Решение № 61 от 19.04.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. гр.Мадан, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100111 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Б. К. против „********” ЕООД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 410,00 евро, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит ********* №******* от ******* и допълнителното споразумение от 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на ******* ищцата сключила Договор за потребителски кредит ********№ *******с ответното дружество, по силата на който кредиторът „****** ” ЕООД, ЕИК ******й предоставил заем в размер на 2000,00 (две хиляди) лева, при следните параметри: Сума на кредита: 2000,00 лева; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската по кредита: 131,58 лева; ГПР: 64,11%; Годишен лихвен процент: 50,95%; Лихвен процент на ден: 0,11%; Дължима сума по кредита: 3157,70 лева. На същата дата - 27.01.2025г. между страните по делото е сключено Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит ****** № *******, съгласно което тъй като при сключването на договора кредитополучателят не е предоставил поисканото от кредитора обезпечение, кредиторът му предоставя допълнителен срок от 14 календарни дни за предоставяне на обезпечение съгласно чл.10 от Общите условия, при неизпълнение на което на основание чл.92 ЗЗД клиентът ще дължи неустойка за неизпълнение в размер на 1200,00 лева, разсрочена за 12 месеца. Изготвен е бил и подписан погасителен план за разсрочване на неустойката, от който е видно, че кредитополучателят дължи на падежа на всяка от първите 12 месечни погасителни вноски допълнително сумата от 100,00 лева, представляваща неустойка.

1

Сочи се, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Твърди се, че условие за неговата действителност е писмената форма чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.10 от Общите условия на ****** ЕООД към ДПК, версия 9/18.12.2024г., клиентът се задължава да представи на кредитора обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитора на основание ДПК, настоящите ОУ и допълнителни споразумения, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други разноски, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от следните обезпечения: 10.1.1. Банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ******* ЕООД; 10.1.2. Гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ****** ЕООД; 10.1.3. Солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1300 лева, съгласно наличните данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредити; да работи по безсрочен трудов договор; да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца; да не е клиент или солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит, сключен с КР; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно наличните данни в информационната система на ЦКР към БНБ;

10.1.4. Ипотека върху недвижим имот.

Ищцата сочи, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. Твърди, че основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем, като твърди, че в процесния договор за паричен заем е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи обезпечение за кредитора. Твърди, че 2 неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на 1200,00 лева, която надвишава ½ от размера на отпуснатата сума, като се позовава на критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Твърди също, че е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер на 1200,00 лева, ако при подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва, поради което ищцата счита, че дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Сочи, че обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката, тъй като ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка.

Сочи също, че в този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД, поради което счита, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като не преследва заложените функции е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че клаузата на чл.3 от допълнителното споразумение към процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи.

Твърди също, че размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, тъй като ако това било направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва). Сочи, че съгласно чл.19 ал.5-6 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. Твърди, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, 3 доколкото уговореното възнаграждение от 1200,00 лв. за неустойка съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК.

Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Сочи също, че съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.

Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, ищцата сочи, че дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи, като извършените плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума.

Ищцата твърди, че в изпълнение на Договор за потребителски кредит ******* № ******* от ****** и допълнителното споразумение от ******. е заплатила на ответника сумата от 2813,16 лева, като поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него – 2 000,00 лева, а не на лихви и други разходи, поради което разликата в размер на 813,16 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът признава, че ищецът е заплатил над главницата сумата от 410 евро, но сочи, че договор за потребителски кредит № ****** е действителен. Потвърждава, че ответното дружество е било в договорни отношения с ищеца по силата на сключения между страните договор за потребителски кредит № *****, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 2000.00, която сума е усвоена от кредитополучателя съгласно условията посочени в ДПК. В текста на чл. 10 ал.1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност (действителност) на ДПК, а именно - договорът следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, при размер на шрифта не по –малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, поради което ответникът счита, че от съдържанието на ДПК и Общите условия на 4 кредитора за физически лица, представляващи неразделна част от договора за кредит, може да се направи безспорно извод, че ДПК отговаря на общите условия за действитерност на такъв вид договор и е сключен в предвидената от закона форма. ДПК отговаря и на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора, поради което счита, че в исковата молба неоснователно се твърди, че договор за потребителски кредит № ******** бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Сочи, че от съдържанието му може да се установи, че същият е действителен, тъй като не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа неравноправни клаузи, като ДПК е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, което се установява по недвусмислен начин от уговорените между страните разпоредби, а именно: в раздел “VI.Параметри” е посочена чистата стойност на кредита – 2000.00 лева, срока за погасяване на кредита - 24 месеца, размера на вноската по кредита – 131,58 лева, посочен е размерът на уговорения ГПР – 64.11 %, както и размерът на ГЛП – 50.95 %, а също така и размерът на лихвения процент на ден – 0.14. Посочен е и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 3157.70 лева, представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва. Погасителният план също е изготвен и предоставен на ищеца към момента на подписване на процесния договор. В чл.4 и чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК е валиден за срока, за който е сключен и първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора. В чл.7 от Общите условия е регламентирано и правото на кредитополучателя да се откаже от сключения ДПК.