Решение № 23 от 26.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. В.Т., 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Д. при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Теодорина Д. Търговско дело №

20204100900190 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 430 и чл. 432 ТЗ.

Ищецът „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 твърди, че е носител на спорното право на вземане спрямо ответника за сумата 25518,90 лева, представляващо главница по договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2018г., законна лихва върху главницата от 15.07.2020г. до окончателното плащане; 851,41 лв. – договорна лихва за периода от 21.02.2020 г. до 13.07.2020г.; 10,46 лв. – лихва за забава за периода от 21.02.2020г. до 13.07.2020 г.; 120 лв. – дължими разходи при изискуемост, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 1596/2020г. по описа на РС - В.Т.. Основанието на това вземане бил договор за банков кредит от 08.02.2018 г., по силата на който бил предоставен банков кредит на ответника в размер на 30000 лв. и срок на издължаване 120 месеца. Кредитът бил напълно усвоен от ответника. Договорено било, че кредитът се олихвявал с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,45%. Неразделна част от този договор били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които ответникът е получил при сключване на договора за кредит.

Поради забава от страна на ответника като длъжник ищецът – банката обявила за предсрочно изискуем остатъкът от кредита, като било изпратено уведомление изх. № 00520-01424/29.05.2020г. Предсрочната изискуемост е настъпила на 14.07.2020г. поради забава в плащанията и неплащане на 4 месечни вноски и обявяване на изискуемостта на длъжника.

1

Същата е била налице към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по което е било образувано ЧГрД №1596/2020г. по описа на РС – В.Т. и по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу които ответникът е възразил по чл.

414 от ГПК. Предвид изложеното моли съда да ги призовем с ответника и след събиране на доказателствата, да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че Н.

М. Г. дължи на банката – ищец 25518,90 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва от 15.07.2020 година до окончателното плащане;

851,41 лв. – договорна лихва за периода от 21.02.2020 г. до 13.07.2020г.; 10,46 лв. – лихва за забава за периода от 21.02.2020г. до 13.07.2020 г.; 120 лв. – дължими разходи при изискуемост, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 1596/2020г. по описа на РС - В.Т.. Претендира присъждане на разноските в исковото производство, както и претендира разноските в заповедното производство – 530,02лв. – платена ДТ и присъдено юрисконсултско възнаграждение 50,00 лв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

ОВЕТНИКЪТ Н. М. Г. е подал писмен отговор на исковата молба, с който счита иска за допустим, но изцяло неоснователен и недоказан по основание и размер. Претендираните размери на главница, лихва и такси са неоснователни и завишени по размер, тъй като ищецът едностранно е изменил същите на основание нищожни клаузи на договора и общите условия, противоречащи на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 от ЗЗП и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. В договора липсвала уговорка относно методиката на това изменение.

Клаузите по чл. 7, чл. 7.1, 7.3 и чл. 8 от Договора и т. 7.1, 7.2.1, 7.2.2, 7.2.3, 7.2.4, 7.3.1, 7.3.2, 7.4, 7.5, 9.1 от ОУ били нищожни като неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Оспорва размерът на лихвата, като определен в противоречие с чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД.

Посоченото в договора право на банката едностранно да променя лихвата била нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Нищожна поради неравноправна и противоречие с добрите нрави била клаузата на т.9.1, б. „б“, „в“ и „г“ от ОУ относно заплащане на допълнителни такси. Нарушен бил чл. 143, т. 18 от ЗЗД и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ. Възразява срещу твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита.

Същата не била настъпил, тъй като липсвало валидно обявяване на кредита за такъв – направеното изявление и изпратено до длъжника уведомление не изхождало от надлежно оправомощено лице да правди такива изявления – законен или упълномощен представител на банката кредитор. Оспорва представените в заповедното производство документи да представляват валидни документи – извлечения от счетоводни книги, тъй като не отговарят на изискванията за такива – оспорва редовността и истинността. Предвид това моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

ИЩЕЦЪТ в допълнителна искова молба взема становище по всяко от направените от ответника възражения – излага аргументи за липсата на неравноправност на оспорените клаузи; обосновава правото си да определи едностранно размерът на лихвата, като твърди, че не е имало неправомерно увеличаване на лихвения процент, че същия е формиран от 2 основание месечния СОФИБОР. Твърди, че ответникът като кредитополучател се ползва от преференциален лихвен процент при положение, че сключи договор за ползване на пакет Частно банкиране на Банка ДСК, какъвто е бил налице между страните, като кредитополучателят губи право на преференциалния лихвен процент когато прекрати този договор. Също така кредитополучателят губел правото на преференциален лихвен процент и при неизпълнение на т. 9 в продължение на два месеца. Кредитът бил обезпечен със залог върху вземане по сметка, при което ответницата се е била задължила да осигурява постъпване на суми в размер на погасителната вноска, увеличена с 200 лв. Твърди също така дори намаляване на лихвения процент. Оспорва възражението на ответника относно липсата на валидно уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Кредитния инспектор, подписал уведомлението бил надлежно упълномощен да извърши тези действия.

Представените документи към заявлението по чл. 417 ГПК поддържа да съставляват извлечение от счетоводни книги, съдържащи пълна информация за размера, основанието на дълга и неговите елементи.

Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който ответницата поддържа първоначалните си възражения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 08.02.2018 година между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът – Банка ДСК ЕАД е предоставила на ответника Н.

