Решение № 6272 от 20.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6272 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100506454 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците С. К. И. и С. Р. И. срещу решение № 20061127/09.03.2021 год. по гр. дело № 45373/2020г. на Софийски районен съд, 160 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, на основание чл. 422 ГПК вр. чл.415, ал.2 ГПК вр. чл.124 ГПК вр. чл. 149 и сл.

ЗЕ вр. чл.154 и чл.155 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че всеки от жалбоподателите дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума от по 2604,49 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.05.2016 год. – 30.04.2018 год. в имот – апартамент №18, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, аб. №042133, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 14.05.2019год. до окончателното й изплащане и сума от по 402,30 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2016 год. – 15.04.2019 год., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.07.2020 год. по ч.гр.д. №26246/2019 год. по описа на СРС, 160 състав. С решението са отхвърлени исковете срещу всеки ответник за разликата над уважения размер от 2 604,49 лева до пълния 1 претендиран размер от 2610,08 лева досежно главницата и за разликата над уважения размер от 402,30 лева до пълния предявен размер от 446,70 лева и за периода от 15.07.2016 год. – 14.09.2016 год досежно лихвата и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивниците - ответници, чрез процесуалния си представител, обжалват решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърдят, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като вземането не е достатъчно индивидуализирано, като считат, че предвид характера му на периодично такова, е следвало да се посочат главница и лихва за забава за всеки месец поотделно. В тази връзка твърдят, че са поставени в невъзможност да вземат становище по предявените искове. Поддържат, че по делото не е доказано качеството им на потребители на топлинна енергия, поради липса на представени по делото доказателства за право на собственост или учредено в тяхна полза право на ползване върху процесния топлоснабден имот. Сочат, че не следва да бъдат кредитирани заключенията на приетите по делото СТЕ и ССчЕ, тъй като са изготвени въз основа на документи, които не са представени по делото и са едностранно изготвени от ищеца. Допълнително посочват, че представеното извлечение от сметки не притежава характеристиките на частен документ, поради което не е годно като доказателство за истинността на посочените в него данни. Релевират съображения, че начислените размери не отговарят на отопляемия обем на апартамента и са завишени, а отделно, че в имота липсват отоплителни тела и не дължат топлинна енергия за отопление. Излагат доводи, че не са представени доказателства за публикуването на одобрени Общи условия в местен и централен всекидневник. Поддържат направеното в отговора на исковата молба възражение за давност. Твърдят, че са неправилни изводите в обжалвания акт досежно предпоставките за присъждане на цена за услугата дялово разпределения. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец „Топлофикация София“ ЕАД не е подал писмен отговор на въззивна жалба. В хода на устните прения оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Излага съображения за правилност на 2 обжалваното решение, поради което иска неговото потвърждаване.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Софийският градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

Доводите за нередовност на исковата молба са неоснователни. Исковете за парични вземания са индивидуализирани с цена и период, в съответствие с нормата на чл. 127 ГПК.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26246/2019г. по описа на СРС, 160 състав.

СРС е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като по отношение на иска за главницата е кредитирал заключението на приетата СТЕ и ССчЕ, а по отношение на иска за лихва за забава е приел наличие на забава върху претендираната главница за част от претендирания период. По отношение на исковете за главница и лихва е оставил без уважение възражението за давност.

Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество.

По делото е безспорно установено от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот №135, том VIII, дело №1439/2007 год., че С. К. И. и С. Р. И. са придобили правото на собственост върху процесния имот.

Възраженията относно притежаваното право на собственост от страна на 3 въззивниците върху топлоснабдения имот през процесния период са неоснователни.

Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ.

Предвид изложеното, се налага извод, че ответниците имат качеството на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както и предвид задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017год. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 год., ОСГК.

Съгласно констатациите на приетото неоспорено заключение на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. За процесния период отоплителните тела са били демонтирани, като е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, отдадена от преминаващи тръби II – ри кръг на ВОИ, за сградна инсталация и за подгряване на вода за БГВ по отчет на два водомера. Общите части на сградата не се отопляват. Съгласно констатациите на вещото лице, достъп за проверка и отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите е осигуряван от потребителите на датите 19.04.2017 год. и 28.04.2018 год. Противно на твърденията в жалбата, представените по делото формуляри за реален отчет са подписани от ответниците и удостоверяват показанията на двата водомера.

По оплакването в жалбата, че не са представени доказателства за публикуването на одобрени Общи условия в местен и централен всекидневник, съобразно нормата на чл. 150 ЗЕ, следва да се отбележи, че по делото са представени такива доказателства за публикуване на Общите 4 условия от 2016г. във в. Монитор. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По отношение оспорения в жалбата размер на доставената топлинна енергия, следва да се отбележи, че фактите относно размера на начислената топлоенергия се установяват на самостоятелно основание от заключението на приетата СТЕ, чиито констатации не са оспорени от ответниците и не са опровергани от други доказателства по делото. Възраженията в тази връзка са неоснователни и недоказани. Неоснователно е и оплакването в жалбата относно необоснованост на заключението на СТЕ, тъй като изводите на вещото лице не са опровергани от други доказателства по делото и кореспондират с представените от третото лице - помагач документи.

Ирелевантен за спора е довода в жалбата за липса на подписани от ответниците изравнителни сметки, тъй като липсва такова нормативно изискване за възникване на процесното вземане за топлинна енергия.

По отношение на възражението за давност, правилно СРС е приел, че не са налице погасени по давност вземания за главница към момента на подаване на исковата молба на 14.05.2019г., при приложима 3 годишна давност по чл.

111, б.“в“ ЗЗД. Процесният период на главницата е м.05.2016г. – м.04.2018г., поради което във всички случаи не е налице изтекла 3 - годишна давност. По арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от датата на възникване на вземанията, поради което най –ранното вземане за м. май 2016г. е станало изискуемо след подаване на исковата молба, при приложими към този момент ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г.

Съобразно чл. 33, ал. 1 от цитираните ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 -дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.

Публикуването има характер на покана, поради което и по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от датата на възникване на вземанията.

Издаването на общата фактура от м. юли 2017г. не променя падежа на общото задължение за фактурираните и потребени услуги за минал период, както правилно е приел СРС.

5

По отношение на иска за лихва за забава не са релевирани конкретни оплаквания, поради което въззивният съд не дължи произнасяне. Отделно от това, въззивният съд изцяло споделя изводите в обжалвания акт, че е налице забава на длъжника съгласно за периода 15.09.2016 г. - 15.04.2019г., съгласно чл. 33, ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ от 2016 г. По отношение на вземанията за лихва за процесния период 15.09.2016г. – 15.04.2019г. също не е налице изтекла погасителна давност към момента на подаване на исковата молба на 14.05.2019г.

С оглед изложеното, жалбата срещу решението на СРС в частта досежно уважените искове за главница и лихва за забава, е неоснователна.

Предвид изложеното, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемия – ищец.

При съобразяване, че не е подаден отговор на въззивната жалба и не се е явил процесуален представител в о.с.з., следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20277167/15.12.2020 год. по гр. дело № 10715/2020г. на Софийски районен съд, 34 състав в обжалвана част за уважаване на исковете.

ОСЪЖДА С. К. И., ЕГН********** и С. Р. И., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.

78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 50 лева – разноски за въззивното производство.