Решение № 245 от 22.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Благоевград , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Катя Бельова

Членове:Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20201200501452 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно.

С решение № 908797 от 11.11.2020 г., постановено по гр.д. № 70/2020 г., РС – Благоевград е осъдил Нз.к.а /**/, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.".." №1, представлявана от управителя д-р Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „М.б.а.л.П" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“..“ №62, представлявано от изпълнителния директор д-р Д.И.: сумата от 19 376,00 лв. /деветнадесет хиляди триста седемдесет и шест лева/,

ВЕДНО със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2020г., до окончателното й заплащане, представляваща извършена през месец юни 2017г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор № ***/31.05.2017г., изменен с Допълнително споразумение №2/29.06.2017г., която сума е по фактура №***/11.07.2017г. и спецификация към нея, сумата от 4 822,86 лв. /четири хиляди осемстотин двадесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на главницата от 19 376,00 лв. за периода от 31.07.2017г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба – 12.01.2020г;

1 сумата от 3 367,96 лв. /три хиляди триста шестдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Нз.к.а /**/. Твърди се, че същото е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, като се обосновава този довод. Сочи се, че не е отчетен специфичния характер на процесния договор. Претенцията за заплащане на медицинска дейност, чиято стойност надвишава определената в приложение №2 към договора била неоснователна, поради което не било установено неизпълнение на поето с процесния договор задължение от страна на **.

Отправено е искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 267 ГПК е постъпил писмен отговор от „М.б.а.л.П" АД.

Развити са подробни съображения за неоснователност на направените с въззивната жалба възражения. Отправено е искане за оставянето и без уважение и постановяване на съдебно решение с което да се потвърди обжалвания съдебен акт.

Претендират се сторените по делото разноски.

Не са направени доказателствени искания от страните, както с въззивната жалба, така и с писмения отговор по нея.

Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответна страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС е валидно и допустимо. Съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съображения:

Първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане при условията на обективно съединяване искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.59 ЗЗО и чл.45, ал.1 ЗЗО, и чл.86 ЗЗД, и при условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД, с които претендира заплащането на сумата от 19 376,00 лв.

2

/деветнадесет хиляди триста седемдесет и шест лв./, ведно със законната лихва върху същата от датата на подаване на исковата молба /13.01.2020г./ до окончателното й заплащане, представляваща извършена през месец юни 2017г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор №***/31.05.2017г., изменен с Допълнително споразумение №2/29.06.2017г., която сума е по фактура №***/11.07.2017г. и спецификация към нея.; сумата от 4 822,86 /четири хиляди осемстотин двадесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 19 376,00 лв. за периода от 31.07.2017г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба – 12.01.2020г.

При условията на евентуалност се иска заплащане на сумата от 19 376, 00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, представляваща стойността на нормативно определени разходи за оказано през месец юни 2017г. болнично лечение по клинични пътеки на задължително здравноосигурени лица, с които ** се е обогатила без основание за сметка на „**“ АД; както и да се осъди ответника ** да заплати на “М.б.а.л.П" АД сумата от 4 822,86 лв, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на дължимата главница от 19 376,00 лв. за периода от 31.07.2017 год. до датата, предхождаща подаването на исковата молба – 12.01.2020г.

Ищецът е основал исковете си по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.59 ЗЗО и чл.45, ал.1 ЗЗО, и чл.86 ЗЗД, на следните обстоятелства:

На 31.05.2017г. между „М.б.а.л.П” АД, в качеството си на Изпълнител, и Националната ... /**/, представлявана от директора на Районна ... /***/ - Благоевград, в качеството си на Възложител, е сключен Договор №***/31.05.2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. С Допълнително споразумение №2 от 29.06.2017г., в сила от 20.06.2017г., договорът е изменен на основание чл.59, ал.3 от ЗЗО, във връзка с приемането на Решение на Надзорния съвет на ** №РД-НС-04-77 от 20.06.2017г. По силата на сключения договор болницата се задължава да оказва на здравноосигурени и други категории лица, посочени в чл.1 ал.1 от същия, медицинска помощ (БМП) по 154 броя клинични пътеки (КП) от приложение №9 към Наредба № 2/25.03.2016г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на ** срещу насрещното задължение на **, в качеството му на Възложител, да заплаща договорената, извършена и отчетена дейност в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния период.

Посочва се, че договорът е сключен в гр.Благоевград между „**“ АД и **, представлявана от директора на ***-Благоевград по силата на законовата делегация на чл.59, ал.1 ЗЗО. Излага се, че правният статут на ** е определен в чл.6, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, регламентиращ качеството й на юридическо лице със седалище - София. Сочи се, че съгласно чл.2, ал.1 3

ЗЗО ***-Благоевград е териториално поделение на **, като съгласно чл.20, ал.1, т.1 ЗЗО директорът на ***-Благоевград представлява ** на териториално равнище. Излага се, че съгласно чл.45 и чл.47 ЗЗО заплащането за оказаната медицинска помощ се извършва от бюджета на ** чрез съответната *** на предоставилия я изпълнител. Твърди се, че за болницата плащанията на сумите за медицинска дейност се извършват от ***-Благоевград. Поради изложеното и съгласно чл.108, ал.2 във връзка с чл.103 от ГПК искът, предявен срещу **, е подсъден на Районен съд - Благоевград, където е възникнало правоотношението, от което произтича спора и където е седалището на платеца на сумите – ***-Благоевград.

