Определение № 67 от 24.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Ловеч, 24.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500696 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от въззивника по делото „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, чрез Адвокатско дружество „Н,У, М.“, чрез адв.Х. М. от САК с посочено правно основание чл.248 ГПК.

Моли съда да измени решение № 273/20.12.2024 г. по в.гр.д. № 696/2024 г., като му присъди адвокатско възнаграждение за предоставената защита на ответното дружество в първоинстанционното производство, в което са представили списък за разноски и доказателства за плащане до приключване на устните състезания. Изрично заявява, че не желае увеличение на адвокатското възнаграждение за настоящето производство.

На следващо място прави искане съдът да ревизира разноските на ищеца в първоинстанционното производство от 960.00 лв. на 240.00 лв.

След изпълнение на процедурата по чл.248, ал.2 от ГПК, в срок е постъпил отговор от въззиваемият Д. М. Д., чрез ЕАД Е. И., в който изразява становище, че постановения съдебен акт не следва да бъде изменян в частта за разноските. Излага подробни съображения във връзка с поставени решения от СЕС, които цитира. Изтъква, че за да се гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, следва да се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който следва да се положи за защита на съответното право. Счита, че в случая първоинстанционният съд е съобразил критерия за разумност, а именно пропорционалността на адвокатското възнаграждение – да бъдат покривани значителни и подходящи части от разноските на адвоката и положения от него труд, който обхваща не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но и административно-техническата дейност за 1 организиране на делото. На следващо място твърди, че по отношение на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, се начислява ДДС, в какъвто е смисъл е цитираната актуална практика на ВКС.

В заключение моли съда да остави молбата по чл.248 ГПК без уважение.

Съдът като взе предвид направеното с молба вх.№ 8554/23.12.2024 год. искане и доказателствата по делото, счита същата за основателна.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК , от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е допустима.

С постановеното по делото решение № 273/20.12.2024 г., ЛОС е отменил решение № 169/22.07.2024 г. по гр. д. № 149/2024 г. на РС гр.Тетевен, в частта, с която е отхвърлен като погасен поради прихващане на основание чл.103 от ЗЗД предявеният от "Сити кеш"ООД иск против Д. М. Д. иск за заплащане на сумата в размер на 748.20 лв., представляваща част от непогасена главница по договор за паричен заем № ****** от 13.04.2023 г. и вместо него постановил друго, с което осъдил Д. М. Д., ЕГН ********** от **** да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, сумата 748.20 лв., представляваща подлежаща на връщане на основание чл.23 от ЗПК чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № ****** от 13.04.2023 г., ведно със законните лихви, считано от датата на предявяване на иска 18.04.2024 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 265.00 лв. съдебни разноски във въззивното производство, от които 25.00 лв. ДТ и 240.00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Решението на ТРС в частта, с която обявена за нищожна неустоечната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 4 038.70 лв. в случай на непредставяне на обезпечение по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № ******, сключен на 13.04.2023 г. между Д. М. Д., ЕГН:********** и „Сити кеш” ООД, ЕИК **********, на основание чл. 26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

С оглед изхода на спора въззивната инстанция не се е произнесла по направените от страните разноски пред районния съд.

От приложеното гр.д. № 149/2024 г. на РС се установява, че с определение № 599/01.10.2024 г., първоинстанционният съд е изменил на основание чл.248 ГПК решение № 169/22.07.2024 г., постановено по гр.д. № 149/2024 г. по описа на РС – Тетевен в частта за разноските, касаеща присъдено адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество Е.

И., ЕИК: **********, представлявано от адв. Е. Г. И. в размер на 1320.00 лв., като ги намалил до размер на сумата 960.00 лв. с ДДС. Това определение не е обжалвано от страните и не е било предмет на контрол във въззивното производство.

2

В случая от данните по делото се установява, че производството пред РС - Тетевен е било образувано по предявен от Д. М. Д., чрез ЕАД Е. И. против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********** иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6.2 от договор за кредит от 13.04.2023 г. като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока за отговор на исковата молба и на основание чл.211 ГПК ответникът по първоначалния иск „Сити Кеш“ ООД е предявил насрещен иск срещу Д. М. Д. за сумата 748.20 лв., представляващо част от неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем № ****** от 13.04.2023 г.

В първоинстанционното производство пълномощникът на ищеца и ответник по насрещния иск е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 1320.00 лв. с ДДС, което е намалено от ТРС до размер на сумата 960.00 лв. с ДДС.

Ищецът по насрещния иск в представения пред ТРС списък по чл.80 от ГПК за направените по делото разноски е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. за осъществена защита по насрещната искова молба и 50.00 лв. внесена държавна такса. В молба вх. № 3902/24.06.2024 г. е направил възражение за прекомерност на претендираното от ЕАД Е. И. адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното, направените от страните разноски в първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени с оглед уважаването на предявения насрещен иск от въззивната инстанция. С цитираното по-горе определение № 599/01.10.2024 г., Тетевенският районен съд е изменил на основание чл.248 ГПК решение № 169/22.07.2024 г. и осъдил „Сити Кеш“ ООД да заплати на ЕАД Е. И. сумата от 960.00 лв. адвокатско възнаграждение за защита по предявения иск за обявяване нищожност на неустоечната клауза и за предявения насрещен иск. Така опредЕ.та сума следва да бъде намалена с 240.00 лв. с ДДС за защитата по насрещния иск пред първостепенния съд, чрез частична отмяна на първоинстанционното определение в тази част. Съдебният състав счита, че този размер е разумен, като изхожда от възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане, че съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. В 3 случая делото по предявения насрещен иск не се характеризира с фактическа и правна трудност, като следва да бъде отчетен материалния интерес и факта, че изхода на делото по насрещния иск е обусловен от изхода по първоначалния иск, както и установената трайна практика на съдилищата по дела със сходен предмет. При определяне на адвокатското възнаграждението следва да бъде взето предвид, че процесуалният представител на ответника по насрещния иск е изготвил само писмен отговор на насрещната искова молба, но не се е явил в насроченото открито съдебно заседание по делото.

Поради изложените съображения на ищеца по насрещния иск „Сити Кеш“ ООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в производството пред районния съд в размер на сумата 50.00 лв. за ДТ и 240.00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 273/20.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 596 по описа за 2024 г. на ОС - Ловеч, в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: ****, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, сумата от 290.00 лв. разноски по делото в производство пред Районен съд - Тетевен по предявения насрещен иск, от които 50.00 лв. внесена държавна такса и 240.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ определение № 599/01.10.2024 г. по гр.д. № 149/2024 г. по описа на РС-Тетевен, с което е изменил на основание чл.248 ГПК решение № 169/22.07.2024 г. в частта за разноските, касаеща присъдено адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК: ********** в размер на сумата 960.00 лв. с ДДС, за сумата над 670.00 лв. с ДДС до определения от районния съд размер от 960.00 лв. с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5