Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 470 от 08.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно частно гражданско дело 282/2023
Вид
Определение № 470
Подписан
08.11.2023
В сила
29.11.2023
Състав
Пламен Александров Александров, Кирил Митков Димов, Мария Кирилова Дановска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. К., 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Кирил М. Димов като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20235100500282 по описа за 2023 година Пр оизводството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. М. М. от АК – П., против определение № 187 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. № 26/2023 г. по описа на Районен съд-М.. Излага съображения, че адвокатското възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове, поради което следва да му бъде определено такова отделно по всяка една от двете искови претенции. Моли съда да отмени обжалваното определение и да осъди ответната страна да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева – по 400 лева за всеки един от исковете, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна „В.К.“ АД гр. С., в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че в случая следва да се определи едно адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Окръжният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, констатира следното:

Производството по гр. д. № 26/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба, подадена от М. М. С., чрез чрез пълномощника й 1 адв. М. В. М. от АК – П., с която са предявени два обективно съединени иска, а именно: 1.) иск, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 592.62 лева, за обявяване за нищожна клауза по чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 14 № 5751345/18.11.2021 г., и 2.) иск, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 395.08 лева за обявяване за нищожна клауза за неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 14 № 5751345/18.11.2021 г.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г., с който е договорено на ищцата М. М. С. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната й безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , пълномощникът на ищцата – адв. М. М. от АК – П., е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на по 400 лева за всеки иск или общо размер на 800 лева.

С постановеното по делото решение предявените от ищцата искове са уважени, като са обявени за нищожни процесните клаузи от договора за паричен заем. С решението ответникът „В.К.“ АД гр. С. е осъден да заплати на ищцата М. М. С. разноски в размер на 500 лева, от които адвокатско възнаграждение (400 лева) и платена държавна такса (100 лева).

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК , депозирана от адв. М. М. от АК – П., е направено искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС (800 лева без ДДС) лева или по 480 лева с ДДС (400 лева без ДДС) за всеки един от двата иска. Посочил е, че неправилно съдът е присъдил разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата, вместо на него, тъй като последната е била представлявана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 187 от 25.05.2023 г., първоинстанционния съд е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като е постановил „В.К.“ АД да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева на адв. М. М., а сумата в размер на 100 лева, представляваща държавна такса – да заплати на ищцата 2

М. М. С..

С определение № 297 от 01.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 180/2023 г., Окръжен съд – К. е констатирал, че с обжалваното определение – № 187 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. № 26/2023 г. по описа на Районен съд – М., постановено в производството по чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото искане на адв. М. М. от АК – П. за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение, като е изменил решението в частта за разноските и се е произнесъл единствено за сумата от 400 лева. Поради изложеното, окръжният съд е прекратил производството по делото, образувано по подадената от адв. М. М. от АК – П. частна жалба против определение № 187 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. № 26/2023 г. по описа на Районен съд – М., и е върнал делото на Районен съд – М. за допълване на определение № 187 от 25.05.2023 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК, и произнасяне по цялото искане за присъждане на разноски.

С определение № 325 от 12.09.2023 г. районният съд е допълнил определение № 187 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. № 26/2023 г. по описа на Районен съд – М., като е осъдил „В.К.“ АД да заплати на адв. М. М. от АК – П. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по втория установителен иск. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Или, от гореизложеното е видно, че с определение № 187 от 25.05.2023 г., допълнено с определение № 325 от 12.09.2023 г., първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на адв. М. М. от АК – П. адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева за всеки един от предявените два установителни иска, или общо в размер на 800 лева, колкото са и претендирани от адв. М. М. с частната жалба. При това положение, настоящият състав намира, че липсва правен интерес за обжалване на постановеното по делото определение по чл. 248 от ГПК, допълнено с определение № 325 от 12.09.2023 г., с което на адв. М. са присъдени разноски за двата иска и в поискания размер, поради което частната жалба срещу това определение е недопустима. Ето защо, същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Водим от изложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

О СТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 1438/09.06.2023 г. по регистъра на Районен съд – М., депозирана от адв. М. В. М. от АК – П., против определение № 187 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. № 26/2023 г. по описа на Районен съд – М..

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 282/2023 г. по описа на Окръжен съд – К..

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – П. в едноседмичен срок от съобщението му на „В.К.“ АД гр. С. и адв. М. В. М. от АК – П..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4