Решение № 17 от 06.01.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 17 гр.***,06.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***КИ

РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа

НАХД № 4667 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на М.Л.Р. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-0769-003526/30.07.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения, изразяващи се в посочване на свидетели, без да се уточни какво е тяхното качество, отделно от това не е конкретизирано точното място на нарушението, посредством посочване на номер от бул. „***”, до който е извършена проверката, липса на посочване на възраст на нарушителя и неговата месторабота.

Застъпва се още, че връченият препис от АУАН е нечетлив, което води до нарушаване на правото на защита на санкционирания. Твърди се, че това е попречило на жалбоподателя да упражни правото си по чл. 44, ал.1 ЗАНН и да изложи възражения срещу акта. На последно място се посочва, че действително на водача е бил връчен талон за медицинско изследване и той реално се е явил в медицинското заведение, за да даде кръвна проба за анализ, но по независещи от него причини – забавяне на регистратурата, той е пропуснал 45 минутния срок, поради което и му е било отказано да му се вземе кръвна проба. Пледира се за отмяна на НП.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощник – адв. А.А. – БАК.

Жалбоподателят заявява, че действително на място е отказал извършване на проба с техническо средство, което обяснява с факта, че употребява лекарство – „Паратамол“. Заявява, че след като му е бил връчен талон за медицинско изследване първо е отишъл до дома си, за да си вземе лекарства и витамини и едва след това се е явил в болницата. Адв.

А. - БАК преповтаря изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност, пледирайки за отмяна на НП, като допълва, че в конкретния случай жалбоподателят се е явил в медицинското заведение, но само поради минималното му забавяне му е било отказано да му се вземе проба за анализ. Допълва, че отказът да се вземе кръвна проба не следва да се приравнява на отказ на водача да даде такава проба. Развива подробни доводи в защита на тезата си, като в заключение пледира за отмяна на НП. Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 – НП е връчено на жалбоподателя на 08.10.2019г., а жалбата е депозирана чрез куриер на 10.10.2019г).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 02.07.2019г., около 23.50 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. ***, ж.к. „***“, по бул. „***“. Той бил спрян за проверка от полицейски патрул при 04 РУ-***, в състава на който влизал и св. Т.Н. *** (в последствие посочен като свидетел-очевидец в акта). В хода на проверката полицейските служители решили да тестват водача за употреба на алкохол и наркотици, поради което и поискали съдействие от колегата си от Сектор „ПП“ – св. Х.К.. Последният пристигнал на място и поканил водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000 с фаб. № ARAM-0005”, но Р. категорично отказал. Отказал и да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. По отношение на отказа за проверка за употреба на наркотични вещества актосъставителят издал на водача талон за медицинско изследване № 0002447, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-*** до 45 минути от издаване на талона, ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише. Отказът на водача да подпише талона бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел – С.Р.. Въпреки отказа на водача да подпише талона св. К. все пак му връчил препис от талона, ведно със седем броя холограмни стикери.

За горните обстоятелства Х.К. съставил на водача АУАН с бл. № 449599, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване с № 0002447 за явяване в МБАЛ-***. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители от 04 РУ-***, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта без възражения и получил препис от него, което също било отразено с подписа му.

Въпреки връчения талон за медицинско изследване Р. не се явил в срок в медицинското заведение (писмо л. 29-34), а го сторил около 5-10 минути след изтичане на крайния срок.

На място в МБАЛ-*** говорил с дежурната медицинска сестра – св. Румяна Илиева, на която обяснил, че решил първо да мине през дома си и едва след това да се яви в МБАЛ-***, което е довело и до пропускане на срока. Св. Илиева му заявила, че щом не се е явил на време не може да му вземе кръв, а ако все пак иска това – трябва да повика полицейски служители, които да присъстват на взимането на кръвта, което ще доведе до допълнително забавяне. Щом чул това Р. си тръгнал.

В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН жалбоподателя депозирал писмени възражения (л.14), в които били посочени доводи, аналогични с тези в сезиращата съда жалба. Възраженията били разгледани от АНО, който ги намери за неоснователни и отговорил на жалбоподателя с нарочно писмо (л.15), в което посочил, че не намира основания за прекратяване на административнонаказателната преписка.

Въз основа на АУАН на 30.07.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата норма, наложил на Р. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.

Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, че му е била извършена проверка, както и че е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, но въпреки това счита, че производството е било опорочено и не следва да понася административнонаказателна отговорност за извършеното, доколкото макар и със закъснение, се е явил в МБАЛ-*** – т.е. не е отказал даването на кръвна проба.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.***, която към дата 30.07.2019г. е бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Действително в

АУАН не е посочен точният номер на бул. „***”, до който е била извършена проверката, но това не е нужно, доколкото начинът, по който е описано мястото на констатиране на нарушението от актосъставителя и АНО (гр. ***, ж.к. „***“ по бул. „***“) е повече от изчерпателен, не оставя никакви съмнения и не създава никакви трудности пред съда или пред нарушителя да разберат, къде точно се твърди да е било извършено нарушението.

По-детайлната индивидуализация на мястото е ненужна, доколкото по никакъв начин не би се отразила на съставомерността на извършеното. Всички факти в АУАН и НП са поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била ограничена.

Настоящият състав не споделя становището, че в акта не е посочено качеството на свидетелите, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение, както и че такова се явява липсата на отбелязване на възраст и месторабота на нарушителя.

Критерият за същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането, на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая в АУАН е посочено, а и от разпита на свидетеля пред съда, категорично се изяснява, че св. Н. е свидетел-очевидец на нарушението, поради което и не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в АУАН качеството на свидетеля да не беше посочено – то това по никакъв начин не би могло да накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било несъществено.

Действително разпоредбата на чл. 42, т.6 от ЗАНН регламентира посочване на възрастта и местоработата на нарушителя (ако той въобще реши да предостави на актосъставителя информация в тази насока) и липсата на тези реквизити съставлява формално нарушение на посочените правни норми. Съдът обаче намира, че в конкретната хипотеза тези нарушения не са съществени, тъй като с тях не се накърнява правото на защита на наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността на НП. В АУАН е посочено ЕГН на нарушителя, което е напълно достатъчно, за да се установи възрастта на водача, като изискването за вписване на месторабота няма никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е съставен акта, поради което и не се явява съществен елемент от съдържанието му, и неговата липса, макар и да съставлява нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП.

Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1ba8b3b-1bf8-4c7f-8f47-07c4511946de