Решение № 5455 от 09.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5455 гр. Пловдив, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330102368 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. М. Д. против „Креди Йес“ ООД, с която са предявени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 и чл. 19 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем № ****** г. е недействителен, а при условията на евентуалност – установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ****** г., сключен между страните, установяваща задължение за потребителя да заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение и на клаузата от договора, установяваща размера на годишния процент на разходите, както и е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 615,69 лева, представляваща платена без правно основание по недействителен Договор за паричен заем № ****** г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № ****** г. за сумата от 1200 лева, при месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите от 48,103 %. Сумата следвало да бъде върната на девет месечни вноски, всяка в размер на 156,50 лева, с дата на първо плащане – 08.03.2024 г. и дата на последно плащане – 08.11.2024 г.

Общо дължимата сума била в размер на 1408,52 лева. Съгласно чл. 6 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с гарант/и, които да отговарят 1 на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от приложимите към договора за заем Общи условия, както и с още едно обезпечение по избор на заемателя измежду ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция; ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора за заем била уговорена и неустойка в размер на 940,48 лева, в случай че ищецът не осигури в тридневен срок от сключване на договора предвиденото в чл. 6 от договора обезпечение. В погасителния план било посочено, че размерът на месечната вноска с включена разсрочена неустойка е в размер на 261 лева, като по този начин задължението по договора възлизало на сума в общ размер на 2349 лева.

Сочи се, че сключеният между страните договор представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит, а ищецът има качеството потребител по смисъла на закона. Ищцата обосновава правния си интерес от предявения установителен иск за обявяване недействителността на процесния договор, респ. нищожността на негови клаузи, с качеството си на страна по договор, към който има основателни съмнения за неговата действителност.

Поддържа, че договорът за заем бил изцяло недействителен, поради наличие на нищожна клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение. Твърди, че предвидената неустойка не била включена в ГПР по договора, като стремежът на кредитора бил да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поради невключването на неустойката в ГПР по договора, същият не съответствал на действително прилагания от кредитора. Поддържа, че неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, води до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК договорът следвало да се обяви за недействителен. Изтъква, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Неустойката представлявала общ разход по кредита и следвало да бъде част от ГПР, за да може потребителят да прецени икономическите последици от сключването на договора и да има ясна информация за разходите си. Твърди се, че в случая получаването на кредита било обусловено от заплащането на неустойка. Същата имала характера на скрито възнаграждение за кредитора, тъй като било предвидено да се кумулира към погасителните вноски. Това създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и се явявало в противоречие с принципа на добрите нрави. Според ищеца, предвидената в договора неустойка от 940,48 лева е загубила присъщите си функции, доколкото размерът й е почти колкото размера на предоставената в заем сума от 1200 лева. Счита, че с клаузата за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърди, че посочената уговорка прехвърляла изцяло върху длъжника последиците от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна проверка на 2 възможностите на длъжника. Ищецът поддържа, че в договора се съдържали неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, тъй като не били индивидуално уговорени, не отговаряли на изискванията за добросъвестност, създавали значително неравновесие и били във вреда на потребителя.

По отношение на предявения осъдителен иск ищцата твърди, че към датата на предявяване на иска е погасила задълженията си по договора за паричен заем от ****** г. В тази връзка посочва, че на 15.05.2024 г. извършила плащане на сумата от 800 лева в брой, в офис на ответното дружество, а на ****** г. погасила изцяло предсрочно задълженията по договора чрез плащане на сумата от 1015,69 лева, на каса на „Изипей“ АД. С оглед изложените съображения за цялостна недействителност на процесния договор за заем счита, че на основание чл. 23 ЗПК на връщане подлежи единствено главницата по договора. Предвид така извършените плащания се твърди, че ответникът следва върне на ищцата сумата от 615,69 лева.

По изложените съображения моли за уважаване на иска за обявяване недействителността на процесния договор за заем, а при условията на евентуалност на отделни клаузи от него, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 615,69 лева – платена без правно основание по договора за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Моли да не се възлагат разноски в тежест на ищеца предвид националната и европейска съдебна практика, предвидена в защита на потребителя.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от „Креди Йес” ООД, чрез пълномощник – адв. Н. Ш., с който е взето становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по Договор за паричен заем № ****** г. при посочените в исковата молба параметри. Навеждат се доводи за валидно сключен между страните договор за заем. Твърди се, че в същия ясно се посочвали дължимите от потребителя суми, като било спазено и изискването на чл. 19 ЗПК. Не се оспорва, че в чл. 8 от договора страните са уговорили клауза, установяваща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение от страна на ищеца – заемател. Твърди се, че посочената клауза била индивидуално уговорена с потребителя. Размерът на неустойката бил предварително определен в договора за заем от момент, предхождащ начисляването й. По този начин заемателят бил запознат предварително с размера и последиците при непредоставяне на исканото обезпечение. Твърди се, че неустойката представлявала разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните задължения на ищеца и не следвало да се включва в годишния процент на разходите, тъй като във формулата за изчисляване на ГПР по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. В конкретния случай неустойката била посочена ясно и по разбираем начин, а заемателят се съгласил с нея, като изразил своята воля посредством подписването на договора. Поддържа се, че визираната в чл. 8 от договора неустойка е дължима 3 в пълен размер от момента на възникване на основание за нейното начисляване, а именно – при непредоставяне на исканото от кредитора обезпечение. Изтъква се, че при сключването на договора страните са действали в рамките на свободата на договаряне, като по тяхна воля са формулирали клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение от страна на заемателя. С оглед изложеното се твърди, че клаузата на чл. 8 от договора е действителна и не противоречи на добрите нрави. На следващо място се посочва, че потребителят не се е възползвал от възможността да се откаже от договора, а е продължил да ползва предоставената му по силата на сключения договор сума. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Креди Йес” ООД, в качеството на заемодател, и С. М. Д., като заемател, е сключен Договор за паричен заем № ****** г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 1200 лева за срок от 9 месеца. Отразеният в договора месечен лихвен процент е 3,330 %, а годишният процент на разходите е 48,103 %. Общият размер на дължимата сума възлиза на 1408,52 лева.

Съобразно чл. 6 от договора страните постигнали съгласие заемът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи на изискванията, уредени в общите условия, както и още едно обезпечение по избор на заемателя измежду: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че ако в тридневен срок от сключването му заемателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение дължи неустойка в размер на 940,48 лева, платима разсрочено заедно с погасителните вноски.

По делото е представен приходен касов ордер № ******г., от който се установява, че на същата дата ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на 800 лева. Видно от разписка от Изи Пей на ****** г. ищцата е заплатила сумата в размер на 1015,69 лева. В отговора на исковата се съдържа признание, че задълженията по договора са предсрочно погасени, като е платена сумата в общ размер на 1815,69 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че заемната сума в размер на 1200 лева по процесния договор е получена от ищцата в офис на ответното дружество на ****** г. Посочено е, че със заплатената на 15.05.2024 г. сума в размер на 800 лева са погасени следните задължения: 361,39 лева – главница, 123,65 лева – лихва, 313,50 лева – неустойка и 1,46 лева – наказателна лихва. Също така е отразено, че с 4 платената на ****** г. сума в размер на 1015,69 лева са погасени: 838,61 лева – главница и 177,08 лева – неустойка. Вещото лице е констатирало, че при изчисляване размера на ГПР по договора е взета предвид единствено възнаградителната лихва. Експертът сочи, че при включване на неустойката в размер на 940,48 лева, размерът на ГПР възлиза на 497,01 %. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По делото не се спори и по категоричен начин се установи , че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.