Решение № 4386 от 08.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4386 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100510410 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК .

С решение № 20035575 от 13.05.2022 г., постановено по гр.д. № 4690/2018 г., по описа на СРС, ГО, 87 състав, „Д. М“ ЕООД е осъдено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на „С.в.“ АД сумата в размер на 6 894,98 лева, представляваща дължима главница по споразумителен протокол № СВ 630000007415/28.09.2016 г., както и сумата в размер на 520,59 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 29.10.2016 г. до 10.01.2018 г. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Д. М“ ЕООД срещу В. Х. С. обратни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр чл. 219, ал. 3 ГПК за заплащане на сумата от 6 894,98 лева, представляваща стойност на потребеното от ответника по обратния иск количество вода за сметка на ответника по главния иск, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 23.01.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, и за сумата от 520,59 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 29.10.2016 г. до 10.01.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК „Д. М“ ЕООД е осъдено да заплати съответно на „С.в.“ АД 1 сумата от 325,80 лева – разноски по делото и на В. Х. С. сумата от 680 лева – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на В. Х. С., като трето лице – помагач на страната на ответника – „Д. М“ ЕООД.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника по главния иск и ищец по обратния иск – „Д. М“ ЕООД, чрез адв.

В. Т., с която го оспорва изцяло. Твърди, че същото е неправилно. По отношение на главния иск, поддържа, че възникването на договорно правоотношение между страните, както и че ищецът е доставял твърдяната от него в исковата молба услуга за исковия период до претендираната стойност не е установено по делото. Във връзка с отхвърлянето на обратния иск поддържа, че са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 59 ЗЗД, доколкото ответникът по обратния иск е признал, че притежава търговски обект в съседство, подписал е споразумителния протокол и е внасял суми по него. Излага доводи, че е налице водопроводно отклонение към имота на ответника по обратния иск, по което през исковия период е имало разлив на вода, в следствие на който изразходваното количество е начислено по партида на дружеството-ищец по обратния иск, тъй като ответникът по същия не разполагал със собствена партида. Оспорва изводите на първоинстанционния съд във връзка със свидетелските показания и допуснатата в хода на производството съдебно-техническа експертиза.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – „С.в.“ АД, чрез адв. Д.С., с който я оспорва.

Твърди, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, в подкрепа на изводите за основателност на главния иск. Претендира разноски.

По делото в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил и отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач и ответник по обратния иск – В.

Х. С., чрез адв. В. В.. Излага доводи, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка. Твърди, че собственик на съседния на дружеството-ищец по обратния иск е трето за спора юридическо лице.

Поддържа, че не ползва вода от имота на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателства по 2 делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения и приет по делото споразумителен протокол № СВ630000007415/28.09.2016 г. се установява, че на 28.09.2016 г. „С.в.“ АД и „Д. М“ ЕООД, представлявано от пълномощника В. Х. С., са сключили споразумение, съгласно което титулярят на партида с клиентски № 1005308891 дължи на водоснабдителното дружество за периода от 18.10.2015 г. до 28.09.2016 г. сума в размер на 9 894,98 лева, като при сключване на споразумението „Д. М“ ЕООД е внесло в брой сума по задълженията в размер на 3000,00 лева, като страните са се договорили, че останалата дължима сума е в размер на 6 894,98 лева. От горецитирания протокол се установява още, че страните са договорил разсрочено плащане на останалата сума на 12 вноски, 11 от които в размер на 574,00 лева и последна вноска в размер на 580,98 лева, със съответни падежни дати на 28-мо число всеки месец, като първата вноска е с падеж 28.10.2016 г., а последната – 28.09.2017 г.

По делото са представени дубликати на фактури, издадени за периода от 20.10.2015 г. до 20.09.2016 г., от които се установява, че към 20.09.2016 г. по партида с клиентски № 1005308891 с титуляр „Д. М“ ЕООД са начислени суми в общ размер на 9894,98 лева.

От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се установява, че към датата на изготвяне на заключението е налице водопроводно отклонение в имота на ответника – „Д.

М“ ЕООД към имота на автокъща „Ф.а.“. Вещото лице е посочило в заключението си, че няма данни за предходни повреди на водопроводното отклонение и изтичане на вода. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещото лице е уточнило, че не е имало достъп до тръбата, намираща се под земята, както и че липсват данни за твърдяната от дружеството-ответник авария. На въпрос, поставен от съда, вещото лице е отговорило, че при евентуален оглед на подземната тръба е възможно да се установи има ли поправки по тръбата, но не и кога са извършвани същите.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани свид. Л.В. и свид. Д.К.. От показанията на свид. В. се установява, че намиращите се в съседен на имота, собственост на дружеството-жалбоподател, имот – автокъща и автомивка, се водоснабдявали от отклонение от тръбата, 3 намираща се в имота на „Д. М“ ЕООД от около 15-20 години. Свидетелства, че преди 5-6 години /към датата на разпита – 2018 г./, е имало разлив на вода, като поддържа, че лично е видял въпросния теч. Сочи, че не знае през имота на жалбоподателя да минават други тръби. Съдът не кредитира показанията на свид. В. в останалата им част, доколкото с тях същият не възпроизвежда факти, които лично е възприел.

