Определение № 34547 от 23.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34547 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хИ.ди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110124935 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. И. К. с ЕГН: **********, Д. Й. Х. с ЕГН: **********, Д. Й. К. с ЕГН; **********, чрез пълномощника си адв. Р. Н., И. Г. А. с ЕГН: ********** и В. Х. А. с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. Л. М., срещу А. И. Л. с ЕГН: **********, И. И. Л. с ЕГН: **********, А. И. Н. с ЕГН: ********** и С. П. Д. с ЕГН: **********, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване установено между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 48,71кв.м., заснета по КККР при граници: УПИ IX-679, УПИ XI-679. УПИ X679 и улица, заснета като част от ПИ с идентификатор ************** по КККР.

Ищците твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор **********, който е с площ от 271 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатор ************, ПИ с идентификатор **************, ПИ с идентификатор **********, ПИ с идентификатор **************, ПИ с идентификатор **************. Сочат, че правото им на собственост произтича по силата на наследствено правоприемство от покойните И. К. В. и Георги А. Г.. Излагат твърдения, че при изработването на кадастрална карта, одобрена с Заповед №РД-1850/02.11.2011г. на Изп.директор на АГКК е допусната грешка при нанасянето на границата между поземлени имоти с идентификатор ********** и **************, като същата граница е била отразена и на оригиналните кадастрални листове от кадастралния план от 1960г. – к. л. №357. Същата заповед бива оспорена от ищците и е потвърдена от Решение №2561/17.04.2013г. по адм. д. №748/2012г. на АССГ, което е оставено в сила с Решение №1371/31.01.2014г. по адм. д. №8681/2013г. на ВАС. Твърдят, че по така отразената граница в този кадастрален план са издадени нотариални актове №183/1960г. на Георги А. Г. и №184/1960г. на И. К. В. като съсобственици на имот с идентификатор ********** – като всеки един от тях двамата поотделно е придобил право на собственост на един апартамент /един етаж/ и дворно място с обща площ 328кв.м. Излага се, че 1 местоположението на спорната кадастрална граница между имот с идентификатор ********** и имот с идентификатор ************** съответства на кадастралната граница между двата имота по сега действащия за населеното място КРП. По кадастрален и регулационен план на местността „ МЕСТНОСТ“ – НПЗ Средец, одобрен със Заповед № РД50-09-467/28.11.1987г. имот с идентификатор ************** съответства на имот с пл. № 689 с графична площ от 490 кв.м., а имот с идентификатор ********** съответства на имот с пл. № 777 с графична площ от 277 кв.м., като по регулационен план за местността за имот с пл. № 777 е отреден УПИ IX-679, кв. 18, а за имот с пл. № 689 е отреден УПИ X-679, кв. 18.

В исковата молба ищците посочват, че е налице спорна реална площ от 48,71кв.м., която се владее от тях, като към тяхното владение се присъединява и владението на техните праводатели, считано от 1960г. до настоящия момент. Сочат, че към настоящия момент тази спорна част се обработва и представлява градинка със зеленчукови насаждения и цветя.

Твърдят, че тази реална част е неправилно заснета в КККР като прилежаща площ към ПИ с идентификатор ************** – собственост на ответниците А. И. Л., И. И. Л., А.

И. Н. и С. П. Д., съгласно нотариален акт № 83, том II дело № 1264/1992г. на I V нотариус при Районен съд – София. Ищците твърдят, че винаги са знаели и приемали процесната реална част за тяхна собствена, получена по наследство от общите им наследодатели и заедно я ползват към момента. Не са преставали да стопанисват и владеят тази част от имота под различни начини и форми, като в продължение на години засаждат различни видове зеленчуци и цветя. Молят за уважаване на иска. Претендират разноски.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е неоснователен. Ответникът твърди, че е собственик на ½ ид. част от ПИ с идентификатор **************, находящ се в гр. АДРЕС, целият с площ от 501кви., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване; Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 679, квартал: 18, п а р ц е л : X, при граници: **********, **************, **********, ***, **************, представляващ съгласно действащия кадастрален и дворищнорегулационен план на гр. София, район „ МЕСТНОСТ“, местността „ НПЗ Средец“, одобрен със Заповед №РД-50-09-467/28.11.1987г. парцел X-679, от квартал 18 по плана на местността.

Сочи, че същият го е придобил по наследство от своите родители и при последващи два отказа от наследство, от страна на брат му А. И. Л., е получил цялата собственост върху имота.

