Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 06.01.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 1424/2024
Вид
Решение № 11
Подписан
06.01.2025
В сила
11.02.2025
Състав
Николай Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Русе, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520101424 по описа за 2024 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материално-правно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Х. Н., адвокат-пълномощник на „Стик - Кредит“ АД твърди, че представляваното от него дружество е регистрирано, като кредитна институция и е надлежно вписано във водения от БНБ регистър по чл.3а от ЗКИ.

При тези предпоставки на 19.05.2022г. Б. Б. А. посетила офис на „Стик Кредит“ АД в гр.Русе, където попълнила, подписала и подала заявление за отпускане на потребителски кредит. След извършени справки относно кредитната задлъжнялост на клиента и валидността на документите му за самоличност, ищецът стигнал до извод, че не е налице пречка да бъде отпуснат потребителски кредит в искания размер. Предоставил необходимата преддоговорна информация, приложимите Общи условия и проект на договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план.

Ответницата се запознала с клаузите, изразила съгласие за сключване на контракта и подписала Договор за потребителски кредит №4000794, по силата на който ищецът й предоставил заемната сума – 800 лева (срещу подписан 1

РКО №3036373/19.05.2022г.) , със срок на погасяване – 12 месеца, на равни месечни вноски, съгласно погасителния план, при договорна лихва в размер на 36%. Страните постигнали съгласие задължението да бъде обезпечено чрез поръчителството на ответника А. Д. А. с ЕГН:**********.

Ищецът твърди, че кредитополучателят и поръчителят не изпълнили задълженията си, произтичащи от договора, поради което кредиторът входирал заявление по реда на чл.410 от ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №5944/2023г. за сумите:

800,00 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2023г. до окончателното й изплащане; 182,68 лева – договорна лихва; 51,14 лева – мораторна лихва, 27,00 лева д.т. и 405,00 лева платено адвокатско възнаграждение.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“№13Б, представляван от изпълнителния директор Стефан Николаев Топузаков сумите: 800,00 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2023г. до окончателното й изплащане; 182,68 лева – договорна лихва; 51,14 лева – мораторна лихва, 27,00 лева д.т. и 405,00 лева платено адвокатско възнаграждение, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2961/16.11.2023г., издадена по ЧГД №5944/2023г. по описа на Р усенски районен съд.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответни ците не са депозирали отговори на исковата молба, не с а ангажирали доказателства, не са направили доказателствени искания.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че н а 19.05.2022г . ответницата Б. Б. А. посетила офис на „Стик Кредит“ АД в гр.Русе, където попълнила, подписала и подала заявление за отпускане на 2 потребителски кредит. След извършени справки относно кредитната задлъжнялост на клиента и валидността на документите му за самоличност, ищецът стигнал до извод, че не е налице пречка да бъде отпуснат потребителски кредит в искания размер. Предоставил необходимата преддоговорна информация, приложимите Общи условия и проект на договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план.

Ответницата А. се запознала с клаузите и изразила съгласие за сключване на контракта и подписала Договор за потребителски кредит №4000794, по силата на който ищецът й предоставил заемната сума – 800 лева (срещу подписан РКО №3036373/19.05.2022г.) , със срок на погасяване – 12 месеца, на равни месечни вноски, съгласно погасителния план, при договорна лихва в размер на 36%. Страните постигнали съгласие задължението да бъде обезпечено чрез поръчителството на ответника А. Д. А. с ЕГН:**********.

Към договора са приложени: Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителските кредити; ОУ на договора за потребителски кредит, уреждащи отношенията между „Стик кредит“ АД и потребителите; РКО №3036373/19.05.2022г., заявление от Б. Б. А. и погасителен план.

Тъй като кредитополучателят и поръчителят не изпълнили задълженията си, произтичащи от договора, кредиторът входирал заявление по реда на чл.410 от ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №5944/2023г. за сумите: 800,00 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2023г. до окончателното й изплащане; 182,68 лева – договорна лихва; 51,14 лева – мораторна лихва, 27,00 лева д.т. и 405,00 лева платено адвокатско възнаграждение.

Поради наличието на връчване в условията на чл. 47, ал.7 вр.ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе и дължимата държавна такса.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи суми т е 800,00 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2023г. до окончателното й изплащане;

3

182,68 лева – договорна лихва; 51,14 лева – мораторна лихва, 27,00 лева д.т. и 405,00 лева платено адвокатско възнаграждение предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2961/16.11.2023г., издадена по ЧГД №5944/2023г. по описа на Р усенски районен съд.

От заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ се установява, че размера на договорната лихва, дължима от ответниците по сключеният между страните договор за потребителски кредит N:4000794 от 19.05.2022г. за периода от 19.05.2022г. до 19.05.2023г. е 182,68 лева. Размера на мораторната лихва за забавено плащане по договор за потребителски кредит № 4000794 от 19.05.2022 година за периода от 19.05.2023г. до 15.11.2023г. е 51,14 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на задължената по същото лице по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. В контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за кредит, че дружеството е заплатило на ответника отпуснатата парична сума и че същата е получена от последния и факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане по отделни пера.

Предвид представените писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът приема, че по делото по един безспорен и несъмнен начин се установява, че действително ответниците дължат на ищцовото дружество сумите, за които е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение, поради което следва да бъде прието за установено вземането на ищеца по отношение на ответниците.

Следвайки основателността на главния иск, предявеният акцесорен иск 4 за мораторна лихва следва да бъде уважен до размера посочен от вещото лице.

По разноските:

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.

При този изход на делото и предвид направеното искане за това, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените деловодни разноски, както в настоящото, така и в заповедното производство.

Ответниците следва да заплатят на ищеца сумите: 4 32,00 лева – разноски по ЧГД №5944/2023г. по описа на Р усенски районен съд и 1842,20 лева – разноски по исковото производство.

Мотивиран така, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че Б. Б.

А. с ЕГН:********** и А. Д. А. с ЕГН:********** дължат солидарно на „Стик Кредит“ АД с ЕИК:202557159 със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“№13Б, представлявано от изпълнителния директор Стефан Николаев Топузаков сумите:

- 800,00 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2023г. до окончателното й изплащане;

- 182,68 лева договорна лихва за периода от 19.05.2022г. до 19.05.2023г.;

- 51,14 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 19.05.2023г. до 15.11.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 о т Г П К №2961/16.11.2023г. по ЧГД №5944/2023г. по описа на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА Б. Б. А. с ЕГН:********** и А. Д. А. с ЕГН:********** да заплатят солидарно н а „Стик Кредит“ АД с ЕИК:202557159 със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, сумата от 432,00 лева разноски по ч.гр.д.№5944/2023г. по описа на Р усенски районен съд, както и сумата от 5

1842,20 лева разноски по исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6