От показанията на свид. К. се установява, че същият е живял 14 години в имота, собственост към датата на разпита на „Д. М“ ЕООД. Свидетелства, че в съседство на водоснабдения имот се намира автокъща, собственост на лице на име В.. Твърди, че посочената автокъща се водоснабдявала от водопровода на имота, собственост на „Д. М“ ЕООД, още от преди последното да стане собственик на имота, като водата се отчитала чрез монтиран след главния водомер контролен такъв, който не се отчитал от „С.в.“ АД. Поддържа, че е имало период, през който за около месец-два е имало теч, като твърди, че в последствие течът е бил отстранен от хора от автокъщата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран обективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от ищеца срещу ответника и чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от ответника по главния иск обратен иск срещу привлеченото в процеса трето лице – помагат на негова страна и ответник по обратния иск.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съдът намира, че ищецът – „С.в.“ АД следва да установи при условията на пълно и главно 4 доказване, възникването на процесното вземане, в смисъл, че страните са договорили разсрочване на претендираното от ищеца задължение. В тежест на дружеството-ответник е да докаже погасяване на процесното вземане, както и всички други свои правоизключващи възражения, във връзка със спорното право.

Настоящият съдебен състав се солидаризира напълно с изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че собственик на процесния водоснабден имот е дружеството-ответник „Д. М“ ЕООД. По безспорен и категоричен начин от приложения по делото споразумителен протокол и дубликати на фактури се установява и възникването на процесното вземане в размер на 6 894,89 лева. С подписването на споразумителния протокол страните са уредили отношенията си във връзка с вземане на водоснабдителното дружество, възникнало и признато от ответника, именно по повод доставена от дружеството ВиК услуга. В този смисъл неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че ищецът не е доказал доставянето на водоснабдителна и канализационна услуга. Следва да се отбележи още, че в отговора на исковата молба, депозиран от дружеството-ответник се съдържа и изрично изявление на страната, че не оспорва иска, както и признание за сключения между него и водоснабдителното дружество споразумителен протокол. Не се оспорва, а напротив – признава се и обстоятелството, че лицето, подписало протокола е упълномощено от дружеството-ответник. В този смисъл правилно и обосновано първоинстанционния съд е уважил предявеният иск за сумата от 6 894,89 лева, както и иска за заплащане на мораторна лихва върху тази сума в размер на 520,59 лева за периода от 29.10.2016 г. до 10.01.2018 г., която претенция също не се оспорва от ответника.

По обратния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът претендира вземането си по повод неоснователно обогатяване на ответника. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва установяване на следните обстоятелства, а именно: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на 5 правата на обеднелия ищец. В изложения контекст, в тежест на дружествотоищец е да докаже, че ответникът по обратния иск се е обогатил без основание за сметка на него, в който случай обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, ищецът по обратния иск носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване обездняването си до размера и количеството на доставената ВиК услуга до имота на ответника за исковия период, обогатяването на ответника чрез ползването на услугата и спестяването на разходи в тази връзка, както и връзка между обогатяването и обедняването, изразяваща се в доставяне на ВиК услуги при липса на валидно основание за това имуществено разместване.

В настоящия случай в хода на първоинстанционното производство не са ангажирани никакви доказателства както относно твърдението, че ответникът е собственик на имот, намиращ се в непосредствена близост до имота на дружеството-ищец, така и относно обстоятелството, че ответникът е ползвал ВиК услуги, по повод на които е спестил разходи, тъй като същите са заплатени от ищеца. По делото има данни, че в имота на ищеца съществува водопроводно отклонение, ползвано от трето за спора лице – „Ф.А.“ ЕООД.

Това обстоятелства се установява както от свидетелските показания, така и от изготвената в хода на производството съдебно-техническа експертиза. Без значение за настоящия спор е обаче обстоятелството кой е едноличният собственик на капитала на посоченото дружество и дали това е третото лице – помагач, ответник по обратния иск. Юридическите лица съществуват самостоятелно в правния мир, притежават собствена правоспособност и дееспособност. В настоящото производство като трето лице – помагач, респективно ответник по обратния иск, страна е лице, което нито е собственик на имота, за който ищецът твърди, че е водоснабден чрез процесното отклонение, нито са ангажирани доказателства същият да се е обогатил за сметка на ищеца. В този смисъл, правилно и обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод за неоснователност както на предявения иск по чл. 59 ЗЗД, така и на акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД.