Решение № 4086 от 15.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4086 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100511655 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба,вх.№238880/08.07.2025год. от „Топлофикация София“ЕАД ,чрез юрк.Е.Д. срещу Решение № 12031/20.06.2025год. постановено по гр.дело № 69395/2024год. по описа на СРС,159 състав ,с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046 срещу К. Й. Й. и Т. Й. Й., осъдителни искове ,с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане разделно, по 1/ 2 на ищеца, следните суми: сумата от 214,63 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, отчитан под абонатен № 215430, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 21.11.2024г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 58,00 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2022г. до 11.11.2024г., сумата от 10,80 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 21.11.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2022г. до 11.11.2024г.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046 да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.

1, т. 2 ЗАдв. на адв. Р.К.Р., ЕГН **********, сумата от 400,00 лв. , възнаграждение за 1 оказана безплатна адвокатска помощ на ответника К. Й. Й. и на адв. В.В.Т. от САК, с личен №1000538310, сумата от 400,00 лв. ,възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника Т. Й. Й..

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно.Съдът неправилно и в противоречие с представените писмени доказателства приел ,че не било доказано наличие на облигационно правоотношение между страните ,т.е. ,че същите са потребители на топлинна енергия в имот, находящ се в гр.София,ж.к.“**** ,както и че същата е отчитана под абонатен номер 21430.Оспорва извода на съда ,че не е установена идентичността между топлоснабдения имот и този ,собственост на ответниците като сочи ,че дори да била допусната техническа грешка в изписването му на адреса ,то съдът му е дължал допълнителни указания.Навежда и довод ,че партидата на едно лице ,респ. задълженията не се водят по адрес ,а по абонатен номер.

Моли съда да постанови решение ,с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново ,с което да уважи предявените претенции.Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от ответниците К. Й. Й.,чрез адв.Р.Р. и Т.в Й. Й.,чрез адв.В.Т., с които я оспорват . Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендират деловодни разноски пред въззивната инстанция.

„Нелбо” АД ,трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ЕАД не е депозирало в срок отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно .

По неговата правилност съдът съобрази следното :

Пред СРС са предявени от “Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046 срещу К.

Й. Й., ЕГН ********** и Т. Й. Й., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. **** , обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците ,при разделна отговорност , по 1/ 2

2 на ищеца, следните суми: сумата от 214,63 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, отчитан под абонатен № 215430, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 21.11.2024г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 58,00 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2022г. до 11.11.2024г., сумата от 10,80 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 21.11.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2022г. до 11.11.2024г.,

В исковата молба ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците , в качеството им на собственици на процесния имот с абонатен № 215430, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. топлинна енергия, като същите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение.

С молба от 05.02.2025год. в изпълнение на указания на съда е уточнил петитума на исковете си като е посочил ,че търси задълженията при условията на разделна отговорност от ответниците при следните квоти :

-К. Й. Й. - ½ част ,в качеството му на наследник на собственик на процесния имот за периода 01.05.2021год. – 09.08.2022год. и в качеството му на наследник на вещния ползвател за периода 10.08.2022год. – 30.04.2023год.; - Т. Й. Й. – ½ част в качеството й на наследник на собственик на процесния имот за периода 01.05.2021год. – 09.08.2022год. и в качеството й на наследник на ползвател за периода 10.08.2022год. до 30.04.2023год.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците са постъпили писмени отговори, с които се оспорва основателността на предявените искове.Ответника К. Й. оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като твърди, че никога не е бил собственик на процесния имот. И двамата ответника правят възражение за погасителна давност на задълженията.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че за процесния период между страните не се доказва да е било налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,предвид че ищецът не е провел пълно и главно доказване на спорния по делото факт, а именно, че ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния период в качеството им на собственици именно на процесния имот.До този извод първоинстанционния съд е стигнал ,след като е приел недоказаност на факта, че процесният имот ,за който се претендира с исковата и уточнителната молба е един и същ с 3 имота, за който са представени актове за собственост.

Решението е правилно като краен резултат.

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.

С исковата молба е представен НА за дарение на недвижим имот от 13.10.1993год., с който С.Т. Й. придобива недвижим имот : апартамент № 77,гр.София, ж.к.**** ,като дарителката си е запазила правото на ползване безвъзмездно ,до края на живота си.

Видно от Удостоверение за наследници от 02.04.2002год., вещното право на ползване на А.И.П. е прекратено със смъртта й ,на 17.03.2002год.

Съгласно представения и неоспорен от страните Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №20/10.08.2022г., С.Т. Й. е прехвърлила на Т. Й. Й., недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, представляващ ап. 77 ,като прехвърлителката е запазила вещното право на ползване пожизнено и безвъзмездно.

По делото са представени и писмени доказателства от третото лице – помагач на страната на ищеца „Нелбо“АД ,а именно индивидуални справки от изравнителна сметка за сезони 2021/2922год. и 2022/2023год. ,на аб.№215430 ,талон за отчет от 04.05.2022год.,подписан от клиент ,протокол за неосигурен достъп от 09.05.2023год. ,от които се установява ,че начисленото количество топлинна енергия е за отопление /отдадено от сградна инсталация и щранг-лира в банята/ и топла вода в апартамент № **** с титуляр на партидата в топлофикационното дружество Сийка Й. .

Или от изложеното се налага извод ,че в процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е била С.Т. Иванова , тъй като в периода 01.05.2021год. – 09.08.2022год. е била собственик на топлоснабден имот с абонатен 215430 ,с адрес на доставката в гр.София , ,ж.к.“****, апартамент № 77 , а за периода 10.08.2022год. – 30.04.2023год. ,в качеството на вещен 4 ползвател,предвид че не са представени доказателства за последния период да е сключен договор с притежаващата т.н. “гола собственост“ Т. Й.. След като за имота има учредено право на ползване на трето лице, то собственикът притежава само голата собственост и щом не е налице негово искане за откриване на партида, то той не е надлежен ответник.

В настоящото производство не са представени доказателства вещното право на ползване на С.И. да е надлежно прекратено ,било поради нейния отказ ,било поради смъртта й ,доколкото в представената справка в НБД Население към 30.05.2023год. не е отразено такова обстоятелство.Други доказателства в тази насока не са събрани ,както пред първата ,така и пред настоящата инстанция .

Ето защо не се доказва и за процесния период да е открито наследството на С.И.

,поради което ответниците като нейни наследници по закон ,съобразно чл.60,ал.1 от ЗН да отговарят и за задълженията й за доставена и незаплатена топлина енергия.

При така формираните изводи, поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено изцяло.