Решение № 3397 от 02.10.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3397

Плевен, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия КАТЯ АРАБАДЖИЕВА канд № 20267170600180 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 54 от 30.12.2025 г., постановено по анд № 20251430200241/2025 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Електронен фиш №10262733 за налагане на глоба за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №00043Е5D на 16.01.2025 год. в 16:32 часа в гр.Кнежа, с който на основание чл. 189, ал.4 във връзка с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДП на И. М. П. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. София, [улица], ет.1, ап.12-законен представител на „Алекар“ ЕООД, с [ЕИК], е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И. П., с доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и/или необоснованост. Сочи, че цитираната от съда разпоредба чл.21, ал.1 от ЗДП е относима за ППС, а не за описания в ЕФ МПС. Според жалбоподателя съдът не е взел под внимание, че МПС и ППС са различни категории и закона ги третира по различен начин. ЕФ изрично посочва основанието за налагане на глоба чл.189, ал.4, където навсякъде се споменава МПС, а не ППС. ЕФ описва посоченото полуремарке като МПС и на същия ред описва превозното средство като ПОЛУРЕМАРКЕ, видно и от приложения регистрационен талон. ЕФ неправилно описва “собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател”, ЕФ и законовата разпоредба не съвпадат с реалната категория на превозното средство. ЕФ цитира чл.21, ал.2 от ЗДВП, който урежда задълженията за ППС, а не за МПС. Твърди, че има несъответствие между обекта на нарушение и вписаното превозно средство. Моли за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 16.01.2025 год. в 16:32 часа в гр. Кнежа, [улица]и [улица]на изхода за гр. Плевен, контролни органи при РУ – Кнежа заснели с помощта на автоматизирано техническо средство № 00043Е5D, МПС БЕНАЛУ ОПТИЛИНЕР, вид полуремарке, с рег.№ [рег. номер], управлявано със скорост 69 км/ч (доколкото измервателния уред дава отклонение в диапазона от 3 километра), при разрешена 50 км/ч за населено място. Въз основа на горната констатация, на касатора, като законен представител на „Алекар“ ЕООД, ползвател на превозното средство, е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство. ЕФ е издаден от ОДМВР – Плевен, като на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДП, на основание чл. 189, ал.4 във връзка с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства. При извършената проверка на цялото административнонаказателно производство съдът не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на електронния фиш. От представените от АНО писмени доказателства съдът установил, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдът направил извод, че ЕФ е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, относно съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Приел, че правилно е отчетен установения толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост (72 км/ч), отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, разстоянието до ПС, мястото на нарушението, посоката на движението, като се установява регистрационния номер на заснетото превозно средство и координатите на заснемането. Средството за измерване, с което е установено нарушението, е от одобрен тип и е преминало изискуемата последваща проверка на средствата за измерване.

Според въззивния съд нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за нарушението на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, запретява на водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава посочените стойности, в случая 50 км/ч за движение в населено място. В случая нарушението е извършено именно с пътно превозно средство –„полуремарке“, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 18 от ДР на ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В настоящия случай „конкретното нарушение“, по смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, е именно нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, извършено с пътно превозно средство, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 6, т. 18 ДР на ЗДвП – полуремарке. Съдът изложил мотиви, че в електронния фиш пътното превозно средство е подробно индивидуализирано, чрез посочване на вида му и неговия регистрационен номер. Изискването на чл. 189, ал.4 ЗДвП да бъде посочен регистрационния номер на пътното превозно средство, като по този начин да бъде изпълнено изискването наказаното лице да бъде запознат с всички факти и по този начин да бъде гарантирано правото му на защита в конкретния случай е изпълнено. Самият факт, че цитираната разпоредба визира номер на моторно превозно средство, а не на пътно превозно средство сам по себе си не е в състояние да дерогира разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП. В конкретния случай в издадения електронен фиш е посочен вида и регистрационния номер на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по този начин същото е в пълна степен индивидуализирано, което според решаващия състав на РС е именно и целта на законодателя с изискването на чл. 189, ал.4 ЗДвП, касаещо посочването на регистрационния номер. Ето защо въззивният съд не споделил възражението на жалбоподателя, че процесното нарушение не би могло да бъде осъществено с полуремарке.

Съдът изложил още съображения, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или този, на когото е предоставено моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това, кой е действителният негов извършител. В конкретния случай, при справка в централната база данни на Сектор „Пътна полиция“ за ползвател на процесното ПС е посочен „АЛЕКАР“ ЕООД. Позовал се на справка от ТР, от която установил, че представляващ ЮЛ е касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.2 ЗДвП, когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя. Касатора като законен представител на „АЛЕКАР“ ЕООД, вписан както в масивите на МВР, така и в Търговския регистър не е ангажирала доказателства, че друго лице е управлявало ПС на посочената дата. От доказателствата по делото съдът установил, че представляваното от касатора дружество е ползвател на процесното полуремарке и след като именно юридическото лице е отразено в регистрационните данни на Сектор „Пътна полиция“ като ползвател на същото, касаторът правилно е определена за административнонаказателно отговорно лице, предвид че по аргумент от чл. 188, ал.1 ЗДвП, ползвателят отговаря за извършеното нарушение с превозно средство, предоставено му от собственика и след като в масивите на сектор ПП е посочено, че съответното ПС се ползва от „АЛЕКАР“ ЕООД, с представляващ И. П., съдът направил извод, че визираното в чл. 188, ал.2 ЗДвП изявление е направено и е известно. Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 19 км/ч, допуснато в населено място, според РС размера 50.00 лв. на наложената глоба е определен в съответствие с фиксираната в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП стойност. Съдът изложил съображения, че в случая жалбоподателката не ангажира доказателства, че МПС е било управлявано от друго лице, поради което съдът приел, че същата, в качеството си на управител и представляващ фирмата – ползвател на процесното полуремарке, следва да носи отговорност за извършеното административно нарушение.

На тези основания съдът потвърдил оспорения ЕФ.

Изложените доводи в касационната жалба са подчинени на основното възражение, че е издаден ЕФ за управление на ППС, каквото е полуремаркето /превозно средство без собствен двигател/, а следва такъв да се издава само за управление на МПС и то срещу собственика или водача на същото. При преценка основателността на това оплакване в жалбата с оглед обсъждането му в контекста на визираното допуснато нарушение при прилагане на материалния закон, настоящият състав съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира, че "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане". Буквалният прочит на тази норма ясно сочи, че в ЕФ следва да се съдържа регистрационния номер на МПС, както и данни за собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Във всички алинеи на нормата на чл. 189 ЗДвП /в приложимата редакция/ са употребени понятията "моторно превозно средство" и "превозното средство", без да е ползвано понятието "пътно превозно средство", и това позволява да се направи тълкуване, че наличният израз "превозното средство" отново визира МПС като чрез него се избягва буквалното повторение на едно и също понятие.

В мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., е прието, че "електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции". Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност /АНО/ не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). ".