Акт от 22.11.2019, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1331 гр.Сливен, 22.11.2019 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

7152 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Правното основание на исковата претенция е чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 и сл. от ГПК във вр. чл.417 ГПК.

С исковата си молба ищцовото дружество "Ти Би Ай

Банк" ЕАД предявявайки искови претенции срещу Т.Ц.И. претендира да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество общо сумата 299,97 лева, от която сумата 283,73 лева, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 07.09.2016 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.12.2017 година до окончателното й изплащане; сумата 4,19 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2017 година до 15.09.2017 година; сумата 12,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.04.2017 година до 15.11.2017 година, въз основа на които има издадена заповед № 4215/07.12.2017 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 07.12.2017 година по ЧГД № 6290 по описа на СлРС за 2017 година. Образувано било изпълнително дело № 636 /2018 година по описа на ЧСИ Павел Георгиев. Изложени са подробни твърдения във връзка с дължимостта на търсените суми. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е депозиран отговор, с който се твърди, че договорът за потребителски кредит не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език и съдържал: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Въпреки, че в чл. 11, т.2 на договора се съдържа информация за 12 броя вноски, дължими месечно на конкретно посочени дати, но счита, че тази информация не покрива изискуемото от закона съдържание на погасителния план. Не е налице информация, каквато чл. 11, т.12 от ЗПК изисква да се съдържа в погасителния план, а именно: разбивка на всяка погасителна вноска, включваща погасяване на главница и лихва, изчислена на база на лихвения процент. Във връзка с това е на мнение, че потребителят е лишен от нужната информация, за да престира надлежно и интересите му са накърнени. На основание гореизложеното, счита, че договорът следва да бъде обявен за недействителен, което да доведе до отхвърляне на акцесорните искове за договорна лихва, обезщетение за забава, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Договорът за потребителски кредит бил сключен при общи условия при предварително определени от едната страна - ищеца - кредитор клаузи на договора, без ответника да е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

Съгласно чл. 9, т.1 от същия, кредиторът е заложил годишен лихвен процент за олихвяване на кредита - 5, 89%. Освен годишният лихвен процент са предвидени в т. 9.4 и лихви за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта надбавка. Договорът за потребителски кредит попада под действието на Закона за защита на потребителите, тъй като съгласно чл. 24 от ЗПК „За договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите". Намира, че договорната лихва, заложена в чл. 9, т.9.1 от договора се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 19 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО н Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007 година Според чл.З от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Не на последно място ако предсрочната изискуемост била уговорена в договора, както в конкретния случай, при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Въз основа на изложеното е прието,че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. В решение № 64/09.02.2015г. по гр.д. № 5796/2014г.на IV г.о. на ВКС се приема, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването. Счита, че длъжника не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, на което основание предявения иск следва да се отхвърли, тъй като липсата на тази предпоставка е условие за уважаването му.

Позовавайки се на изложените възражение за неоснователност на исковите претенции, особения представител на ответника претендира за отхвърлянето им.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник, които поддържа исковите претенции и моли за уважаването им.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначеният му особен представител, който моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, по съображенията подробно развити в отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.09.2016 година между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и Т.Ц.И. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** /Приложение 2/. Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за потребителския кредит са изпълнени, чрез отразяване в Договора на общия размер на кредита и условията за усвояването му.

В чл. 7 от Договор за потребителски кредит № ********** е определен общ размер на потребителския кредит от 597,55 лв.

В изпълнение на задължението си по чл. 7, т. 2.1 от Договор за потребителски кредит № ********** кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 597,55 лева на Продавача на стоката, на основание издадена фактура № **********/07.09.2016 година

{Приложение 3 - лист 11), като към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 71,71 лева.

Съгласно чл. 7, т. 1 от процесния договор Еднократната такса за оценка на риска, включена в общия размер на дълга, може да бъде финансирана от Кредитора и възстановена от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, в зависимост от изявеното му желание в Искането - декларация за потребителски кредит {Приложение 4 - лист 12,13).

Видно от чл. 6. от Искането декларация за потребителски кредит, Потребителят е декларирал съгласието си еднократната такса да бъде финансирана от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и възстановена от него с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план по договора. Чрез Декларацията, потребителят е заявил, че е получил стоките посочени в чл. 8 от Договора за потребителски кредит от продавача им, същата не се попълва, ако стоките не са предадени физически на потребителя.

Общият размер на крайно задължение по Договор за потребителски кредит № 4000358416е отразен в чл.10 и възлиза на 690,81 лева, която сума е разсрочена, съгласно погасителния план, описан в чл. 11.2 от Договор за потребителски кредит № **********, на 12 погасителни месечни вноски, от които 11 вноски по 57,57 лева, ведно с една последна изравнителна в размер от 57,54 лв. Уговореното в чл. 9 т. 1 и т. 2 от Договора между страните възнаграждение се състои от договорна лихва в размер на 5,89 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Към датата на изтичане на срока за изпълнение на цялото задължение, уговорен в чл.

6 от Договор за потребителски кредит № **********, а именно в срок до 15.09.2017 година длъжникът не е извършил нито едно от предвидените в Договор за потребителски кредит № ********** плащания.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК , станало на 05.12.2017 година, задължението е изцяло падежирало.

По данни на експертното заключение размерът на незаплатените месечни вноски по процесния Договор за потребителски кредит № ********** от 07.09.2016 към 05.12.2017 година е главници - 283,73 лева

,договорни лихви - 4,19 лева и обезщетение за забава - 13.63 лева.

Въз основа на подадено от ищцовото дружество на 05.12.2017 година заявление е образувало ч.гр.д. № 6290/2017 година, по описа на Районен съд - гр. Сливен и по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответницата е издадена заповед № 4215/07.12.2017 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 07.12.2017 година за осъждането на Т.Ц.И. да заплати на ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сумата 283,73 лева, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 07.09.2016 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.12.2017 година до окончателното й изплащане; сумата 4,19 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2017 година до 15.09.2017 лева; сумата 12,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.04.2017 година до 15.11.2017 година, както и сумата 75,00 лева, представляваща разноски по делото.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №

636/2018 година по описа на ЧСИ Павел Георгиев № 837.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата Т.Ц.И. при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. В указания срок заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни искови претенции.

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1b5b937-3439-4f20-b016-6f12643ef9db