Решение № 189 от 13.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. К., 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20235510200625 по описа за 2023 година Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 29.03.2023 г. на Началник група в ОДМВР-С. З., РУ-К., с което е наложено административно наказание.

Недоволен от това останал жалб. Р. К. К., който го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил нарушение от субективна страна.

Редовно призован не се явява. Пълномощник от името на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат писмено становище, с което молят съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства, установени с доказателствени средства по реда на НПК – писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба на основание чл.

59 ал. 2 от ЗАНН /нарушител/, поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административнонаказващия орган /АНО/ е приел и посочил, че на 05.08.2022 г. в 10:23 ч. в гр. К. на бул. "** П. Ш. п." до № **, в посока изток, нар. К.

1 управлява МПС – лек автомобил „Ф. г.“, с рег. № ** **** **, собственост на Б. Б. Х., което не е регистрирано, съгласно Наредба I-45/2000г. на МВР по надлежния ред - със служебно прекратена регистрация от 31.05.2022 г. по реда на чл. 143 ал.10 от ЗДП.

Информацията е подадена по електронен път в сектор „Пътна полиция“.

На основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН администраитивнонаказателното производство е било прекратено и е изпратено на РП-С. З., ТО-К. за образуване по реда на чл. 36 от ЗАНН за образуване на досъдебно производство.

С постановление

РП-С. З., ТО-К. е постановила отказ да се образува досъдебно производство, тъй като се касаело за непредпазливо деяние, защотo не били събрани доказателства, че водачът е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, но е могъл да разбере това преди да поеме управлението на МПС предвид, че МПС не е имало задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а той е бил длъжен да носи такава застраховка с което е нарушил:

1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДП.

На основание чл. 175 ал. 3 от ЗДП, АНО наложил административно наказание глоба в размер от 200 лв. и е постановил лишаване от право за управление на МПС за срок от шест месеца.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. С. Н., Постановление за отказ да се образува ДП от 03.10.22 г. на ТО-К., справка за прекратена регистрация на МПС, докладна записка и др..

Жалб. не оспорва така приетата и посочена фактическа обстановка, поради което и въз основа на събраните гласни доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

В постановлението за отказ да се образува досъдебно производство прокурорът е обсъдил липсата на умисъл за извършено престъпление по чл.

345 ал. 2 от НК, което правило деянието несъставомерно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че неправилно АНО е приел, че извършеното нарушение е извършено при форма на вината непредпазливост.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗАНН , административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Следователно, за да е налице административно нарушение, осъществяващото го деяние (действие или бездействие), трябва да е извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, т. е. деецът трябва да съзнава или поне да допуска, че с деянието си нарушава или е възможно да наруши установения ред на държавно управление (нормативно установено правило на поведение – извършване на или въздържане от извършване на определено действие).

В случая управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС (моторно 2 превозно средство) се основава на служебно прекратена регистрация на управляваното от жалбоподателя МПС. За това обстоятелство обаче (жалбоподателят да е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация) не се събраха доказателства, за което обстоятелство прокурора е изложил изрични мотиви в постановлението за отказ да се образува ДП.

Нарушението е на формално „на просто“ извършване поради което е лишено от обществено-опасни последици затова и формата на вина е само умисъл.

Превозното средство, което жалб. е управлявал не е негова собственост, а собственик е била Б. Х. и именно тя е следвало да бъде уведомена за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС .

Липсват доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП, вр. чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Поради това поведението на жалб. не може да бъде подведено под административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДП след като не е знаел или поне липсват данни да е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена към датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението, то и нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , за което той е бил санкциониран с обжалваното НП, не може да му бъде вменено във вина, респективно – ако и формално да е било извършено, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН .

Следователно жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН страните имат право на разноски.

Пълномощника на жалб. е доказал плащане в размер от 400 лв. с договор за правна защита и съдействие от 23.06.2023г..

Сумата от 400 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000, 00 лева, поради което следва да се присъди изцяло.

Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от 29.03.2023г. на Началник група в ОДМВР С. З., РУ К. с което на основание чл.175 ал.3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. и е 3 постановено лишаване от право за управление на МПС за срок от шест месеца наложено на Р. К. К. жив. в с. Г. Ч. ул. "И." № * с ЕГН ********** като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР С. З. да заплати на Р. К. К. с ЕГН ********** сумата от 400 лв. представляваща направените по делото разноски за упълномощаване на адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. С. З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4