Решение № 1979 от 07.12.2015, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………

Гр. София, 07.12.2015г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря Т.Д. като разгледа т.д.№ 995 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ.

Ищецът „Г.” ООД поддържа, че по подадена от ответника „О.” ЕООД заявка между тях е сключен неформален договор за доставка на зелен грах, като е доставил 28 палета или 21 800 кг. зелен грах, което се установява от заверената международна товарителница № 823787, съгласно която стоката е доставена на 20.02.2013г. Сочи, че на 22.02.2013г. е издал фактура за стойността на доставеното количество хранителни продукти в размер на сумата от 13 608 евро, която следвало да се плати в срок до 90 дни, т.е. до 23.05.2013г. Поддържа, че за вземането е подал две заявления по реда на чл. 410 от ГПК, като по ч.гр.д.№ 51 719/2014г. срещу издадената заповед за изпълнение за сумата от 10 000 евро и срещу издадената по ч.гр.д.№ 51720/2014 г. на СРС, 24 състав за сумата от 3608 евро, били подадени възражения, поради което се претендира установяването на съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника за сумата от 13 608 евро, включващо главницата по двете заповеди по чл. 410 от ГПК, ведно с лихвата и разноските. В допълнителната искова молба от 13.05.2015г. ищецът оспорва твърденията на ответника по отговора, като сочи, че не е направил изявление, с което да овласти трето лице да получи изпълнение от негово име и че не е постигнато съгласие за връщане на част от нереализираната стока или за приемане на нещо, различно от дължимото. В хода на съдебното производство поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител адв. Г., като претендира и присъждане на разноски.

Ответникът „О.“ ЕООД оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 22.04.2015г. и допълнителния отговор от 30.06.2015г. Изрично е посочил в отговора, че не оспорва доставката на 28 палета зелен грах по описаната товарителницата и че фактура № ********** е осчетоводена при него, но е заявил възражения срещу документите, представени на чужд език. В отговора се твърди, че на 20.07.2013г. управителя му Ц.Г. е предложил на ищеца да върне част от закупената стока поради невъзможността същата да се реализира бързо, а именно да се върнат 27 200 кутии зелен грах на стойност 7 616 евро, като се сочи, че е предложено и да се дадат вместо изпълнение стоки, намиращи се в склада на ответника, описани в таблица на стр. 3 от отговора на обща стойност 4 337, 40 евро. Твърди, че страните са се споразумели освен за горепосочените стоки на стойност общо 11 953, 40 евро, разликата до 13 608 евро по фактурата, а именно сумата от 1 654, 60 евро да бъде за негова сметка, като той заплати цената на транспорта от София до Румъния.

Твърди се, че по описаните изявления, разменени по електронна поща на посочения имейл, страните са се споразумели и ищецът му дал указание доставката на стоките да бъде извършена в свързаното дружество – „Г.Ф.“ СРЛ – Румъния.

Твърди, че в изпълнение на горното, с международна товарителница от 23.08.2013г. ответникът предал на превозвач описаните продукти с общо тегло 20840 кг., като били натоварени описаните в опаковъчен лист № 5 стоки, включително и част от доставения зелен грах. Сочи, че получател по товарителницата е ищеца – „Г.“, а стоките са доставени на „Г.Ф.“ СРЛ – Румъния на 29.08.2013г., като била издадена за доставката фактура № 00100032 от 23.08.2013г. на стойност 11 953, 40 евро. Поддържа, че румънското дружество и ищеца са свързани лица. В допълнителният отговор ответникът подробно коментира представената от ищеца електронна кореспонденция и счита, че с доставянето на стоката в Румъния и поемането на транспортните разходи, напълно е изпълнено задължението към съконтрахента му, поради което претендира отхвърляне на исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от документите по приложеното ч.гр.д.№ 51719/2014г. на СРС, 44 състав по заявление от 23.09.2014г., подадено от „Г.“ ООД съдът е издал заповед по чл. 410 от ГПК от 29.09.2014г., по която ответникът „О.“ ЕООД е разпоредено да заплати на ищеца сумата от 10 000 евро / десет хиляди евро/, представляваща дължима продажна цена и възнаграждение за транспорт на стоката грах, ведно със законната лихва, както и 991,17 лв. – разноски, включващи възнаграждение за адвокат в размер на 600 лв. и държавна такса в размер на 391,17 лв. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, като с разпореждане от 05.11.2014г. СРС е указал на заявителя предявяването на иск за установяване на вземането му, което разпореждане видно от приложеното съобщение е връчено на ищеца на 15.12.2014г. и искът по чл. 422 от ГПК е предявен с приложената искова молба с вх.№ 20361 от 29.12.2014г.

Видно от представените в заверено копие документи по приложеното гр.д.№ 51720/2014г. на СРС, 24 състав по по заявление от 23.09.2014г., подадено от „Г.“ ООД съдът е издал заповед по чл.

410 от ГПК от 26.09.2014г., по която ответникът „О.“ ЕООД е разпоредено да заплати на ищеца сумата от 3608 евро, представляваща част от дължима продажна цена и възнаграждение за транспорт на стоката грах, ведно със законната лихва, както и 541,13 лв. – разноски, включващи възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв. и държавна такса в размер на 141,13 лв. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, като с разпореждане от 10.11.2014г.

СРС е указал на заявителя предявяването на иск за установяване на вземането му, което разпореждане видно от приложеното съобщение е връчено на ищеца на 01.12.2014г. и искът по чл. 422 от ГПК е предявен с приложената искова молба с вх.№ 20361 от 29.12.2014г.

