от страна на работодателя чрез Костадинов върху Х. бил осъществен натиск да подаде молба за понижение в длъжност, което следвало да стане с подаване на молба за напускането й. Х. поискал да разбере каква е причината за това и му било отговорено, че въпреки обстоятелството, че главният ревизор бил доволен от неговата работа, така би разпоредил генералния директор. Х. бил отказах да пусне молбата за напускане на длъжността и се върнал да продължи дежурството си. Ищецът твърди, че този натиск го довел до нервна криза и влошаване на здравословното му състояние. След този отказ бил направен първия опит от страна на работодателя за дисциплинарното му уволнение, като с писмо № АП-73/01.11.2022г. от Х. били поискани обяснения за нарушения на трудовата дисциплина по време дежурството му в гр. Горна Оряховица, каквито ищецът твърди, че не бил извършил и за които дал обяснения вх. № ЖИ- 7870.1/22.11.2022г.

На Х. му станало известно и това, че този момент е било искано съгласие за уволнението му от Синдикалната организация към КНСБ, на която бил член, но такова не е било дадено. Ищецът сочи, че поради продължителния му отпуск за временна неработоспособност, работодателят изчакал връщането му на работа и използвайки липсата на издаден болничен лист за периода 09.04.2023г. до 08.06.2023г., което било по негова вина поради обжалванията му, ответникът бил издал уволнителната заповед. Твърди се, че използвайки привидно законови норми от КТ, чийто фактически състав обаче не бил 3 налице, работодателя се бил домогнал до единствената цел - уволнението на Х.. Ищецът възприема обжалванията на болничните листи с цел да остане период, в който поне за известно време да няма издаден болничен лист.

Ищецът отрича да е извършил описаното в уволнителната заповед нарушение. Отсъствието му в периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г. не представлявало нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не било извършено виновно, а се дължало на невъзможността на ТЕЛК, вкл. и към датата на предявяване на иска, да издаде болничен лист за този период.

Причината за това било обжалването на болничните листи. Х. счита, че обжалването на тези болнични листи било извършено от работодателя, с което ответникът е станал причина за забавянето на издаването им за този период.

Х. твърди, че неколкократно бил уведомил за това работодателя, както с писмени обяснения вх.№ ЖИ-20686/11.05.2023г., така и с обясненията вх. № ЖИ- 1023/11.01.2024г. Наред с това ищецът бил уведомил за същото и гл. инсп. Т. Н. (устно и писмено), както и ст. инсп. Петър Къртичев (по телефона).

Във всички тези случаи бил посочил, че на 06.06.2023г. предстои явяването му на ТЕЛК, когато ще му бъде издаден болничен лист за периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г. вкл. Поради обжалването на част от болничните листи от работодателя, ТЕЛК отложила произнасянето за издаването на болнични листи за периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г., тъй като от потвърждаването или отмяната на обжалваните болнични листи щяло да зависи дали са изтекли 180 дни и дали се налага болничните листи след това да бъдат издадени от ТЕЛК. Ищецът сочи, че последните болнични листи, които били оспорени от работодателя, били върнати от НЕЛК на ТЕЛК за ново произнасяне. Х. сочи и решения за последното.

На следващо място Х. мотивира искането си с това, че заповедта не била мотивирана, тъй като не били обсъдени посочените от него доказателства, дадените обяснения, нямало никакви мотиви защо работодателят е приел, че деянието е извършено виновно. Изложената от Х. фактическа обстановка не била анализирана, оценена и взета предвид при налагане на наказанието.

Твърди се, че изцяло били игнорирани доказателствата, свързани с нея. Ако това било сторено, щяло да се достигне до извода, че Х. не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Погазването на императивната норма на чл.193, ал.1 от КТ водело до извода за незаконосъобразност на уволнението.

При определяне на дисциплинарното наказание не били взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и цялостното поведение на наказания. Дисциплинарно уволнение се налагало за тежки нарушения на трудовата дисциплина, каквито Х. не бил извършил.

Описаната фактическа обстановка категорично изключвала както фактически състав на чл.186 от КТ, така и този на чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Обстоятелствата, свързани с отсъствието на Х. от работното му място категорично сочели на липсата на нарушение.