Решение № 187 от 30.04.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Плевен, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря А. Й. Д. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500248 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 163/23.12.2024 г. по гр.д. № 802/2023 г. Кнежанският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от В. К.

И. и Г. Д. И., в качеството на приобретатели против „Ани Деси 2000“ ЕООД, гр. К., ЕИК ***, в качеството на наемател иск с правно основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ за изменение на размера на арендното плащане в договора за наем на земеделски земи от 07.06.2021 г., вписан в том I № 286 дв. вх. № 976/2021 при СВ към РС Кнежа за стопанската 2022/2023 г. чрез увеличаването му от 65 лв./дка на 80 лв./дка. Със същото решение Кнежанският районен съд е осъдил ищците В. К. И. и Г. Д. И. да заплатят на ответника „Ани Деси 2000“ ЕООД, гр. К. сумата от 400 лв., представляваща направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволни от така постановеното решение в частта, в която предявеният от тях иск с правно основание чл. 16 ал. 5 от ЗА за увеличение на наемната цена е отхвърлен за разликата над 65 лв./дка до 75 лв./дка. са останали въззивниците В. К. И. и Г. Д. И. от гр. С., които чрез пълномощника си адвокат В. К. от ПлАК го обжалват пред ПОС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че районният съд е 1 допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не се е произнесъл по оспорването на справката, изготвена от ОД „Земеделие“ Плевен и не е съобразил заключението на вещото лице по назначената съдебна агро-икономическа експертиза /САИЕ/, изготвено от вещото лице С.П., съгласно което средното арендно плащане на процесната 2022/2023 г. е в размер на 75 лв./дка. Поддържат, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена спорната наемна цена в размер на 65 лв./дка за стопанската 2022/2023 г. за землището на с. С., община Кнежа. В заключение се иска отмяна на решението на РС Кнежа в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът бъде уважен за разликата над 65 лв./дка до 75 лв./дка наемно плащане. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата страна „Ани-Деси 2000“ ЕООД, гр. Кнежа, представлявано от управителя А.И. чрез пълномощника му адвокат С. Ч. от ПлАК, с който се оспорва основателността на жалбата. Според въззиваемата страна по делото не са налице доказателства, които да налагат промяна на размера на наемното плащане. Според въззиваемата страна приетото заключение на вещото лице С.П. не следва да бъде възприемано от съда, тъй като същото се е отклонило от поставените му задачи, а представеният протокол, изготвен от ОД „Земеделие“ Плевен съставлява административен акт, който не е оспорен по надлежния ред по АПК и в исковото производство ищците не могат да го оспорят по този ред. Поддържа се, че въззиваемата страна продължава да сключва договори за аренда при тази арендна цена или по-ниска с оглед влошените икономически условия в страната, като в случая следва да се отчетат характеристиките на конкретния имот, който не е равнинен, а има наклон. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди решението на РС Кнежа в обжалваната част и да присъди на въззиваемата страна направените по делото разноски за тази инстанция. Представят се пълномощно и договор за правна помощ с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за въззивната инвстанция.

В съдебното заседание въззивниците не се явяват, но чрез пълномощника си адвокат К. поддържат подадената въззивна жалба.

Претендира направените по делото разноски и представя списък на разноските за въззивната инстанция.

В съдебното заседание въззиваемата страна „Ани-Деси 2000“ ЕООД, гр.

К. не се представлява, но пълномощникът й адвокат Ч. депозира писмено становище, с което поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и 2 претендира направените по делото разноски.

Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от съда.

Производството пред КРС е образувано по предявен от В. К. И. и Г. Д.

И., в качеството приобретатели против „Ани Деси 2000“ ЕООД, гр. К., ЕИК ***, в качеството на наемател иск с правно основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ за изменение на размера на наемното плащане в договор за наем на земеделски земи от 07.06.2021 г., вписан в том I № 286 дв. вх. № 976/2021 при СВ към РС Кнежа по отношение на посочен имот с площ 11,267 дка в с. С. от 65 лв./дка на 80 лв./дка за стопанската 2022/2023 г.. Ищците обосновават правния си интерес да предявят иска за посочената стопанска година с обстоятелството, че с влязла в сила съдебна спогодба по гр.д. №838/2021 г. съсобствеността между ищците и съсобственика и наемодател С.С.И. е прекратена и за посочената стопанска година същите се явяват изключителни собственици и приобретатели на процесния недвижим имот с площ 11,267 дка, представляващ ПИ с идентификатор *** в землището на с. С., с предназначение нива, при граници и съседи посочени в ИМ, по отношение на който е сключен процесния договор за наем за срок от 11 стопански години.

Твърдят, че след сключване на договора е налице трайно изменение в икономическите условия, при които е сключен договора, като е налице трайна тенденция за увеличение на рентното плащане на 80 лв./дка за региона, за което представят писмени доказателства. Твърдят, че са предложили на наемателя писмено доброволно да уредят отношенията си по договора за посочената стопанска година, но са получили писмен отказ, което обосновало правният им интерес да потърсят защита на правата си по съдебен ред.

За да отхвърли предявения иск КРС е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел въз основа на данните в протокола на ОД „Земеделие“ – Плевен и данните от НСИ, че средният размер на рентното плащане за процесния период за землището на с. С. съвпада с договорената наемна цена, 3 поради което не са налице условия за нейното увеличаване.

Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд при проверката си е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно чл. 16 ал. 1 от ЗАЗ, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, при които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, като изменението не може да засяга срока на договора, а увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие на стопанисването му не може да бъде основание за изменение на арендното плащане. Съгласно чл. 16 ал. 4 от ЗАЗ насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок. Съгласно чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ ако страните не постигнат споразумение по иск на страната, направила предложението решение взима районният съд.

Безспорно се установява от представения пред КРС договор за наем на земеделска земя, сключен на 07.06.2021 г. и вписан в СВ при РС – Кнежа /л. 6 от І инст. Дело/, че със същия е уговорено наемно плащане в размер на 65 лв./дка, като предмет на договора е нива в местността „М.“ в землището на с.

С . с площ 16,900 дка, съставляваща имот № *** по плана на землището. Установява се, че договорът е сключен от съсобственика С.И. за срок от 11 стопански години, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2032 г..

Безспорно се установява от приложеното гр.д. № 838/2021 г. по описа на КРС и представената скица от СГГК – Плевен /л. 44 от І инст. Дело/, че въз основа на влязла в сила на 22.07.2023 г. съдебна спогодба съсобствеността между С.И. и въззивниците е прекратена по отношение на наетия имот и въззивниците са придобили в изключителна собственост при условията на СИО собствеността върху част от този имот, обособена като самостоятелен имот, а именно: нива с площ 11,267 дка, представляваща ПИ с идентификатор *** в землището на с. С. в местността „М.“, с предназначение нива, 5 кат..

4

Безспорно се установява, че на 15.12.2022 г. въззивниците са направили предложение по чл. 16 ал. 1 от ЗАЗ за доброволно уреждане на спора във връзка с увеличение на наемната цена между страните по отношение на собствения им имот от 65 лв./дка на 80 лв./дка, което е получено с телепоща от въззиваемото ЕООД /л. 7 от І инст. дело/, както и че с писмен отговор изх. № от 21.12.2022 г. /л. 8 от І инст. дело/ същото е отказало да увеличи наемната цена занапред.

Установява се от представените с ИМ служебни бележки от 27 28.09.2023 г., издадени от ЗП „Иван В.ов Стефанов“ и „Алекс Агро“ ЕООД, гр.

Плевен /л. 9-10 от І инст. Дело/, че за стопанските 2021/2022 г. и 2022/2023 г. тези производители изплащат наем/рента в размер на 80 лв./дка, като и въззивницата е получила наем/рента в този размер за тези стопански години въз основа на сключени договори за наем.

Установява се от представения в заверен препис протокол от 26.01.2023 г. на Комисия, назначена със заповед от 03.01.2023 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Плевен /л. 27-30 от І инст. Дело/, че същата е имала за задача да определи размера на средното арендно плащане за землищата в област Плевен за стопанската 2022/2023 г. на базата на повече от половината от договорите, вписани в СВ и регистрирани в ОС „Земеделие“. Установява, че Комисията е определила средно аредно плащане за тази стопанска година за ниви в с. С., общ. И. в размер на 65 лв./дка.

Установява се от представената заповед на директора на ОД „Земеделие“ – Плевен № РД-04-171/03.10.2022 г. /л. 73-74, л. 171-119 от І инст. Дело/, че със същата е одобрено разпределението на масивите в землището на с. С. за стопанската 2022/2023 г. между собствениците/ползвателите на основание чл.

37в ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ като е определена средна рентна вноска съгласно § 2е от ЗСПЗЗ между ползвателите в размер на 60 лв/дка.

Установява се от представения договор за аренда от 05.06.2023 г., сключен между въззиваемото дружество в качеството на арендатор и трети лица за срок от 10 години /л. 42 от І инст. Дело/, че в същия за имот с площ 10,933 дка, 4 кат. за землището на с. С. е договорена арендна цена в размер на 85 лв./дка, считано от 01.10.2023 г.. Установява се от представените други 6 бр. договори за наем или аренда от 2023 г., сключени за землището на с. С. /л.

122-133 от І инст. Дело/, че в същите за имоти 3,4, 5 и 6 кат. между 5 въззиваемото дружество и С.И., в качеството на арендодател или арендатор е договаряна една и съща наемна/арендна цена, считано от 01.10.2023 г. в размер на 60 лв./дка. Установява се от представените други 8 бр. договори за наем или аренда, сключени за земи в землището на с. С. /л. 148-167 от І инст.

Дело/, че в същите за имоти 4, 5 и 6 кат. между неучастващи в делото лица е договаряна една и съща наемна/арендна цена, считано от 01.10.2022 г. или от 01.10.2023 г. в размер на 80 лв./дка или 85 лв./дка..

Установява се от представеното в първата инстанция удостоверение /л.

146 от І инст. Дело/, издадено на 25.11.2024 г. от ОД „Земеделие“ – Плевен, че минималните размери на арендните плащания за стопанската 2022/2023 г. за землището на с. С. са в размер на 50 лв./дка, максималните са в размер на 85 лв./дка, а средният размер на аредно плащане за тази стопанска година за ниви в с. С., общ. И. е в размер на 65 лв./дка.