Решение № 678 от 15.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Благоевград, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500850 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление *********, чрез юрисконсулт К. М., насочена против Решение № 110/09.05.2023 г., постановено по гр.д. № 764/2022 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

Първоинстанционният съдебен акт се атакува в частта, с която е уважен искът за нищожност на Договор за потребителски кредит № 30038340803/25.07.2019 г., както и в частта, в която ответното дружество – „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, е осъдено да заплати на ищеца – С. С. К., сумата в размер на 4 526,50 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума по Договор за потребителски кредит № 30038340803/26.07.2019 г.

Сочи се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е валиден, за което във въззивната жалба се излагат подробни съображения.

1

Твърди се още, че длъжникът по него е следвало да заплати както чистата стойност на кредита, така и уговорения размер на възнаградителната лихва, и начислените лихви и такси за просрочие на задълженията. Позовава се на съдебна практика, която е незадължителна такава.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт в обжалваните части и отхвърляне на предявения иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 30038340803/26.07.2019 г. и на предявения иск за връщане на недължимо платени суми.

Претендират се разноски за производството пред въззивната инстанция, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор по жалбата извън предвидения за това срок.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно поради следните съображения:

Районен съд – Гоце Делчев е сезиран с иск за установяване нищожност /недействителност/ на договор за потребителски кредит, поради противоречието му с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Конкретно се сочи, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като процесният договор, общите условия и погасителният план към него, както и декларацията за обработване и съхранение на лични данни са в различна големина на шрифта, който е по-малък от 12. На следващо място се сочи, че в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и разпределянето на същата във всяка от месечните вноски по погасителния план, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Сочи се още, че с пакетът допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с която се определя горната граница на годишния процент на разходите, поради което в случай, че договорът не бъде обявен за недействителен се иска да бъде обявено за недействително сключеното споразумение за закупуване на пакет „Допълнителни услуги“.

След изменението на иска по реда на чл. 214 от ГПК е предявен и иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК за връщане на сумата в размер на 4 923,18 лв., представляваща платена лихва в размер на 2 045,62 лв. и заплатена сума по закупен пакет „Допълнителни услуги“ в размер на 2 877,56 лв.

Първоинстанционният съд е приел е, че са нарушени разпоредби на ЗПК и е уважил иска за обявяване на Договор за потребителски кредит № 2

30038340803/26.07.2019 г. за нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Приел е също, че споразумението за допълнителни услуги е нищожно на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави поради заобикаляне на закона. Осъдил е кредитора да заплати на кредитополучателя сумата от 4 526,50 лв. С решението ответникът е осъден да заплати разноски в полза на ищеца и съответните суми за държавна такса и за възнаграждение за вещото лице в полза на съда.

Жалбоподателят – „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД , обжалва съдебния акт на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен иска за нищожност на договора и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4 526,50 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума по договора за кредит.

Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт в обжалваните му части е правилен, поради следните съображения:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 30038340803/25.07.2019 г.

Видно от съдържанието му „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,, в качеството на кредитор, е отпуснало кредит в размер на 3 700 лв. на С. С. К., в качеството на клиент. Съгласно договорените условия дължимите суми по кредита следвало да се изплатят на 36 месечни вноски, в размер на 176,43 лв. всяка от тях, при ГПР – 49,03%, ГЛП – 41,00% и лихвен процент на ден – 0,11%. Посочената в договора дължима сума па кредита е в размер на 6 349,65 лв. В договора е включен и избран и закупен пакет от допълнителни услуги – допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 100 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2 590 лв., като размера на вноската по закупените допълнителни услуги е в размер на 102,77 лв. Общо дължимата сума по договора за кредит с допълнителните услуги възлиза на 10 049,74 лв., като погасителната вноска е в размер на 279,20 лв. По делото към договора са представени Общи условия и погасителен план. Сключени са три анекса за отлагане на погасителни вноски с погасителен план към всеки от тях..

Районният съд е назначил извършването на ССчЕ, по която заключението не е оспорено. Вещото лице посочва, че в полза на ищеца е отпуснат кредит в размер на 3 700 лв., договорната лихва е в размер на 2 649,65 лв., дължимата сума по допълнителните услуги е 3 700 лв. и е включена към дължимите месечни погасителни вноски. Вещото лице сочи, че според параметрите на договора и прилагайки чл. 19 от ЗПК ГПР е 49,65%, а включвайки в параметрите на кредита всички начислени месечни такси и лихви по погасителен план полученият ГПР е в размер на 124,49 %. Посочва, че погасената сума по главницата е в размер на 2 881,42 лв., заплатената сума за лихви по договора за кредит е в размер на 2 045,62 лв., погасената сума по пакет „Допълнителни услуги“ е в размер на 2 877,56 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира, че решението в обжалваните му части е правилно поради следните съображения:

В случая ищецът е физическо лице, което при сключване на процесния договор за кредит е действало извън рамките на своята професионална 3 дейност, а ответникът, в качеството си на кредитор, е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което в отношенията между страните приложими са специалните разпоредби на ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 и чл. 20, ал. 2 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.

1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Твърденията на ищеца са, че договорът, както и допълнителното споразумение към него и общите условия противоречат на посочената погоре разпоредба на чл. 22 от ЗПК. В доклада си първата инстанция е указала на ищеца да установи този факт, а именно че процесните документи са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12. Доказателства в подкрепа на това твърдение на ищеца в исковата молба не са представени по делото.

Поради това съдът намира за недоказано ищцовото твърдение за противоречие на договора с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК (Така Решение № 50162/10.01.2023г. на ВКС по т.д. № 550/2022г. II т.о.) Настоящата съдебна инстанция намира, че процесният договор за кредит е подписан в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да се съдържат данни за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В случая в договора за кредит е посочен размерът на ГПР, но същият не съответства на действителния размер. Видно от заключението на вещото лице в посочения ГПР не са включени възнагражденията по пакета от допълнителни услуги, които представляват допълнителен разход по договора за кредит, който по силата на параграф 1 от ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР. Видно от заключението на вещото лице с прибавянето на сумата по допълнителния пакет услуги ГПР далеч надхвърля петкратния 4 размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

От изложеното следва, че в Договор за потребителски кредит № 30038340803/25.07.2019 г. не е отразен действителният ГПР по кредита, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителността на същия на основание чл. 22 от ЗПК, до който извод е достигнала и първата инстанция.

При така установеното на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, която в случая е 3 700 лв. Видно от заключението на експертизата клиентът е заплатил сумата от 8 226,50 лв.

Поради това надвнесената сума от 4 526,50 лв. следва да бъде върната на кредитополучателя, както правилно е процедирал и районният съд.

Ето защо съдебното решение в обжалваните му части ще следва да се потвърди.

Предвид изложеното разноски за въззивната инстанция следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна, която съгласно приложеният списък на разноските и сторила такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. От страна на жалбоподателя своевременно е направеното възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира възражението за основателно. Като съобрази действителната правна сложност на делото, процесуалното поведение на въззиваемата страна – подаден е само отговор на въззивна жалба, без участие в съдебно заседание, както и това, че в хода на въззивното производство не са събирани нови доказателства, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба минимално адвокатско възнаграждение, съобразно обжалвания интерес е в размер на 564,50 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110/09.05.2023 г., постановено по гр.д.

№ 764/2022 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев в обжалваните му части.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление ********* да заплати на С. С. К., ЕГН ********** от с. Фъргово, общ. Сатовча, сума в размер на 564,50 лв., представляваща сторените във въззивното производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6