Решение № 5717 от 18.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5717 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100506797 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4729/17.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4669/2023 г. на СРС, 41 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че Областна администрация на Област София, БУЛСТАТ 831912591 ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 1807,46 лева, ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното плащане, представляваща стойност на доставената топлинна енергия за период от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. „********, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, както и сумата 167,65 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 18.09.2021 г. до 13.03.2023 г. върху главницата за топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до 31.08.2021 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14733/2023 г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в, като е ОТХВЪРЛЕН иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения до пълния предявен размер от 231,65 лева и за периода 31.01.2021 г. – 17.09.2021 г.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението подава ответника, с която оспорва частта, с която исковете са уважени. Излага съображения за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му при нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

1

Въззивникът поддържа, че неправилно при постановяване на съдебното си решение съдът не е съобразил възражението, че ответникът не е получил фактури от страна на ищеца.

Освен това, не били представени и такива фактури по делото. В тази връзка твърди, че при изготвяне на експертизата по делото, вещото лице работи по непредставени по делото документи, като заключението му не може да замести самите документи, а по отношение на последните оспорва и доказателствената им стойност, доколкото същите са частни свидетелстващи документи, отразяващи изгодни за издателя факти. Не били обсъдени и възраженията срещу извършеното дяловото разпределение, както и срещу сключения договор с дружеството, извършващо услугата дялово разпределение. Не се установявало, че ответникът ползва имота, независимо, че му е възложено управлението му. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана.

Въззиваемият излага твърдения, че обжалваното решение е постановено в съответствие със съдебната практика по подобен тип спорове, като не са налице твърдените нарушения на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Споделя изводите на съда, доколкото същите почиват на събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност, като са необосновани и бланкетни възраженията въззивника, че съдът не е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил срещу Областна администрация на област София, ЕИК 831912591 и адрес на управление: гр. София, общ. Триадица, ул .

„Алабин“ № 22, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1807,46 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, 231,65 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2021 г. до 13.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. 14733/2023 г. по описа на СРС, 41 състав. С исковата молба ищецът твърди, че между Областна администрация на област София и „Топлофикация София” ЕАД не бил подписан договор за продажба на 2 топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването. Твърди, че ответникът е потребител на ТЕ за стопански нужди съгласно § 1, т.

43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./, в качеството си на собственик на процесния имот.

Посочва, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Сочи, че за процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ043/12.07.2002 г. на КЕВР, Решение № ОУ013/06.03.2006 г. на КЕВР, както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите били в сила от датата на решението. Твърди, че ответникът е задължен за стойността на ТЕ, доставена до имота, независимо, че не е бил сключен договор между страните. Сочи, съгласно чл. 139 от Закона за 1 енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда в етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Бруната“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки. С оглед гореизложеното моли съдът да постави решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи посочените погоре суми, за които е била издадена заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че през процесния период имотът не бил използван, бил е необитаем и не са искали да им бъде доставяна топлинна енергия от ищеца. Оспорва да е получавал фактури от ищеца. Твърди, че не било налице неоснователно обогатяване. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не оспорва предявените искове.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и реалната доставка на ТЕ до стопанисвания от последния имот.

Поддържа, че ответникът е ползвал ТЕ, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, въпреки отправената от ищеца покана, поради което е налице неоснователно обогатяване на последния и съответно обедняване на ищеца, като имущественото разместване е 3 осъществено при липса на валидно правно основание за това.

С оглед на фактическите твърдения, изложени в исковата молба (идентични с тези в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), спорните права намират своето правно основание в чл. 59 ЗЗД, както е приел и районният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от кумулативното установяване на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти – наличие на увеличаване на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, връзка между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените му права. Доколкото се твърди, че за имота е ползвана топлинна енергия без да е сключен договор с топлоснабдителното дружество, то в тежест на ищеца е било да установи, че на ответника е предоставено ползването/управлението на топлоснабдения имот, че до имота е доставена топлинна енергия в твърдяното количество и на стойност, тъй като с тази стойност той се е обогатил без основание.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт, въззивният съд приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

Страните не спорят, че топлоснабдения имот е частна държавна собственост, като управлението му се осъществява от Областния управител на област София, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 57 от Закона за администрацията дейността по управление се осъществява от Областна администрация на област София. Областната администрация е юридическо лице, а имотът се ползва за нежилищни нужди. В този случай, при снабдяване 4 на имота с топлинна енергия приложение намира разпоредбата на § 1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно този законов текст "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.