Решение № 4750 от 09.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4750 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20211100113181 по описа за 2021 година

Производството по гр.д. № 13181/21 година по описа на Софийски градски съд е образувано по подадена от В. М. В. искова молба, в която същият излага, че е наследник по закон на И. М.а, починала на 02.11.2020 година. Същата, като съсобственик на 10/48 ид.ч от недвижим имот представляващ УПИ IV- 753, УГ и XXXНI-108, УПИ VI- 106 и улица по плана на град София, местността „Дупките", в землището на „Симеоново Бистрица" ул. „3та", - поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр.

София, район „Панчарево", с. Бистрица, в. з. „Малинова долина", ул. „********, с площ 853 кв.м., е сключила предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, при обявяването на който за окончателен се е оказало, че е налице вписана искова молба, което довело до разваляне на предварителния договор и връщане на заплатеното капаро.

Продажната цена, която майка му следвало да получи е в размер на 34633 лева съобразно дела и, а именно 10/48 ид.ч. от общата продажна цена в размер на 85000 евро. Твърди се, че Р. Г., който е ищец по гр.д.50290/2019 година по описа на СРС, сочейки че е собственик на недвижимия имот и така възпрепятства продажбата по предварителния договор, за което неправомерно поведение следва да заплати обезщетение за вреди в размер на 34663 лева, съставляващи пропуснатите ползи. Ищецът уточнява, че с предявяването на иск по чл.108 ЗС за процесния недвижим имот цели единствено осуетяване на продажбата на имота, тъй като преди това е отправял предложения за закупуването му. че исковата молба е депозирана единствено с цел да се осуети продажбата на имота, като преди това е отправял предложения за закупуването му. Претендира ответникът да бъде осъден за заплати сумата от 34633 лева, както и сторените за производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът дава становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че по предявена от него искова молба е образувано гр-д. 50290/2019г., но отрича правото му на иск да е упражнено поради злоупотреба с права. Твърди, че поведението му не е виновно или противоправно и с него не са причинени твърдените вреди в пряка причинна връзка с Д.ието.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, установи следното:

Като писмено доказателство по делото е приет Предварителен договор за покупко1 продажба на недвижим имот представляващ УПИ IV- 753, УГ и XXXНI-108, УПИ VI- 106 и улица по плана на град София, местността „Дупките", в землището на „Ссмеоново Бистрица" ул. „3-та", - поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Панчарево", с. Бистрица, в. з. „Малинова долина", ул.

„********, с площ 853 кв. от 12.08.2019г. сключен между Р.Г.П., Е.Г.А., И. Г. М.а, Е.Й. А., В.Й. А. и АН.я Г.М. от една страна и Н.З.Г. и М.Г.Г. за сумата от 85000 евро.

По делото е представена искова молба депозирана от ответника Р. Г. на 29.08.2019г. вписана на 17.09.2019г. с която той е предявил срещу Р.Г.П. Д.С.Г., Е.Й. А., Е.Г.А. и И. Г. М.а иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че той е собственик на процесния имот, както и за предаване на владението на същия.

Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници, че ищецът В. М. В. е наследник на И. Г. М.а.

С Решение от 21.03.2012 г. по гр. д. № 364/2000 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав (лист 163 - 170) по иск с правно основание чл. 108 ЗС с ищци Д.С. Г., Й.Г. А., Р.Г.П., Е.Г.П. и И. Г. М.а против С.С. И., С.С.Б., А.А.П., се признава за установено, че ищците са собственици на процесния имот.

Установява се от споразумение за изплащане на парични задължения от 05.02.2020г. сключено между Н.З.Г. и М.Г. Г. от една страна и И. Г. М.а, с което страните се съгласяват, че развалят сключения между тях предварителен договор от12.08.2019г. като И. М.а се задължава да им заплати сумата от 4617,93 лева, за чието плащане представя доказателства.

С решение по гр.д.50290/2019г. по описа на СРС, потвърдено с Решение по в.гр.д. № 1736 по описа за 2022г. на СГС е отхвърлен предявеният от ответника Р. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС. В мотивите на решението е прието, че Решението на ОСЗ от 01.03.2000г. представено от ищеца от което той черпи правата си е постановено от незаконен състав на поземлената комисия.

