Решение № 2198 от 15.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2198 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100508347 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.06.2023 год., постановено по гр.дело №69079/2022 год. по описа на СРС, ГО, 165 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК „Л.И.“ АД срещу Столична община искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл.

49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 229.16 лв., представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №0000-1261-18-250279 и по застраховка „Каско“ – застрахователна полица №93001710080041, със срок на действие от 15.09.2017 год. до 14.09.2018 год., във връзка с причинени вреди по лек автомобил „БМВ 535 ХИ“ с рег.№065М894 в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 24.01.2018 год., в гр.София, на кръстовището на ул.“Младен Кардашев“ и ул.“Самоковско шосе“, при настъпил застрахователен риск – попадане в необезопасена и необозначена неравност на пътя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №24979/2022 год. по описа на СРС, ГО, 165 с-в – 13.05.2022 год. до окончателното й изплащане и сумата от 66.79 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.05.2019 год. до 12.05.2022 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство и заповедното производство в общ размер на 460.24 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 1

ГПК направените разноски в исковото производство и заповедното производство в общ размер на 11.93 лв.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че ищецът не бил ангажирал никакви доказателства както за наличието на застрахователно правоотношение, така и за настъпването на покрит риск, съгласно общите условия. По делото бил представен единствено застрахователен договор, който обаче бил изготвен единствено за целите на настоящото производство и който бил оспорен с отговора на исковата молба. Първоинстанционният съд бил указал с доклада по делото, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за имуществено застраховане, както и че следва най-късно в първото съдебно заседание да представи застрахователна полица в оригинал. По делото не били представени доказателства за сключването на застрахователен договор и полицата не била представена в оригинал. Освен това и не била посочена клауза от Общите условия, обосноваваща покрит риск. Въпреки това в обжалваното решение въобще не бил обсъдил въпроса за наличието на сключен застрахователен договор. Представеният застрахователен договор имал за обект МПС с рег. №019М404, като превозно средство с такъв регистрационен номер не било посочено в последващата документация, приложена към исковата молба – същата се отнасяла за МПС с рег.№065М894. Съгласно чл. 345, ал. 1, т. 2 КЗ /в редакцията му към съгласно ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 год., относима към датата на сключване на договор за процесния период/, предметът на застрахователния договор следвало да е точно и ясно определен. Съгласно Общите условия на застрахователя – т. 9.1 от Раздел IV, при сключването на застрахователния договор застрахованият трябвало да представи свидетелство за регистрация, част I. Същото било представено по делото, но то касаело МПС със друг регистрационен номер 065М894, а не с номера, посочен в застрахователната полица – 019М404. Според свидетелството за регистрация, част І, превозното средство било закупено на 11.02.2018 год., а полицата била със срок на действие от 15.09.2017 год. до 14.09.2019 год., т.е. още преди превозното средство да бъде закупено. Според извадка от публичния регистър на Гаранционен фонд, за МПС с номер на рама съгласно свидетелството на регистрация, част І, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начален период – 12.02.2018 год., съответстващ на датата на закупуване на МПС. Поради това ответникът бил възразил, че била спазена законово установената форма за застрахователния договор, респ. че не била налице първата предпоставка за възникване на претендираното регресно право. В случая не била приложима и нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ.

Ответникът не бил страна по застрахователното правоотношение, поради което за него нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ не била пречка за релевирането на възражение за нищожност на застрахователния договор, вкл. и поради неспазване на законово установената форма за действителност. На следващо място сочи, че съобразно заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза по процесния участък нямало неравност през периода от 2015 год. до 2019 год., а и нямало и следи от ремонтни дейности. Вещото лице било посочило, че не е установило никакви дупки и кръпки, които да навеждат на мисълта, че е 2 имало дупка или дупка след това, както и че му е направило впечатление, че свидетелят бил съобщил, че се е прибирал към автокъщата, за което трябвало да продължи на право, а не да завива надясно, което не кореспондирало с механизма на ПТП, описан в уведомлението за щета. Разпитаният свидетел по делото бил заявил, че не си спомня произшествието, както и коя гума била увредена. Освен това ответникът бил оспорил протокола за ПТП. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата ЗК „Л.И.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел за установени по несъмнен начин настъпването на застрахователното събитие и предпоставките за възникване на правото на регрес срещу Столична община. Ответникът бил отговорен за поддръжката на процесния участък от пътната мрежа и виновното бездействие на негови служители било довело да настъпване на вредоносния резултат. По делото бил представен застрахователен договор по застраховка „Каско” на МПС, полица №93001710080041, която била подписана от застрахования и от представител на застрахователя. Обстоятелството, че ищцовото дружество не било представило оригинал на застрахователната полица в първото открито съдебно заседание не предполагало липса на валидно застрахователно правоотношение, още повече, че било представено заверено копие на процесния договор. С оглед съвкупната преценка на събраните доказателства – завереното копие на сключения застрахователен договор, подписан от двете страни, уведомление за настъпило застрахователно събитие, извършен оглед на автомобила след заведена щета при застрахователя, изплатено застрахователно обезщетение, показанията на свидетеля Б.П.К., то доказано се явявало съществуването на валидно застрахователно правоотношение по полица „Каско” на МПС. Дори в хипотезата на липса на подписана застрахователна полица, в отношенията между застраховател и застрахован следвало да се приложат саниращите последици на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Саниращото действие се разпростира и спрямо трети лица, в случая застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, в който смисъл била практиката на ВКС. Ангажирани били и доказателства в подкрепа на твърдението, че застрахователното събитие представлявало покрит риск по сключената застраховка. Към исковата молба били приложени Общи условия за застраховане на сухопътни превозно средства без релсови превозни средства, като според т.

7, застрахователят осигурявал покритие за рисковете: пожар, природни бедствия, пътнотранспортно произшествие, злоумишлени действия на трети лица, кражба или грабеж на цялото МПС и други, настъпили не по волята на водача щети, групирани в клаузи, неразделна част от тези Общи условия. В застрахователния договор като обект на застраховката бил посочен лек автомобил „БМВ 535 ХИ”, с peг.№019 М 404, с рама № WBAFU7C53BC874307. Сключената застраховка била със срок на валидност от 15.09.2017 год. до 14.09.2018 год. Нямало спор, че в останалите приложени документи бил описан лек автомобил „БМВ 535 ХИ”, с peг.№065 М 894, който бил същият автомобил, но с различен регистрационен номер, който бил променен впоследствие. Този извод се потвърждавал от 3 идентичния номер на рамата на лекия автомобил с peг.№019 М 404 и лекия автомобил с peг.№065 М 894, който бил описан във всички представени писмени доказателства, а именно WBAFU7C53BC874307. За разлика от регистрационния номер, който можело да бъде сменен неограничен брой пъти, номерът на рамата бил уникален за всеки автомобил и представлявал идентификационен номер на превозното средство. Видно било от показанията на свидетеля Б.П.К., че собственикът на автомобила притежавал автокъща и извършвал търговия с превозни средства, т.е. напълно логично и обяснимо било защо процесният автомобил бил управляван с различни регистрационни номера. В представеното разрешение за временно движение, в графа I /12.01.2018 год./ била посочена датата на издаване на свидетелството, но не датата на прехвърляне на собствеността, а в графа Н /11.02.2018 год./ – срок на валидност на разрешението, т.е. превозното средство не било закупено на 11.02.2018 год., както твърдял жалбоподателят. За процесният автомобил с рама №WBAFU7C53BC874307 имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от 25.08.2017 год., т.е. автомобилът бил закупен и регистриран преди сключване на застраховка „Каско” на МПС. Застрахователната полица била прекратена на 12.10.2017 год. и впоследствие била сключена нова полица на 11.01.2018 год. На следващо място сочи, че заключението по съдебната автотехническа експертиза не давало категоричен отговор на поставения въпрос относно механизма на ПТП. За този извод вещото лице се позовавало на снимки от „Гугъл Мапс” на процесния пътен участък от 2015 год. и от 2019 год., а не на събраните по делото доказателства, включително и официален свидетелстващ документ, какъвто бил протоколът за ПТП, който се ползвал не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. Следвало да бъде отчетен и факта, че процесното ПТП било посетено на място от компетентните органи на ОПП-СДВР и последните непосредствено били възприели фактите и обстоятелствата около настъпването му. Вещото лице било посочило, че ако се приемело, че механизмът следва да бъде определен въз основа на данните по делото, а не въз основа на снимки от „Гугъл Мапс”, то можело да се твърди, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети по процесното МПС”. В откритото съдебно заседание, проведено на 18.05.2023 год., вещото лице било заявило, че няма данни за състоянието на пътния участък към 24.01.2018 год., като било направило предположения за липса на дупки на пътното платно поради липсата на разлика между снимките от 2015 год. и 2019 год., който извод не бил обоснован.

Първоинстанционният съд основателно не бил изградил своите фактически и правни изводи върху тази част от заключението, като се бил позовал върху доказателствената съвкупност на протокола за ПТП. Този механизъм на ПТП бил потвърден и от показанията на свидетеля Б.П.К.. Липсата на спомен у свидетеля относно някои конкретни обстоятелства около застрахователното събитие била обяснима предвид дългия изминал период от време от настъпване на пътнотранспортното произшествие /24.01.2018 год./ до провеждането на неговия разпит /18.05.2023 год./, както и с оглед обстоятелството, че самият инцидент не бил тежък и фактите около неговото реализиране не били оставили трайно отражение в 4 съзнанието на свидетеля. Свидетелят Б.П.К. лично бил попълнил уведомление за настъпило застрахователно събитие и го бил подписал. Въпреки липсата на спомен относно някои конкретни факти у свидетеля, депозираните показания установявали в необходимата степен механизма на ПТП. В този смисъл доказано било възникването на претендираното регредно право, а ответникът не бил доказал своите възражения. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.