Решение № 1506 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1506 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100514555 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на К. Н. С. срещу решение № 19445/28.10.2025 г. по гр.д. № 56876/2024 г. по описа на СРС, 87 състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата в размер на 239,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 305819, ведно със законна лихва за периода от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 36,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г.; сумата в размер на 56,76 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 23.10.2023 г. по ч.гр.д. № 45390/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

1

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете са уважени, е неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи плащане. Счита също така, че не дължи главница за дялово разпределение, тъй като същата не е доказана нито по основание, нито по размер. Оспорва обстоятелството да е изпаднал в забава, поради което не дължи мораторна лихва. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът К. Н. С. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

241,94 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „**** II“, бл. ***, вх.

****, аб. № 305819, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.08.2023 г., до погасяването; сумата в размер на 36,48 лв. - мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г.; сумата в размер на 56,76 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.08.2023 г., до погасяването; сумата в размер на 12,38 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 239,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 305819, ведно със законна лихва за периода от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 36,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г.; сумата в размер на 56,76 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 2

11.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.10.2023 г. по ч.гр.д. № 45390/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважената от районния съд част, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Видно от заповед № РД-41-2979/24.12.1986 г. на председателя на ИК на СНС, процесният имот, представляващ ап. 17, намиращ се в гр. София, ж.к. „**** II“, бл.

***, вх. ****, е определен в обезщетение на Н.С.Д.. Същият е починал на 11.06.2013 г. и е наследен от ответника К. Н. С.. В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил обстоятелството, че е приел наследството на Н.С.Д., като освен това по делото не се твърди и не се установява ответникът да се е отказал от наследството на неговия баща по предвидения затова начин.

Ето защо, ответникът се явява собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

3

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството н а потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в периода от 01.05.2020 г. до м.04.2022 г. между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .

Нещо повече, видно от представените документи, свързани с извършеното дялово разпределение в процесния имот, ответникът се е подписал във връзка с извършените отчети на уредите за отчитане на изразходваната топлинна услуга, с което извънсъдебно е признал качеството си на потребител на топлинни услуги в имота.

Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).

Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общите фактури.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не дължи цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на 4 заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. е 56,76 лв., до която сума искът се явява основателен.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 50 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19445/28.10.2025 г. по гр.д. № 56876/2024 г. по описа на СРС, 87 състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят К. Н. С. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата в размер на 239,36 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 305819, ведно със законна лихва за периода от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 36,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г.; сумата в размер на 56,76 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 23.10.2023 г. по ч.гр. дело № 45390/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.