Решение № 11073 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11073 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110143438 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност – установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът И. Б. Б. твърди, че на 19.02.2022 г. сключил с ответника Договор за кредит № ., по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 300 лв. със срок на връщане до 07.03.2022 г. при ГПР в размер на 49,90 %, договорна лихва за срока на договора в размер на 40,83% и стандартна договорна лихва в размер на 40,97 %, както и „такса за бързо разглеждане“ в размер на 59,83 лв. Поддържа, че между страните е сключен Анекс за допълнителна сума от 20.02.2022 г., по силата на който заемодателят предоставил на заемателя допълнителна сума от 1 000 лв., с което общият размер на заема станал 1 300 лв., а размерът на ГПР по кредита се променил на 50%. Сочи, че с този анекс таксата за бързо разглеждане била увеличена на 217,09 лв., а общата дължима сума станала 1 539,25 лв. със срок за връщане на допълнително отпуснатата сума до 07.03.2022 г. Излага твърдения, че е бил сключен и втори Анекс за удължаване на срок от 18.04.2022 г., по силата на който срокът на кредита бил удължен с 30 дни, за което на заемателя била начислена такса от 280,80 лв. Ищецът подчертава, че след сключване на 1 анексите към договора общото оскъпяване достигнало 520,05 лв. при усвоена сума от 1 300 лв. Навежда възражения за нищожност на договора за кредит, ведно със сключените анекси към него, поради противоречието им със закона.

Твърди, че договорът и анексите не са подписани от потребителя по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, поради което не са сключени в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК форма. Поддържа, че договорът не е съставен на ясен и разбираем за потребителя език по см. на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като съдържа противоречИ. информация за размера на договорната лихва – на едно място от съдържанието му са посочени 40,97 %, а на друго - 40,85 %. Сочи, че при сключването на договора на потребителя не са представени общите условия към договора и той не ги е подписал на всяка страница. Посочва, че в размера на ГПР не е включена таксата за бързо разглеждане. Оспорва предоставянето й от страна на ответното дружество, но и дори да е фактически предоставена на ищеца, тази услуга представлявала услуга по усвояване на кредита, за чието предоставяне ЗПК забранява събирането на такси от потребителя. Смята, че ако таксата за бързо разглеждане на кредита се включи в ГПР, последният значително ще надвиши максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излага твърдения, че в договора липсва и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент по чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК. Подчертава, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК в договора не са включени задължителните клаузи относно наличието или липсата на право на отказ от договора, срока и условията за упражняването му, вкл. информация за размера на лихвения процент на ден; реда за прекратяване на договора; наличието на извънсъдебните способи за решаване на спорове. В условията на евентуалност – в случай че съдът установи, че договорът и анексите към него са действителни, ищецът релевира нищожност на отделни негови клаузи. На първо място, счита клаузата „такса за бързо разглеждане“ за нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на тази такса е прекомерно висок и необоснован спрямо размера на отпуснатия заем и срока на кредита.

Счита клаузата и за неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 9, т. 19 и чл. 146 ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, изготвена е предварително от икономически по-силната страна и на потребителя не е дадена възможност да влияе на съдържанието й. Оспорва клаузата „такса за бързо разглеждане“ и като нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като с нея е уговорено заплащането на такса за предоставяне на услуга по усвояване на кредита, чието събиране е забранено съгласно разпоредбите на ЗПК. На следващо място, оспорва и клаузата „такса за удължаване на кредита“ като нищожна поради противоречие със закона. Твърди, че не е изразявал воля и съгласие да заплаща тази такса, поради което сочената клауза не следва да се счита за индивидуално уговорена между страните по договора за кредит.

2

Посочва, че клаузата „такса за удължаване на кредита“ противоречи на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, тъй като представлява такса за предоставяне на услуга по управление на кредита, при заплащането на която кредитът значително се оскъпява. Същата е начислена едностранно от кредитора, без ищецът да е бил наясно с икономическата тежест при сключването на договора. Поддържа, че не е изразил изрично съгласие за изменение на договора при понеблагоприятни за потребителя условия. Като нищожни оспорва и клаузите за възнаградителна лихва - „стандартен лихвен процент“ и „лихвен процент след срока на кредита“, тъй като размерът й надхвърля трикратния размер на законната лихва, с което са накърнени добрите нрави. По изложените твърдения и доводи ищецът иска от съда прогласяване нищожността на Договор за кредит № ./19.02.2022 г., ведно с Анекс за допълнителна сума от 20.02.2022 г. и Анекс за удължаване на срок от 18.04.2022 г., поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на следните клаузи от договора за кредит и анексите към него: клаузата „такса за бързо разглеждане“ – поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради неравноправност и противоречие със закона; клаузата „такса за удължаване на кредита“ – поради противоречие със закона, и клаузите „стандартен лихвен процент“ и „лихвен процент след срока на кредита“ – поради накърняване на добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, преди началото на съдебното заседание на 09.03.2026 г. е подал по електронен път чрез ЕПЕП молба/становище, с която признава фактите за отпуснатия кредит и сключените анекси, оспорва исковете по същество, твърдейки, че договорът е валидно подписан електронно и че таксата за „бързо разглеждане“ е правомерна незадължителна услуга и е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие и изрично моли съда да не постановява неприсъствено решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД:

По предявения иск с горното правно основание, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за кредит, ведно с анексите към него, с посоченото в 3 исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби, както и твърдяното накърняване на добрите нрави с клаузата „такса за бързо разглеждане“ и клаузите „стандартен лихвен процент“ и „лихвен процент след срока на кредита“; твърдяното противоречие със закона, включително поради неравноправност, на клаузата „такса за бързо разглеждане“ и клаузата „такса за удължаване на кредита“.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор, ведно с анексите към него, чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорените клаузи от договора и анексите са индивидуално уговорени.

С оглед постъпилата след съдебно заседание, на което делото е разгледано, но подадена от ответника своевременно молба/становище, съдът намира, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

От събраните писмени доказателства — Договор за кредит № ./19.02.2022 г. и двата анекса към него — се установява, че между страните е възникнала облигационна връзка, която попада под закрилата на ЗПК.

Установява се, че ищцовата страна е сключила с ответното дружество горния договор за кредит, за сумата от 300 лева при стандартен лихвен процент от 40,97%, ГПР 49,90%, която сума е следвало да бъде върната за срок от 16 дни, с една погасителна вноска с падеж 07.03.2022 г., в размер на 365,20 лева, включваща договорната лихва от 5,37 лева и таксата за бързо разглеждане от 59,83 лева.

На 20.02.2022 г. към горния договор е бил сключен анекс за допълнителна сума, по силата на който е била отпусната допълнителна сума от 1000 лева към вече отпуснатата 300 лева, при стандартен лихвен процент от 40,97%, ГПР от 50%. Ищецът се е задължил да върне общата сума от 1300 лева в срок до 07.03.2022 г., заедно с 22,16 лева договорна лихва и 217,09 лева, такса за допълнително разглеждане след отпускане на допълнителната сума.

На 18.04.2022 г. е бил сключен нов анекс, по силата на който срокът за връщане на общата дължима сума е бил удължен до 18.05.2022 г. и на ищеца са били начислени нови 280,80 лева, такса за удължаване поради избран срок за удължаване от 30 дни. Така общата дължима сума се е увеличила на 1820,05 лева. Към момента на подписване на договора и двата анекса към него таксите за бързо разглеждане и за удължаване поради избран срок за удължаване са били включени като част от общата дължима сума, формираща задължението на потребителя на падежа. Между страните не се спори, а и от съдържанието на договора и анексите е видно, че горните такси не са били включени сред 4 стойностите, участващи при изчислението на ГПР по кредита. В т. 4.2 от Общите условия е определено, че заявителят разполага с възможността да заяви допълнителна услуга за бързо разглеждане на заявлението, при която заявлението за отпускане на кредит се разглежда и заявителят получава отговор от кредитора в рамките на до 15 минути от подаване на заявлението. В индивидуалния договор за кредит и анекса към него, клаузата е инкорпорирана в раздела „Условия по кредита“ като „Такса за бързо разглеждане“: 59,83 лв. (в договора за кредит от 19.02.2022 г.) и „Такса за бързо разглеждане“: 217,09 лв. (в анекса от 20.02.2022 г.).

Съгласно разпоредбата в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът приема, че услугата за „бързо разглеждане“ по естеството си е услуга, свързана с усвояване на кредита, поради което събирането на такса за нея е забранено. Обстоятелството, че ищецът е заявил желание за услугата, не променя нейния забранителен характер, тъй като в нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят е предвидил императивна забрана за такИ. такси.

На следващо място, съгласно правилото, отразено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът трябва да съдържа точен ГПР, изчислен при включване на всички разходи. Таксата за бързо разглеждане (217,09 лв.) и таксата за удължаване (280,80 лв.) са разходи, които потребителят трябва да заплати и са известни на кредитора, поради което попадат в дефиницията на „общ разход по кредита“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Тъй като тези такси не са включени в обявения ГПР, то следва да се приеме, че последният е посочен неточно, в нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК повелява, че при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът е недействителен. Поради факта, че реалният ГПР (надвишаващ значително 50% при включване на таксите) превишава законовия таван, е налице и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо съдът намира предявения иск за нищожност за доказан изцяло. Ответникът не е ангажирал доказателства за оборване на представените от ищеца документи и затова съдът намира, че ищецът е доказал основателността на претенциите си чрез представените документи, установяващи неправомерни такси и неточно посочен ГПР.