Решение № 282 от 29.09.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Варна, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Галина Г. Славова в присъствието на прокурора С. Н. В. като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20263100601149 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК вр. чл. 341, ал. 1 вр. чл.

306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Образувано е по частен протест на М.Т. - прокурор при Районна прокуратура - Варна, срещу Протоколно определение № 3468/25.06.2026г. по НОХД № 2428/2026г. по описа на Районен съд – Варна, относно произнасянето на съда по чл. 343б, ал. 5 от НК. В протеста се твърди, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен. Изложени са подробни аргументи, че принципа за съразмерност на наказанието не е основание за неприлагането на цитираната императивна правна норма, тъй като предвидената в нея мярка има за цел защита на живота, здравето и безопасността на участниците в движението. Сочи се също, че цитираната в обжалваното определение практика на СЕС е неотносима.

Поради това се моли за отмяна на протоколното определение на първоинстанционния съд и вместо него да бъде постановено отнемането в полза на държавата на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес Б 200“ с рег. № РВ 5921 СМ, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът при Окръжна прокуратура – Варна поддържа частния протест.

Подсъдимият редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

След като се запозна с материалите по делото, Варненски окръжен съд намира депозираният протест за процесуално допустим, доколкото е подаден в законоустановения срок и от активно легитимирана страна.

Настоящият съдебен състав намира, че разгледан по същество протеста е и основателен, като съображенията за това са следните:

Наказателното производство по НОХД № 2428/2026г. по описа на Районен съд – Варна е приключило с влязло в сила на 23.06.2026г. споразумение, с което подс. Б. Г. Г. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години, както и глоба от 150 евро. На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено да изтърпи наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца.

С Протоколно определение от 23.06.2026г. с рег. № 3468/25.06.2026г. след одобряване на споразумението по делото, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 383, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 вр. чл. 343б, ал. 5 от НК е отказал да отнеме в полза на държавата веществените доказателства МПС - лек автомобил марка „Мерцедес Б 200“ с рег. № РВ 5921 СМ, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и 1 бр. контактен ключ за същия лек автомобил, като е постановил да бъдат върнати на собственика – подс. Б. Г..

Релевантните по делото факти, приети за установени от първоинстанционния съд, не се оспорват от страните и настоящият съд намира, че следва да бъде прието за безспорно, че МПС - лек автомобил марка „Мерцедес Б 200“ с рег. № РВ 5921 СМ е управлявано от подсъдимия по време на престъпното деяние, както и че същото е негова собственост.

Предмет на проверка във въззивното производство е определението, с което ВРС се е произнесъл относно прилагането на чл. 343б, ал. 5 от НК, като настоящият въззивен състав не споделя изводите на първостепенния съд поради следните съображения:

В атакувания съдебен акт ВРС е приел, че предвидената в закона мярка представлява наказание „конфискация“ с мотивите, че приложимо в случая е европейското законодателство и в частност Директива 2014/42/ЕС. За да откаже отнемането на процесното МПС, първостепенният съд е взел предвид материалното положение на подсъдимия и съвкупността от наложените му наказания с оглед спазване на принципа за съразмерност.

Принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни, както и в трайната практика на СЕС. За да бъде обект на проверка този принцип, въпросната правна норма би следвало да е разписана като факултативна, даваща възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК обаче е с императивен характер и следва да бъде приложена от решаващия съд във всички случаи на осъждане за 2 престъпление по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК. Съдът не е компетентен по негова преценка да отнеме или не средството на престъплението, а неприлагането на предвидената санкция, обосновано с принципа на пропорционалността, се явява незаконосъобразно.

Още повече, че в решение по дело С-655/24 на Съда на ЕС е дадено тълкуване относно приложимостта на Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС, като СЕС заключава, че престъпленията при управление на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества остават извън приложното поле на рамковото решение и Хартата.

Въззивният съд намира, че принципа за пропорционалност е спазен, тъй като предвидената в чл. 343б, ал. 5 от НК санкция не представлява наказание по смисъла на чл. 37 от НК, а превантивна мярка.

Видно от мотивите на законопроекта, тази мярка е приета като средство за превенция срещу престъпленията по транспорта, ограничаване на тежките пътнотранспортни произшествия, причинени от пияни и дрогирани водачи, както и техния рецидив, посредством отнемане на прякото средство или предмета на престъплението. Още повече, тази санкционна мярка преследва обществено полезна цел да защити живота, здравето и сигурността на гражданите на пътя. Законодателят безспорно е направил преценка относно пропорционалността, давайки превес на опазването на живота и здравето пред частната собственост върху превозно средство.

Предвид изложеното, обжалваното определение на ВРС е постановено при нарушение на материалния закон, т. к. в случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК и не е наказание по смисъла на наказателния закон, а императивно предвидена санкция за извършената противозаконна дейност.

Районният съд неправилно е изследвал и въпроса дали наложената съвкупност от наказания съответства на обществената опасност и материалното положение на подс. Г., като е счел, че прилагането на чл. 343б, ал. 5 от НК като имуществена санкция се явява свръхмерно.

Тук въззивният съд следва да отбележи, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство под въздействието на два вида наркотични вещества, а видно от приложената по делото справка за водач /л. 50-61 от ДП/ по отношение на подсъдимия има влезли в сила 52 наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.

Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а процесният автомобил следва да бъде отнет в полза на Държавата.

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 2 от НПК, съдът РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ протоколно определение № 3468, постановено на 23.06.2026г. по НОХД № 2428/2026г. по описа на РС - Варна, 5 състав.

ОТНЕМА в полза на Държавата МПС - лек автомобил марка „Мерцедес Б 200“ с рег. № РВ 5921 СМ, собственост на Б. Г. Г..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4