Решение № 496 от 27.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Видин, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320102048 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от Гаранционен фонд гр. София против В. Г. П. от гр. ******, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ.

Претенциите на ищеца произтичат от възникнало застрахователно събитие – на 10.09.2020 г., около 07:50 часа, ******, при управление на лек автомобил марка ******, модел ******, с per. № РВ****ТХ, собственост на "НКС-АВТО МЕЧТИ" ЕООД, с ЕИК 203856165, от автомобила е изтичало гориво от долната част на каросерията и има причинено замърсяване на почвата с гориво. Посочва се, че виновен за катастрофата е ответника. За описания инцидент е съставен Протокол за ПТП от пожарната служба в гр.

Рейн-Мозел. Към датата на инцидента отговорността на водача на лек автомобил марка ******, модел ******, с per. № РВ****ТХ не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ пред Гаранционния фонд е предявена претенция № 21120122/30.03.2021 г. от Национално бюро на Германия „Зелена Карта" чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди - почистване на пътното платно.

На основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 20.01.2020г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по претенция № 21120122/30.03.2021 г. Гаранционен фонд е възстановил на Националното Бюро на 1

Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 1459.66 лв., обезщетение за имуществени вреди като парична равностойност на 746.31 евро по курса за деня, от които 506.31 евро (равностойност на 990.26 лв.) обезщетение за причинени имуществени вреди за почистване и 240 евро (равностойност на 469.40 лв.) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На осн. чл. 559 ал. 1 т. 1 и ал.2 от КЗ на посочените дати Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия.

Съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.

В нарушение на чл. чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата и часа на ПТП.

Посочва, че ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задълженията си.

Посочва се още, че за вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009 г., какъвто е процесният случай, приложимото право се определя по правилата, установени с Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения („Рим II") (чл. 31 и чл.32 от Регламента във връзка с чл. 297 от Договора за функциониране на Европейския съюз) и така, както е посочено в Решение от 17.11.2011 г. подело С-412/2010 на Съда на Европейския съюз.

Съгласно чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, регламентът има общо приложение, задължителен е в своята цялост и е пряко приложим във всички държави- членки.

Като част от правото на ЕС, регламентът е пряко приложим от държавите-членки.

Координационните регламенти са правно валидни, без да е необходимо одобряването им от националните парламенти на държавите-членки.

Като източник на вторичното право на Съюза, в йерархично отношение регламентът е над националното законодателство на държавите-членки. Разпоредбите от законодателството на държавите-членки, които са в конфликт с правилата, въведени с регламент, са неприложими. По отношение на Република България, като член на Европейския съюз, Регламентите имат пряко действие и се прилагат с приоритет пред българското законодателство, в случай на противоречия.

Съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 г. приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по 2 отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1459.66 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 21120122/30.03.2021 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума до и направените по делото и заповедното производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в срока за отговор, чрез назначен особен представител е оспорил исковата претенция като неоснователна като погасена по давност.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1915/2025г. по описа на Районен съд – Шумен.

Видинският районен съд след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 1915/2025г. по описа на Районен съд – Шумен, се установява, че в полза на ищеца против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за процесното вземане. Длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение, поради което ищецът обосновава правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

По делото са представени Доклади за оказана помощ Ренания – Пфалц, Противопожарна служба Рейн- Мозел, от които е видно, че на 10.09.2020г. в 7:50 часа е постъпило спешно обаждане за теч на гориво от резервоара на МПС от лек автомобил с per.

№ РВ****ТХ на бензиностанция Рензещр. Валдеш. Посочено е, че собственик е В. П..

Посочено е също, че е освободено количество бензин – 2 литра, няма значителни материални щети. В доклада е посочено, че лекия автомобил бил спрял на колонка за зареждане. От каросерията капело леко бензин. Материалите били събрани и колата предадена на репатрираща фирма.

От представено известие за възстановяване на разходи и събирането на такси за оказана помощ и услуги, предоставени от противопожарна служба, получено от Асоциация на общините Рейн – Мозел на 11.01.2021г., се установява, че разходите по противопожарна защита за процесното събитие на 10.09.2020г. възлизат на 506.31 евро, като срокът за плащане е 12.02.2021г.

Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е уведомило Германското бюро зелена карта, че лек автомобил марка ******, модел ******, с per. № РВ****ТХ, без данни за застраховка, към 10.09.2020г. е било с обичано домуване в

България и го е упълномощило да обработи щетата от тяхно име. Щетата е заплатена от НББАЗ.

До Гаранционен фонд с вх. № 08-01-435/20/от 30.03.2021г. е изпратена претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Германското бюро по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация на стойност 746.31 евро, от 3 които обезщетение – 506.31 евро, сума по фактура – 240.00 евро, представляваща такса обработка по щета.

От представените платежни нареждания, се установява, че Гаранционен фонд е изплатил в полза на НББАЗ сумите по щетата.

По делото е представен и Доклад по щета за имуществени вреди № 21120122 от 30.03.2021г. от Гаранционен фонд и съгл. чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2 б. а от КЗ сумата за предявяване по „регрес” срещу виновния водач В. Г.о П. е размер на 1459.66 лева.

С регресна покана изх. № 08-01-435/20/25.06.2024г., ответникът е поканен в двумесечен срок от получаването й да внесе сумата 1459.66 лева по сметка на Гаранционен фонд. По делото не са ангажирани доказателства поканата да е връчена на ответника.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза, е дало заключение, че на 14.04.2021г. Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган сумата в размер на 1459.66 лева, която е парична равностойност на 746.31 евро чрез банков превод.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание – чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 559, ал. 3 и чл. 558, ал. 7 и чл. 557, ал.1, т. 2,б. а от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал.1, 2,б. а от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка "Гражданска отговорност". В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 559, ал.

3 от КЗ и чл. 558, ал. 7 от КЗ, ищецът Гаранционен фонд, който е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск против причинителя на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение –чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, настъпилото на 10.09.2020г. произшествие на бензиностанция Рензещр. Валдеш с лек автомобил марка ****** с per. № РВ****ТХ, а именно изтичане на гориво от долната част на каросерията.

Заради това е подаден сигнал до противопожарната служба, която е отишла на място и е освободено количество бензин около 2 литра. Установява се също от справка на сайта на ГФ и от заключението на вещото лице, че към момента на настъпване на събитието – 4

10.09.2020г., лекият автомобил, не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

За настъпилото събитие противопожарната служба в Германия е направила доклад с опис на дейностите си и тяхната стойност. Германското бюро също е извършило опис и доклад на щетите като е определено обезщетение в размер на 506.31 евро -обезщетение за причинени имуществени вреди за почистване и такса за обработване в размер на 200 евро.

Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е изплатило по сметка на Германското бюро претенцията за възстановяване на изплатено обезщетение по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация. Изготвен е Доклад по щета за имуществени вреди № 21120122 от 30.03.2021г. от Гаранционен фонд с нареждане да се изплати на НББАЗ сумата 1459.66 лева. Определена е сума за предявяване на регрес срещу ответника в размер на 746.31 евро, от които обезщетение – 506.31 евро, сума по фактура – 240.00 евро, представляваща такса обработка по щета. От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че на 14.04.2021г. е преведена сумата в общ размер от 746.31 евро от сметка на ГФ по сметка на НББАЗ.

Съгласно чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на РБългария. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. Функциите на ГФ в случая, действащ като компенсационен орган, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество. Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили.