Решение № 1101 от 24.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6022/2024
- Вид
- Решение № 1101
- Подписан
- 24.03.2025
- В сила
- 19.04.2025
- Състав
- КОНСТАНТИН НИКОЛОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 37, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 42, ал. 1, т.4, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т.4, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 218, ал. 2 · Закон за здравето
- чл. 231, ал. 2 · Закон за здравето
- чл. 56, ал. 1 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 1101 гр. С., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20241110206022 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. А. З. срещу наказателно постановление (НП) изх.№ РД-05-0543/28.03.2024г., издадено от д-р Д. И. П., на длъжност директор на Столичната РЗИ, с което на С. А. З., в качеството му на управител на ресторант „Н.“, намиращ се в гр. С., ул. “******“ № 2, на основание чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста / лева за нарушение на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/.
Жалбоподателят, представляван от адв. Б. моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Претендира разноски в размер на 300 лева.
Наказващият орган- директорът на Столичната РЗИ, редовно призован се представлява от адв. Г.а. В хода на делото по същество същата моли съдът да отхвърли жалбата, като неоснователна и потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Депозира писмени бележки. Не претендира разноски.
1
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0000000851 от 22.12.2023г. на Р. Х. Р., на длъжност инспектор в отдел „Здравен контрол“ към СРЗИ, е установено, че на 22.12.2023г. при извършена проверка в ресторант „Н.“, намиращ се в гр. С., ул. “******“ № 2 се установило, че С. А. З.- управител на ресторанта е допуснал нарушение на чл.
56, ал. 1 от Закона за здравето в управлявания от него обект, тъй като клиенти на заведението пушат тютюневи изделия /цигари/ на закрито обществено място, вътре в залата на ресторанта.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на С. А. З. на основание чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста / лева за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/.
С ъ д ъ т намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 42, ал. 1, т.4, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва да бъде направено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените законови разпоредби. В насока на посоченото следва да е налице единство между АУАН и издаденото въз основа на него НП.
По същество на извършеното нарушение, съдът констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.218,ал.2 от ЗЗ: “Който допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 54, 56 или 56а, ал. 1, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1 000 до 1 500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо лице“.
Разпоредбата изрично сочи качеството на субекта на административнонаказателната отговорност, а именно това следва да е лице, което управлява съответния обект.
В хода на съдебното следствие се установи, че санкционираното лице 2
С. А. З. заема длъжността „технически сътрудник“ в дружеството „Р. 2014“ ЕООД, на основание слючен трудов договор № 40/ 05.01.2015г. Видно от писмо изх. № 10-44-00-5106/ 25.11.2024г. на директора на офис „Център“ при ТД- НАП този трудов договор е бил заявен с уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, както и допълнително споразумение към него с дата 03.04.20217г.
От горното е видно, че в хода на съдебното следствие не се събраха гласни доказателствени средства и писмени доказателства, които да сочат, че жалбоподателя З. има управителни функции по отношение проверения обект.
Такива доказателства не се съдържат и в административно- наказателната преписка. Обстоятелството, че З. е присъствал по време на проверката, че е получил препис от констативния протокол за резултатите от проверката и че не е възразил срещу съставения му АУАН не го правят автоматично лице, което има управителни и ръководни или лице на което са били възложени такива функции по отношение проверявания търговски обект. Горните обстоятелства не изключват задължението на административно- наказващия орган по ясен и категоричен начин, с допустимите доказателства и доказателствени средства да установи, дали в конкретния случай З. е годен субект на административно- наказателна отговорност.
Ето защо въззивният съд след цялостна проверка на атакуваното НП, намира, че към административно- наказателна отговорност е привлечен субект, за когото в АНП не е било установено, че същият има управителни и ръководни или е лице на което са били възложени такива функции по отношение проверявания търговски обект.
По тези причини съдът намира, че неправилно е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че следва да определи претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за извършеното процесуално представителство от страна 3 на адвокат Б. от САК по настоящото производство, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на Столична регионална здравна инспекция.
С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т.
1 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
(НП) изх.№
РД-050543/28.03.2024г., издадено от д-р Д. И. П., на длъжност директор на Столичната РЗИ, с което на С. А. З., в качеството му на управител на ресторант „Н.“, намиращ се в гр. С., ул. “******“ № 2, на основание чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста / лева за нарушение на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/.
ОСЪЖДА Столична регионална здравна инспекция да заплати на С. А.
З., ЕГН ********** сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок пред Административен съд, С.- град от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4