М. Г. кредит за текущо потребление в размер на 30 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Не е уговорен гратисен период. Кредитът следвало да бъде усвоен в срок от 30 дни, считано от датата на сключване на договора чрез превеждане на сумата по разплащателна сметка на кредитополучателя, като погасяването се извършвало чрез същата разплащателна сметка, изрично посочена в договора. Падежът на всяка месечна вноска е 20-то число на месеца. Уговорен е преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,45% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6месечен СОФИБОР 0,163, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,287%, предоставена с оглед сключен между страните договор за ползване на пакет Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД.

Кредитът бил обезпечен със залог на вземане по сметка, като кредитополучателят се задължава да осигурява по разплащателната сметка постъпване на суми в размер на погасителната вноска по кредита, увеличена с 200 лева. Неразделна част от договора е погасителен план, подписан от страните, където е посочена всяка месечна вноска като е посочена падежната дата, вноска по главница, дължима лихва, такса и съответния лихвен процент. По делото са приети като доказателства и заверени преписи от Договор за залог на вземане по сметка в Банка ДСК ЕАД от 08.02.2018 година и Договор за ползване на пакет „Частно Банкиране“ на „Банка ДСК“ ЕАД от 01.02.2018 година, както и общите условия за 3 предоставяне на кредит за текущо потребление. Страните по договора за кредит за текущо потребление от 08.02.2018 година са удостоверили с подписите си, че ОС са предоставени и връчени на кредитополучателя. Прието като доказателство по делото е и извлечение от сметката на ответника за периода от 08.02.2018 година до 22.12.2020 година, както и пълномощно с нотариална заверка на подписите от 19.10.2016 година, рег. № 10058 на нотариус М.Ш., № .... с район на действие СРС. От пълномощното е видно, че К.И.А. – инспектор проблемни кредити на граждани в РЦ В.Т. на Банка ДСК ЕАД е упълномощена от името на банката да изготвя и подписва извлечения от счетоводните книги, да подписва всякакви уведомителни писма във връзка с договори за кредит, договори за банкова гаранция и всякакви други договори за поемане на риск, включително и писма, с които се уведомяват длъжниците за изискуемост/ предсрочна изискуемост на вземанията по такива договори, да извършва от името на Банката справки по образувани дела за издаване на заповеди за изпълнение и изпълнителни листи, да получава документи от правозащитните органи във връзка с тези дела, включително да получава оригиналите на издадените заповеди за изпълнение и изпълнителни листове, както и да подава молби до съдебните изпълнители за предприемане на изпълнителни действия и да прави справки по образуваните изпълнителни дела.

По делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, писмено заключение по която е изготвило вещото лице Д. Х. Д. – Б.. От заключението по тази експертиза се установява, че горепосочения кредит е усвоен на 08.02.2018 година, като цялата сума от 30 000 лв. е постъпила по разплащателна сметка на ответницата Н. Г. по посочената в договора сметка ....... На 09.02.2018 година Н. Г. е изтеглила от тази сметка сумата от 29 000 лева. Вещото лице е изследвало движението по тази сметка и в табличен вид е посочило постъпилите суми за периода от 08.02.2018година до 11.04.2022година за погасяване на кредита. Сочи, че за този период е погасена главница в размер на 4481,10 лв. , а отнесени суми за лихва и лихва за забава и санкционна лихва върху главницата е общо в размер на 4773,65 лв. Посочено е, че погасителните вноски за м. януари и февруари 2020 година кредитополучателят е направил на 27.02.2020 година и на 04.03.2020 година. На 04.03.2020 година е била направена последната вноска във връзка с кредита. На 20.03.2020 година е осчетоводено изплащане на част от дължимата лихва в размер на 4,80 лв. Към 14.07.2020 година кредитополучателят е имал неиздължени вноски за гладница и лихва в размер на 1468,84 лева., от които 759,99 лв. главница и 708,85 лв. договорна лихва. Първата неиздължена с настъпил падеж вноска по кредита е в размер на 363,61 лв. и е с 115 дни забава към 14.07.2020 година. Към 14.07.2020 година общата сума по остатъкът от кредита е 26380,77 лв., от която 25518,90 лв. главница; договорна лихва н размер на 851,41 лв. за периода от 21.02.2020 година до 13.07.2020 година и лихвена надбавка за забава върху просрочена главница – 10,46 лв. за периода от 21.02.2020 година до 13.07.2020 година.

Вещото лице е извършило изследване и изчисление как се е променял лихвения процент съгласно чл. 7 от Договора за кредит от 08.02.2018 година. Констатациите на експертизата са, че лихвеният процент се е променял както следна: от 20.02.2018г. месецна 4 вноска 371,16 лв., при годишен лихвен процент /ГЛП/ 8,45%; от 20.11.2018г. при ГЛП 13,45% вноската е била 447,59; от 20.02.2019г. при ГЛП 8,41% вноската е била 368,78 лв.; от 15.07.2019г. на база промяна в референтния лихвен процент е променен на 8,40% и вноска 368,50 лв.; от 15.01.2020г. отново на база промяна в референтния лихвен процент е променен ГЛП на 8,38% и месечна вноска 368,41лв. На 25.02.2019г. по разплащателната сметна на ответницата Н. Г. е възстановена сумата от -231,03 лв.