По делото е представено Решение No 10810.1 от 01.03.2000 г. на Поземлена комисия „Панчарево“, с която се признава правото на собственост на наследниците на И.С. Г. на Нива с площ от 5,087 дка, щеста категория, находяща се в строителните граници на село Бистрица в местността “Дупките“, имот JVO 2572, к.лист Хо 740/741 от кадастрален план, изработен 1950 г., при граници (съседи) : наследници К.Н., Б.М., Б.А., Т.А., възстановява правото на собственост на наследниците на Р.С. Г. по отношение на Нива с площ от 4,694 дка, щеста категория, находяща се в строителните граници на село Бистрица в местността “Дупките“, имот No 2572, к.лист No 740/741 от кадастрален план, изработен 1950 г., съгласно удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ппзспзз No 94-Р-103/10.05.2000 г. при граници (съседи): наследници К.Н., Б.М., Б.А., Т.А.. Отказано е да ее възстанови правото на собственост върху Нива с площ от 0,393 дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на село Бистрица в местността “Дупките“, имот 2572, к.лист No 740/741 от кадастрален план, изработен 1950 г., тъй като на основание чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ и 393 кв.м. попадат в улица. приложена е скица Ко 103, на която е отбелязано, че съгласно Договор за покупко-продажба No 51/05.02.1949 г. имот с 4694 кв.м. се възстановява на наследниците на И.С. Г., като скицата е издадена на основание чл. 13, ал.6 ППЗСПЗЗ и същата е неразделна част от Удостоверение No 94—р-103/10.05.2000 г. по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Представен е и договор от 05.02.1949г., с който Г. А. А. продава на И.С. Г. поземлен имот, представляващ нива от около 5 дка, находяща се в землището на с. Бистрица, местоността“дупките“, при съседи: К.Н. А., Г., В., Д. и И. - М., Б.Н. А. и Т.А., а впоследствие е предоставен официален заверен препис /лист 326 от делото/.

Представено е от Общинска служба по земеделие - „Източна“ писмо с изх. No по РД12-02-11143/13.08.2025г, с което се уведомява,че след направена проверка в административна преписка №257 от 24.01.1992 г. за землището на с. Бистрица, образувана по заявление от наследниците на И.С. Г. се установява,че за имот 2572 по стар кадастрален план от 1954 г., к.л. 740,741, 757 и 758 в местността „Дупките“, в.з. Малинова долина не се открива решение, издадено през 2000 г.

2

От разпита на свидетелката Н.П.Н., се установява, че тя познава ищеца, както и цялото му семейство. Посещавала е имота. Твърди, че е наясно, че той бил обявен за продажба, като бил сключен предварителен договор. При сключването на окончателния договор било установено, че имало вписана искова молба за имота, като оттам насетне не е наясно какво се е случило с него.

По делото е приета съдебно-оценителна експертиза от заключението на която се установява, че Средно пазарната стойност на имот с идентификатор *** кв.

Симеоново м. Дупките с. Бистрица към 02.2025 г. възлиза на 149983 € (293341 лв.). Към момента на сключване на предварителния договор 04.07.2019 г. стойността е 93889 € (183630 лв.).

Приета е и повторна съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че - Пазарната цена за поземлен имот с кадастрален идентификатор *** с площ 853кв.м., с адрес с. Бистрица, в.з. Малинова долина, ул. ******** е както следва:- Към момента на сключване на предварителния договор 04.07.2019г. е в размер на 105 269 евро.- към момента на изготвяне на експертизата, е в размер на 256 872 евро.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:

При предявяване на иск за заплащане на обезщетение за вреди, претърпени от непозволено увреждане, в тежест на ищеца е да докаже настъпването на вредите, противоправното поведение на ответника и причинната връзка между тях. Чл.45, ал.2 от ЗЗД предвижда, че вината се предполага до доказване на противното. В случая се твърди, че ответникът, предявявайки иск по чл.108 ЗС е действал при нарушение на чл.3 от ГПК - т.е., че са упражнил правото си на иск недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави. Понеже недобросъвестността не се предполага, този, който я твърди, следва да я докаже. В доклада си по чл.146 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест и е указал, че в тежест на ищеца е да докаже конкретните факти, характеризиращи действията на ответниците като неправомерни, както и настъпването на вредоносния резултат и причинната връзка между първите два елемента.

Според чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да е основателен така предявеният иск, следва да бъде доказано по делото пълно и главно, че поведението на ответника е противоправно, че са настъпили вредите, описани в исковата молба, както и пряката и непосредствена причинна връзка между тези вреди и поведението на ответника. Обстоятелството, че искът с правно основание чл.108 от ЗС е отхвърлен с влязло в сила решение не може в никакъв случай да обоснове такъв извод. Недобросъвестност би била налице, ако страната злоупотребява с процесуалното си право - упражнява го, макар да знае, че то не съществува или че не съществува материалното право, защитата на което търси по съдебен ред.

С утвърдената практика по въпроса прилага ли се презумпцията за виновност в гражданското право в случаите на злоупотреба с права; необходимо ли е лицето, упражнявайки правото си на иск, да съзнава, че то му принадлежи или да съзнава, че то не му принадлежи, за да се установи противоправно поведение, като не се презумира/предполага/ недобросъвестността на ответника при предявяването от него на иска т. е. противоправността на това му действие /която е един от елементите на деликтната отговорност наред /и отделен/ с вината/, решенията на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г. IV ГО, гр. д. № 5193/2013 г. IV ГО, гр. д. № 1243/2009 г. IV ГО.

Като критерии, дали лицето, упражнявайки правото си на иск, трябва да съзнава, че то не му принадлежи, за да се установи негово противоправно поведение, е налице практика на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г. IV ГО, както и по гр. д. № 1734/2014 г. III ГО и по гр. д. № 1243/2009 г. IV ГО, в които е прието следното: "Искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, 3 поради което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право /противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес." и "Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право.

Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).

Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към Д.ието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа."