Решение № 20139 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20139 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110172973 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. В. Й. и Й. В. Й., с която са предявени два осъдителни иска по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу М. А. А. за заплащането на сумата от по 2352,00 лева на всекиго от ищците, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване от дела на ищците в имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в град София, район „Люлин“, ж.к. „ за периода от 24.11.2022 г. до 24.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.

Ищците твърдят, че с ответницата М. А. А. са съсобственици по наследяване от техния общ наследодател Б **********, починала на 31.12.2015 г., която е баба на ищците и майка на ответницата на посочения по-горе недвижим имот. Сочат, че са съсобственици при следните квоти:

-1/4 идеални части за А. В. Й.;

-1/4 идеални части за Й. В. Й. и

-1/2 идеални части за М. А. А..

Така посочените квоти се твърдят, че са определени с решение № 20035370 от 08.02.2022 г., постановено от СРС, 156-ти гр. състав по гражданско дело № 32594 по описа за 2020 г., което решение в тази му част не е обжалвано, съответно е влязло в сила. Твърди се в исковата молба, че след смъртта на общата наследодателка Б процесният имот се владее единствено от ответницата М. А. А., като ищците са лишени от правото им на ползване на имота. Сочат, че с нотариална покана № г. на нотариус В регистъра на НК, получена от ответницата лично на 24.11.2022 г., ищците са поканили ответницата да се яви на 10.01.2023 г. или на 17.01.2023 г. в кантората на 1 нотариус В и да им предаде комплект ключове за достъп до имота. При условията на алтернативност, в случай, че не им предаде комплект от ключове за имота и препятства достъпа им до него, респективно ги лишава от правото им на ползване, ответницата била поканена да им заплаща по 98,00 лева на всекиго от тях обезщетение за лишаването им правото да ползват имота съобразно квотите им в съсобствеността.

Поддържат, че ответницата не се е явила на нито една от посочените дати в кантората на нотариус В, не предоставила на ищците достъп до имота и към настоящия момент не им е заплатила никакви суми. Поради тези и останалите изложени съображения молят съда да уважи предявените искове.

В срочно постъпил отговор ответницата оспорва предявените искове. Сочи, че ищците не са били лишавани от правото да ползват имота в процесния период.

Поддържа, че тя на свой ред също не е обитавала имота, нито го е отдавала под наем.

Същата притежава друго жилище, което използвала за живеене. Намира, че ищците по всяко време във процесния период са имали възможност да ползват имота, както и да го отдават под наем. Поради факта, че ответницата е възрастна жена, както и поради лична трагедия, свързана със загубата на нейния син, същата не се е отзовала на поканата от ищците да се яви в нотариалната кантора. Отделно сочи, че на 29.05.2023 г. М. А. е прехвърлила на Емил В. Начев собствената си ½ част от процесния имот срещу поето от приобрeтателя задължение за издръжка и гледане. Ето защо, считано от момента на прехвърляне на имота, тя намира, че не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по процесните искове. На следващо място оспорва претендирания размер от по 98,00 лева на месец като завишен. Прави възражение за изтекъл период на погасителна давност, доколкото приема, че претендираните вземания са за периодични платежи, респективно се погасяват по давност с изтичането на срок от три години. Алтернативно прави възражение за изтекъл 5-годишен давностен срок. В условията на евентуалност, ако съдът счете исковете за основателни, счита, че начална дата на присъдената сума за лишаване от правото на ползване следва да е 17.01.2023 г., на която дата ответницата е била поканена да се яви в кантората на посочения нотариус. Претендира разноски.

С влязло в сила определение от 24.03.2025 г., производството по делото е прекратено в частта на предявените от всекиго от ищците А. В. Й. и Й. В. Й. осъдителни искове против ответницата М. А. А. за заплащане на сумата от по 3528,00 лева по отношение на всекиго от ищците за периода от 24.11.2019 г. до 23.11.2022 г., дължима въз основа на наемно правоотношение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 34950/22.08.2025 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 23.10.2025 г., без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите: 1) че с решение № 20035370 от 08.02.2022 г., постановено от СРС, 156-ти гр. състав по гражданско дело № 32594 по описа за 2020 г. е определена съсобствеността на имота между страните при следните квоти: 1/4 идеални части за А. В. Й.; 1/4 идеални части за Й. В. Й. и 1/2 идеални части за М. А. А., като в тази част решението е влязло в законна сила; 2) както и че преди образуване на настоящото производство ответницата е получила писмена покана за изпълнение на задължението си.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от събраните по делото доказателства. Видно е от представеното по делото Решение от 08.02.2021 г., постановено по гр.д. № 32594/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 156-ти 2 състав. /л. 9 и сл. от делото/, че страните по настоящото производство са съсобственици на апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. Л, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 60,43 кв.м., при съседи: коридор, апартамент № 20, апартамент № 22, двор, заедно с избено помещение № 21, при съседи: коридор, двор, мазе № 23 и заедно с 0,971 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот е нанесен в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор , находящ се на ет. 5 в сграда с идентификатор , с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор с предназначение самостоятелен обект – жилище, апартамент, брой нива – 1 , площ от 60,43 кв.м. с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 2,50 кв.м. и 0,971 ид. ч. от общите части на сградата, при съседи самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж под обекта – , над обекта – при следните квоти: 1/4 идеални части за А. В. Й.; 1/4 идеални части за Й. В. Й. и 1/2 идеални части за М. А. А., като решението е влязло в законна сила.

С решение от 18.03.2022 г., постановено по гр.д. № 32594/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 156-ти състав съдът е постановил на основание чл. 348 ГПК посоченият имот да бъде изнесен на публична продан, като същото е потвърдено с решение № 6075/06.11.2024 г., постановено по възз.гр.д. № 7555/2020 г. по описа на Софийски градски съд, III-В състав.

По делото е представена и приета като доказателство нотариална покана рег.

№ И peг. № изпратена от ищците по делото до М. А., връчена чрез нотариус В, с която ищците са поканили ответницата да се яви на 10.01.2023 г. в 16 часа в кантората на посочения нотариус и да им предаде комплект ключове за достъп до апартамента. В случай на несвоевременно получаване на поканата, е определена втора дата за явяване в кантората на същия нотариус – 17.01.2023 г. в 16 часа. В случай че достъпът до апартамента бъде препятстван, следва ответницата да заплати на ищците месечен наем за ползването на тяхната част от имота в размер на 98,00 лева месечно за всеки от тях, считано от датата на получаване на поканата. На 24.11.2022 г. нотариус В е удостоверила връчването на екземпляр от нотариалната покана на адресата М. А. на 23.11.2022 г. Съставен е констативен протокол акт № от 10.01.2023 г., видно от който на 10.01.2023 г. от 16.00 до 16.30 часа в нотариалната кантора не се явила нито М. А., нито друго упълномощено от нея лице. Удостоверено е, че на служебния телефон на нотариалната кантора е проведен разговор с лицето А., която е заявила, че няма възможност да се яви поради влошено здравословно състояние, като е упълномощила адвокат да се яви вместо нея, който от своя страна помолил срещата да се измести за 12.01.2023 г. Представен по делото е и констатитвен протокол акт № от 17.01.2023 г., видно от който на 17.01.2023 г. от 16.00 до 16.30 часа в нотариалната кантора не се е явила нито М. А., нито друго упълномощено от нея лице.

Видно от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане , с район на действие СРС, вписан под № г., М. А. е прехвърлила на лицето в собствената си, придобита по наследство, ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. София, район Люлин, ж.к. „

По делото е допуснато изготвянето и прието заключението на съдебнооценителна експертиза, от която се установява, че средната наемната цена на процесния недвижим имот за периода от 24.11.2022 г. до 24.11.2024 г. е в общ размер на 11 124,00 лева, или съобразно идеалните части на всяка от страните: на А. В. Й. с ¼ ид.ч. – 2 781,00 лева, на Й. В. Й. с ¼ ид. ч. – 2 781,00 лева; на М. А. А. с ½ ид. ч. 3 5562,00 лева. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно изготвено.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита двама свидетели. От показанията на свидетелката В Й.а – майка на ищците, се установява, че синовете й имали собственост от наследство в кв. Люлин, като никога не са имали ключове от имота. Освен това отказали да подпишат отказ от наследство.

Свидетелства, че ответницата владее апартамента, като тя има ключове от него.

Видно от показанията на втория разпитан по делото свидетел Е, се установява, че същият познава ответницата, тъй като е майка най-добрият му приятел И Ц. (син на ответницата), който е починал. Посочва, че е полагал грижи за ответницата, като през месец май 2023 г. същата му е прехвърлила собствеността на притежаваната от нея ½ част от апартамент, находящ се в . Свидетелства, че М. е живяла в апартамента преди смъртта на И през 2022 г., докато последният е правел ремонт в друго жилище. След смъртта му, ответницата не е ползвала апартамента и са нямали достъп до него. Сочи, че от смъртта на И до юни 2023 г. никой не е обитавал имота и никой не е влизал. След като ответницата е прехвърлила идеалните си части от апартамента на свидетеля, същият е извикал ключар, тъй като А. не е имала ключ за апартамента. Същата не знаела къде починалият й син И е оставил ключовете за същия. Излага твърдения, че никой не е искал достъп и никой не е обитавал имота, след като се сдобил с ключ от юни 2023 г. Сочи, че имотът не е даван под наем. Наскоро имотът бил продаден на публична продан, като съсобствениците си разпределили получената сума съобразно притежаваните ид. части.

Доколкото свидетелските показания на двамата свидетели кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, съдът ги кредитира като достоверни, отчитайки вероятната заинтересованост на свидетеля Й.а по смисъла на чл. 172 ГПК.

Не следва да се кредитират показанията на свидетелката Й.а в частта, в която сочи, че М. А. владее апартамента и има ключове от него, като същото ще бъде обсъдено при разглеждане на отделните елементи от спорния фактически състав на предявения иск.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС:

В тежест на ищците по предявените искове е да докажат при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си последици, a именно: 1) че имотът е съсобствен с ответника; 2) че ответникът е ползвал имота в процесния период; 3) че ответникът е получил писмена покана за изпълнение на задължението си, както и 4) че сочената сума отговаря на средния пазарен наем за процесния период.