Установява се от представената международна товарителница № 823787, представена с исковата молба и в заверен превод към допълнителната искова молба стр. 33 и сл. от делото/, че е изпратена стока, представляваща 28 палета с тегло 21800 кг. чрез превозвача „Т.Д. – Д.И С.“, като стоката е доставена на получател – „О.“ ЕООД ***, на 20.02.2013г., като е поставен печат и подпис за получател.

Издадена е представената в превод на стр. 35 от делото фактура № ********** от 22.02.2013г., съгласно която ищецът „Г.“ ООД е продавач, а ответника клиент за описаната стока – зелен грах в лека марината с брутно тегло 21 800 кг., като посочената цена е 13 608 евро, а датата на падеж – 23.05.2013г., т.е. както е отбелязано уговорено е плащане по банков път в срок 90 дни.

На стр. 40 и следващите от делото е представена в превод разменената по имейли кореспонденция между страните, като с имейл от 08.02.2013г. Г. е потвърдил заявката за пресен грах от Полша при цена 0,3 евро за брой. Коментирано е и предложение за продажба на стъргана риба тон. С представени няколко писма в периода от

23.05.2013г. до 08.07.2013г. неколкократно е търсено плащане на описаните фактури, включително и процесната.

С допълнителния отговор е представен в превод имейл от 12.08.2013г., изходящ от В.М., в който се сочи, че в приложението е изпратен списък на стоките, които може да вземат и за каква цена, като е посочено, че тя е за специален магазин в Румъния, който продава продукти с кратки срокове или просрочени. С имейл от М.Ж. от 21.08.2013г. до Г.

– Оптилог е посочено да изпрати всичко, което има на склад в Г., а те ще направят всичко, за да се продаде на цената, на която е купувал от тях. С последващ имейл от 28.08.2013г. е посочено, да се натовари всичко, което има на склад.

С отговора от ответника е представена международна товарителница за изпратени от него и получени от фирма „Г.“ в Румъния стоки, която е нечетлива и е без превод. Представен е документ на стр.16, който е към фактура от 23.08.2013г. също без превод, самата фактура, също без превод, която е от 23.08.2013г. и доколкото се установява от съда по съдържанието на същата продавач е ответника, а купувач – дружество Г.Ф. Румъния, както и разпечатки от интернет, отново без превод. С определението от 02.07.2015г. по реда на чл. 374 от ГПК е указано на ответника да представи документите, които са на чужд език, в превод на български, което той не е изпълнил нито в определения срок, нито до приключване на устните състезания, поради което съдът намира, че гореописаните документи, представени с отговора на чужд език следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото и да не бъдат ценени.

С допълнителна молба ответникът е представил хронологична ведомост, от която е видно, че през август е осчетоводена фактура с клиент „Г.Ф. С.Р.Л“ под описания номер на стойност 11 953,40 евро от 23.08.2013г., като е представено и удостоверение за постъпили от ответника справки-декларации за август 2013г.

На стр. 60 и следващите от делото е представено в превод удостоверение от Национална служба на Търговския регистър на Румъния за дружеството „Г.Ф.“ ООД, от което е видно, че един от съдружниците е фирма „Г., СПОЛ“ С.Р.О., Чехия и Ж.М., който е вписан и като един от управителите на румънското дружество.

От представеното от ищеца извлечение от Търговския регистър на Окръжен съд в Бърно е видно, че същото е с един съдружник – И .Щ., която е и управител на дружеството, заедно с г-н З.Щ..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният специален установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, тъй като в полза на ищеца са издадени за вземането, предмет на установяване, две заповеди за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от

ГПК, срещу които ответникът е подал възражения в срока по чл. 414 от ГПК, като искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415 от ГПК видно от приложените заповедни производство, а именно исковата молба е подадена на 29.12.2014г.

По делото е прието за безспорно между страните и с оглед изричното посочване на тези обстоятелства от ответника в писмения отговор, че по международна товарителница № 823787 му е доставена стока – 28 палета зелен грах, като стойността на същия по фактура № 20112000278 е 13 608 евро, като ответникът не оспорва осчетоводяването й. Съдът намира, че от писмените доказателства и становището на страните се установява безспорно, че е извършена доставка на ответника като купувач на процесните палети със зелен грах, срещу което той е поел задължението в срок от 90 дни да заплати стойността му по гореописаната фактура с падеж 23.05.2013г.

Следователно е налице задължение на ответника към ищеца за заплащане на стойността на доставената му стока по процесната фактура в размер на 13 608 евро, за сбора от която сума са издадени две заповеди по чл. 410 от ГПК.

Ответникът твърди, че не дължи сумата поради това, че управителя на дружеството Г. е предложил на ищеца да върне част от закупената стока, която е нереализирана, като се поддържа, че е постигнато съгласие за 27 200 кг зелен грах на единична цена от 0,28 евроцента или общо сумата 7 616 евро. Поддържа се, че допълнително вместо плащане е предложено даване на намиращи се в склад на „О.“ ЕООД стоки, които били закупени и заплатени на „Г.“ и са описани в таблица на стр. 3 от отговора, а именно пакетирани домати, компот от кайсии, компот от круши, компот от ягоди, ананас на кубчета, зелени маслини с чушка, чиято обща стойност е 4 337, 40 евро. Твърди и че са се споразумели освен горепосочените стоки на обща стойност 11 953, 40 евро за разликата до пълния размер от 13 608 евро бъде поет от него транспорта на стоките до Румъния. Твърди, че му е указано стоките да бъдат доставени в свързаното с ищеца дружество „Г.Ф.“ ООД в Румъния. По делото са представени доказателства, които са на чужд език и въпреки указанията на съда не са представени в превод от ответника, поради което същите няма как да бъдат кредитирани. По никакъв начин предвид липсата на преведени документи ответникът не установява, че е доставил стоки в Румъния, нито тяхната стойност.