Оспорва твърденията на ищците, че били придобили процесната реална част, представляваща част от неговия имот, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, като заявява, че същите не са собственици на претендираната от тях реална част от неговия имот, включително и че са упражнявали фактическа власт върху същата. Излага твърдение, че съгласно действащия дворищно-регулационен план спорната реална част с площ от 48,71кв. попада в парцел X-679, от квартал 18 по плана на гр. София, район „ МЕСТНОСТ“, местността „ НПЗ Средец“, одобрен със Заповед №РД-50-09-467/28.11.1987г., като същата никога не е била част от имота на ищците. Сочи, че спорната имотна граница е 2 нанесена вярно и правилно, изцяло в съответствие с действащия кадастрален и регулационен план на местността, одобрен със Заповед №РД-50-09-467/28.11.1987г. Границата между двата имота съгласно кадастралната карта съответстват както на последния действащ кадастрален и регулационен план, така и на имотната граница съобразно документите за собственост за двата имота. Ответникът посочва, че в мотивите на представеното с исковата молба Решение №2561/17.04.2013г. съдът правилно приема, че местоположението на спорната граница между имот с идентификатор ********** и имот с идентификатор **************, означена на скица № 2 от експертизата по букви А и В, съответства на кадастралната граница между тези два имота по сега действащия кадастрален и регулационен план за местността „ МЕСТНОСТ“, НПЗ Средец, одобрен със Заповед РД№50-09-467/28.11.1987г. .

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Останалите ответници не подават отговор на искова молба в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал.3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1 . Предмет на делото е твърдяното от ищците субективно материално право на собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 48,71кв.м., заснета по КККР при граници: УПИ IX679, У П И XI-679. УПИ X-679 и улица, заснета като част от ПИ с идентификатор ************** по КККР.

Исковете са допустими.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от възникналия правен спор. Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. Предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот /част от земната повърхност/, границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост. В случаите на предявен иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, имотът, правото на собственост върху който се защитава с предявяването на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на този имот.

Следователно предявеният иск с правна квалификация чл. 108 ЗС с предмет правото на собственост върху реална част от поземлен имот е допустим. В този смисъл мотивите към 3 т.2 на Тълкувателно решение № 8/2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС.

В тежест на ищците по делото е в условията на пълно и главно доказване да установят, 1) че по силата на наследствено правоприемство са придобили собствеността върху спорната реална част; 2) влязъл в сила застроителен и регулационен план за дворищнорегулационните парцели по чл. 21 ЗТСУ, който има пряко отчуждително действие; 3) но следва да бъде приложен, т.е. съгласно § 22 от ЗР на ЗУТ (2014г.) ПУП се счита приложен по отношения на регулацията с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производства, т.е. следва пълно и главно да бъде доказано, че сметките по регулация са уредени с изплащане на предвиденото обезщетение в полза на собствениците на поземлените имоти, от които е отнета съответната реална част.

Застроителен и регулационен план за дворищнорегулационните парцели притежава непосредствено отчуждително действие под условие с прекратителен характер, тъй като за да станат парцелните граници имотни, то следва да бъде приложен планът, т.е да са уредени сметките по регулация. Приложими чл. 33, ал. 1 и ал. 2 вр чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ. В Тълкувателно решение № 3/28.03.2011г. по т.д. № 3/2010г. на ОСГК на ВКС е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове, се прекратява автоматично, без да е необходима провеждането на нарочна административна процедура.

Иначе казано след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, а ако е създадена съсобственост се прекратява.

Ответникът в условията на насрещно и непълно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

3. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

4. По доказателствените искания.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на равния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът следва да уважи искането на страните за допускане на СТЕ, вкл. съдът намира, че следва служебно да постави въпроси на вещото лице: последователно да проследи, съответно посочи в заключението дали има изработени, приети и влезли в сила РП за имотите, имало ли е неуредени, съответно уредени сметки по регулация; да изготви комбинирана скица, в която процесната реална част бъде посочена с координатни точки; вещото лице да заяви дали в случай на присъединяване на процесната реална част от 48,71 кв.м. от ПИ ********** към ПИ ************** - имотът ПИ ********** отговаря на изискванията по чл.200, ал.2 ЗУТ, съответно с изместване на имотната граница се нарушава 4 законовото определено изискване за разстояние от вътрешната регулационната линия по отношение на сградата в ПИ **********.

Искането за събиране на гласни доказателствени средства е не необходимо.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.