Твърди се, че през месец Юни 2017г. болницата е оказала болнична медицинска помощ на 28 здравноосигурени лица, индивидуализирани с история на заболяването /ИЗ/ номера (с оглед защитата на личните данни):

6014, 6057, 6073, 6079, 6082, 6089, 6108, 6128, 6154, 6157, 6158, 6159, 6163,

6164, 6165, 6170, 6171, 6175, 6179, 6196, 6209, 6216, 6220, 6221, 6222, 6223,

6224, 6238. Това са български граждани с непрекъснати здравноосигурителни права в деня на хоспитализацията им. Диагностиката и лечението им са проведени по клинични пътеки, които са включени в предмета на договора и са част от основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на **, а именно: КП 1, 29, 40.1, 45, 71, 74, 76, 145, 147, 158, 165, 179, 181, 192, 197, 198, 208, 219, 220, 222. От посочените 28 пациенти, 25 ЗОЛ са приети в условията на спешност. След постъпването им в болницата, пациентите са включени в ежедневно подаваните електронни отчети и са приети като успешно обработени в електронната система на **. За извършените дейности ищецът е издал фактура №***/11.07.2017г. и спецификация към същата на стойност от 19 376лв., която е незаплатена към настоящия момент. Твърди се, че всички изискуеми първични медицински и финансовоотчетни документи във връзка с проведеното лечение на процесните пациенти – направления за хоспитализация и горепосочените фактура и спецификация са представени и приети от *** Благоевград с писмо с вх.№29-02-../11.07.2017г.

Сочи се, че болницата, в качеството й на изпълнител, е изпълнила точно и своевременно задълженията си, произтичащи от сключения договор за оказване на болнична помощ - провела е болнично лечение на посочените по-горе 28 здравноосигурени лица и е отчела извършената дейност в съответствие с изискванията на възложителя. За лечението на тези пациенти, на основание сключения между страните договор, ** чрез ***-Благоевград дължи заплащане на извършената дейност в размер, равен на договорената цена на съответните клинични пътеки.

Твърди се, че част от клаузите на договора, респ. допълнително споразумение №2, с които се ограничава отговорността на ** за заплащане на оказаната болнична помощ на здравноосигурени лица са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр.2 от ЗЗД, и по-конкретно това са текстовете на:

- чл.31, ал.12, т.7; чл.32, ал.2; чл.33; чл.34, ал.1 и ал.3; чл.36; чл.37;

4 чл.39; чл.40, ал.2 и 3; чл.41, ал.2; чл.43, ал.2, т.1 от Договор №***/31.05.2017г.;

- §1, т.1, т.3 и т.5 от Допълнително споразумение №2/29.06.2017г., с които се изменят чл.33, чл.37 и чл.39 от Договора.

Посочените клаузи са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието им с разпоредбите на чл.6, чл.19, чл.28, чл.52 от Конституцията на РБ, чл.4, чл.5, чл.35, чл.47 и чл.59 от ЗЗО.

Сочи се, че правото на задължително здравноосигурените лица да получат при равни условия безплатна медицинска помощ от гарантирания от бюджета на ** пакет от здравни дейности в избраното от тях лечебно заведение, респ. на болницата да получи заплащане за тези дейности, е основано на чл.6 и чл.52, ал.1 от Конституцията на РБ и е развито в Закона за здравното осигуряване.

Твърди се, че клаузите са нищожни и поради противоречието им с добрите нрави.

Въпреки издадената фактура, плащане не последвало, като се дължало обезщетение и върху вземането по фактурата - до датата на исковата молба.

Ответникът е оспорил предявените искове, като неоснователни по подробно изложени съображения в разменените книжа и становищата по делото.

С обжалваното решение, след като е описал установеното по делото фактическа обстановка, въз основа на представените доказателства, съдът е приел за основателни исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.59 ЗЗО и чл.45, ал.1 ЗЗО, за главница по процесната фактура, както иска по чл. 86 ЗЗД , по следните съображения:

След анализ на разпоредбата на чл.52 от Конституцията на Република България, разпоредбите на Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/, Методиката за заплащане на болничната помощ, приета с ПМС № 57/16.3.2015г., Националния рамков договор, и договорните отношения между страните, съдът е приел, че установените лимити за клинични пътеки не могат да ограничат регламентирания с чл.4 ЗЗО свободен достъп на здравно осигурените лица /които не са и страна по договора за оказване на болнична помощ/ до медицинска помощ, както и правото на свободен избор на изпълнител, сключил договор с ** в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на ** - чл.35 ЗЗО.