Определение № 180 от 21.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. София, 21.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901993 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “ТРЕЙС ГРУП ХОЛД” АД, ЕИК 123682269, против решение № 167/28.05.2025 г. по в.т.д. № 107/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3 граждански състав, с което е потвърдено решение № 422/06.12.2024 г. по т.д. № 486/2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора за отхвърляне на предявения от настоящия касатор срещу ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, БУЛСТАТ 000818022, осъдителен иск за сумата от 3 690 680,36 лева (след увеличение на иска, допуснато от първата инстанция с определение от открито заседание от 04.11.2024 г.), представляваща възнаграждение на основание чл. 117а ЗОП, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С касационната жалба се атакува въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивната инстанция, че в случая не е налице една от задължителните предпоставки по чл. 117а вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, а именно: съгласуване на волята на страните под каквато и да е форма за изменение на първоначално уговорената цена по договора за обществена поръчка. Изразява се несъгласие с направеното от съда тълкуване, че цитираната норма предвижда само правна възможност и не предпоставя право за изпълнителя, съответно задължение за възложителя да плати цена, различна от първоначално приетата. Подробно се аргументира тезата, че с оглед законовата регламентация и мотивите към проекта на Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки с вх. № 47-254-01104/19.07.2022 г., целящ преодоляване на инфлационния риск чрез прилагане 1 на обективна и справедлива индексация на стойността на изпълнени и предстоящи дейности по договори за обществени поръчки, възложителят е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 117а ЗОП, когато са налице законовите предпоставки за това, а съгласието му в писмена форма (обективирано в сключено допълнително споразумение или чрез други писмени доказателства и кореспонденция) не е елемент от установеното в същата правило. Излагат се доводи, че в конкретния случай са приложими редакциите на чл. 117а ЗОП (ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) и на методиката (обн. ДВ, бр. 78 от 30.09.2022 г., в сила от 30.09.2022 г., изм. и доп., бр. от 28.02.2023г., в сила от 28.02.2023г.), тъй като се касае за материалноправни норми и правото на изпълнителя строител да получи възнаграждение за приетите работи в размер, изменен и изчислен съобразно чл. 4 от методиката, е възникнало преди промените в ЗОП (обн. ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), съответно преди тези в методиката (обн. ДВ, бр. 104 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.). Ограничения относно етапа на процедурата не са предвидени, освен указанията в методиката, че дейностите следва да са приети след датата 30.06.2021 г. Изтъква се, че дейностите, за които се претендира увеличено възнаграждение на соченото основание, са изпълнени след 30.06.2021 г. и са приети от възложителя без забележки, като търсеният от ищеца размер на увеличеното възнаграждение не надвишава 50 % от първоначалната цена по договора. Оспорват се и допълнителните аргументи на въззивния състав, основани на разпоредбата на чл. 184 ЗОП, както и на Методическите указания на Агенцията по обществени поръчки относно възможности за индексиране на договори по време на изпълнението им в условията на инфлация, според които преценката за наличие на предпоставките за изменение на договора по ЗОП се извършва от възложителя, който носи отговорност за законосъобразното възлагане и изпълнение на обществената поръчка. Пояснява се, че Методическо указание изх. МУ-1/01.04.2022 г. на изпълнителния директор на АОП при МФ е издадено четири месеца преди приемането на новия чл. 117а ЗОП и не касае неговото приложение, а представлява разяснение на възможностите за изменение на цената на договорите за обществени поръчки на основание чл.

116 ЗОП в случаите на инфлация. Съображението на апелативния съд, че не може да бъде изпълнено задължението на възложителя по чл. 185, т. 2 ЗОП за публикуване в специалната платформа на изменението на цената по договора, ако последното не е писмено изразено от страните, не намира опора в цитираните от съда норми от специалния закон, относими към изменени по реда на чл. 116, ал. 1 ЗОП споразумения, но не и такива по чл. 117а. Твърди се, че съдебният акт е немотивиран - без анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд се е задоволил да посочи, че в хипотезата на чл.

117а вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП позоваването на промени в пазарните условия, обосновани с инфлационните тенденции, трябвало да бъде съпроводено с данни, които да ги доказват по безспорен начин, което не е сторено от носещата доказателствена тежест страна – ищеца. Въззивното 2 решение се обжалва като необосновано с аргументи, че съображенията на съда, наложили крайния му извод за неоснователност на исковата претенция, са вътрешно протИ.речиви и изведени, без да се държи сметка за правилата на формалната логика, цитираните от съда норми от специалния закон, фактическите констатации и събраните доказателства. След като апелативният съд е приел, че съгласието на възложителя е задължителна предпоставка за приложение на чл. 117а ЗОП, е направил фактическа констатация за дадено такова с писмо на ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА с изх. № 10-11-13097/17.10.2023 г. за изменение цената по процесния договор в размер на 670 000 лева, по-малък от претендирания в настоящия процес. Въпреки това искът до този размер е отхвърлен, т.е. липсва единство между изложените мотиви и диспозитива на съдебния акт. Решението се счита за необосновано и поради това, че въззивната инстанция е аргументирала тезата си с разпоредбата на чл. 116, ал. 7 ЗОП, която е приета с ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., т.е. след депозирането на исковата молба, и според касатора е неприложима за разглежданото заварено правоотношение при липсата на предвидено обратно действие. По тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения осъдителен иск, както и присъждане на разноските по делото.

При така въведените оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се поставят следните въпроси:

1. “При наличието на предпоставките и условията по чл. 117а ЗОП в редакцията й от 2022 г. - ДВ, бр. 62/2022 г., в сила от 05.08.2022 г., вр. с чл.116, ал. 1, т. 3 ЗОП, при които е допустимо страните да изменят първоначалното споразумение относно цената на договора за обществена поръчка, възниква ли право на изпълнителя да получи, респ. задължение на възложителя да плати, различна от първоначалната цена по договора, изчислена по реда на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с Постановление № 290 от 27 септември 2022 г. на МС, в случай, че страните не са постигнали съгласие за такова изменение без значение дали съгласуването на волята на страните е обективирано под формата на подписано допълнително споразумение или може да бъде установено и от други писмени доказателства, от които се потвърждава такова съгласуване?”.

2. “Съгласуването на волята на страните под каквато и да е форма за изменение на цената по договор за обществена поръчка задължителна предпоставка ли е за настъпване на правните последици на чл. 117а ЗОП в редакцията й от 2022 г. - ДВ, бр. 62/2022 г., в сила от 05.08.2022 г., вр. с чл.116, ал. 1, т. 3 ЗОП?”.

3. “Липсата на постигнато съгласие между страните под каквато и да е форма за изменение на цената по договор за обществена поръчка на основание 3 чл. 117а ЗОП в редакцията й от 2022 г. - ДВ, бр. 62/2022 г., в сила от 05.08.2022 г., вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП препятства ли правото на изпълнителя да упражни правото си да получи възнаграждение в изменен размер чрез упражняването му по исков път?”.

В подкрепа на искането се излагат доводи, че към момента не е формирана практика на ВКС по приложение на чл. 117а ЗОП в горепосочената редакция, съответно след изменението от 22.12.2023 г. Нормата е неясна и непълна, което води до прилагането й по различен начин от съдилищата. Това налага тълкуването й от касационната инстанция с оглед целта на закона, при отчитане на икономическата ситуация и промяната в пазарните условия в страната, станали причина за приемането й. По този начин ще се осигури точното прилагане на закона и ще се гарантира предвидимост в такива правоотношения.

От ответника по касация ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА е подаден отговор, в който се изразява становище за неоснователност на искането за достъп до касационно обжалване с доводи, че сочените от касатора решения на окръжните и апелативните съдилища не са влезли в сила, освен това на ОС – Стара Загора, и не е надлежно аргументирано поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По второто и третото питане се изтъква и липса на правна характеристика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Излагат се съображения по съществото на спора и се поддържат наведените такива в отговора на въззивната жалба и в писмената защита пред Апелативен съд – Пловдив. Счита се, че след като едно облигационно правоотношение е погасено, изменението му е недопустимо. Развива се тезата, че, с оглед правилото на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, според което договорите могат да бъдат изменени само по съгласие на страните или при наличие на законови основания за това, то за изменението на цената по процесния договор по ЗОП е необходимо изричното съгласие на възложителя. В действащата нормативна уредба не е предвидена намеса на съда като основание за заместване на липсващата воля на страната, подобно на механизма по чл. 307 ТЗ. В тази насока се поддържа, че Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация е приложима само за действащи договори, какъвто не е разглежданият, както и при формирана обща воля на двете страни в тази насока. Сочи се също, че обезщетяването на икономически оператори по приключили договори поради инфлация не следва да се извършва чрез индексация на вложени материали. Ако изобщо е допустимо, то следва да се осъществява след анализ на претърпяна загуба и реализирана печалба спрямо оферираната печалба, за да се постигне обезвреда единствено на реално понесената негативна разлика. Противното би позволило по приключили договори да се реализира свръхпечалба, несъответстваща на оферирания процент, който първоначално е обусловил избора на изпълнител.

Оспорва се тезата на касатора, че в §2 ПЗРЗОП е предвидено обратно действие на методиката по отношение на договори по ЗОП, сключени преди 05.08.2022 г. Последващи изменения в режима (напр. “наличие на финансов ресурс у 4 възложителя” или публикационни изисквания) действат за в бъдеще спрямо висящите правоотношения. В конкретния случай, доколкото докладът по делото е изготвен след приемане на тези законови изменения и съдебното дирене е приключило при тяхното действие, разпоредбата на чл. 116, ал. 7 ЗОП и изискването за наличие на “финансов ресурс” са приложими към исковата претенция. Релевира се от ответника дело С-820/24 на СЕС, Strominator Elektro

- преюдициално запитване по въпрос относно възможността за изменение на договор за обществена поръчка след извършване на работите и преди плащането от възложителя. По тези аргументи се моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските по делото.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: