Определение № 23574 от 29.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23574 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110117477 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. А. Г., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 664/2025 г. по описа на Районен съд – Чепеларе.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу посочения длъжник. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая видно от данните по електронното заповедно дело съобщението от 03.11.2025г. до длъжника се е върнало в цялост, като 1 призовкарят е посочил, че е посетил адреса на 14.11, 29.11 и 17.12. 2025г., като не е открил адресата, а по сведения на Петрова (съседка) лицето живее там.

При залепване на уведомление на 18.02.2026г. по постоянния и настоящ адрес на длъжника В. Г., а именно – гр. София, ж.к. Люлин 4, бл. 418, вх.1, ет.1, ап.2, връчителят е посочил, че не открива адресата, като живущите във входа нямат сведения за лицето.

Залепено е и уведомление на 19.03.2026г. по постоянния и настоящ адрес на длъжника В. Г., като връчителят е посочил, че не открива адресата, като по сведения на Петрова (съседка) лицето е непознато.

Настоящият съдебен състав намира, че отразените в съобщенията сведения не могат да бъдат приравнени на категорични данни, че длъжникът не живее на адреса. Обстоятелството, че по сведения на съседка лицето е „непознато“, само по себе си не обосновава извод, че същото не пребивава на адреса. Липсата на познанство със съседите или невъзможността те да идентифицират лицето не представлява положителен факт, удостоверяващ отсъствие на адресна връзка с имота. Законът изисква връчителят да е събрал данни именно за това, че длъжникът не живее на адреса, а не само че не е познат на част от живущите.

Освен това по делото е налице и вътрешно противоречие в удостоверените от връчителя обстоятелства. При посещението от 17.12.2025 г. е отразено, че по сведения на съседка Петрова лицето живее на адреса, докато при последващото посещение е посочено, че същото лице е „непознато“. Тези взаимно изключващи се сведения не позволяват да се направи категоричен извод, че длъжникът не живее на адреса, каквото е изискването на чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК. При наличие на подобно противоречие не може да се приеме, че връчителят е събрал надлежни и достатъчно убедителни данни за отсъствието на длъжника от адреса.

Доколкото разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК въвежда изключение от общия ред и обуславя допустимостта на последващото исково производство, предпоставките за приложението следва да бъдат установени по несъмнен начин, а не да се извеждат по предположение или въз основа на косвени и противоречиви сведения.

Видно от справките по делото длъжникът нямат регистриран работодател.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение. Поради което заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в сила съгласно чл. 416, предл. 1 ГПК по отношение на длъжника. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 422 ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на съществуването на вземането.

Предвид изложеното производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17477/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 126 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч.гр.д. № 664/2025 г. по описа на Районен съд - Чепеларе, за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение по отношение на длъжника В.

А. Г..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3