Решение № 1103 от 29.07.2021, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……….. гр. Варна, ………. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ВАРНА, Седми състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН ДИМОВ при секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димов административно дело №1103 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 7752/26.05.2021 г. на И.А.Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, съдържаща иск с правно основание чл.203, ал.1 от АПК, вр.чл.1, ал.1 и ал.2, вр.чл.4 от ЗОДОВ, вр.чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер 20000 (двадесет хиляди) лева, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, за периода от 2008 г. до 18.01.2018 г., вследствие от незаконосъобразни действия на затворническата администрация в Затвора – гр. Плевен, а именно „ … яд, нерви, безпокойство, стрес, унижение на човешкото достойнство“, изразяващи се в нарушаване на тайната на кореспонденцията, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се съдържат и конкретните твърдения, на които почиват претенциите на ищеца. Те могат да бъдат сведени до следното: От 2008г. до 18.01.2018г. всички писма, които са изпращани до него ги е получавал отворени, както и са го задължавали тези които той е изпращал да бъдат отворени. Позовавайки се на чл. 34, ал. 1 от Конституцията на Р. България и чл. 8, ал. 1 от ЕКПЧОС, твърди че не е запазвана тайната на кореспонденцията, която получава и изпраща. Ищецът твърди, че с отварянето на кореспонденцията са му причинени яд, нерви, безпокойство, стрес, унижение на човешкото достойнство. Излагат се твърдения, че са налице незаконосъобразни действия от страна на администрацията на затвора за периода 2008г. -18.01.2018г., които са се намесвали в личния му живот, като са отваряли и проверявали личната му кореспонденция, включително и тази до държавни органи и институции, в разрез със закона. Твърди се, че уврежданията, които е претърпял са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София. Излага твърдения, че чл. 8 от ЕКПЧОС не третира тайната и неприкосновеността на кореспонденцията като абсолютно право, като сочи, че разпоредбата на чл. 34 от Конституцията на Р. България създава по – големи гаранции за неприкосновеността на кореспонденцията, в тази връзка е посочено Решение № 4/18.04.2006г. на Конституционният съд. В подкрепа на твърденията си ищецът се позовава и на решения на Европейския съд по правата на човека. С исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода 2008 – 18.01.2018 г., в следствие на незаконосъобразни действия на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Затвора – Плевен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В съдебно заседания ищецът се явява лични и моли да бъде уважена изцяло исковата претенция. Излага твърдения, че в писмо адресирано от него до съпругата му са поставени документи – разпечатки от телефонни разговори, както и обяснения дадени от ищеца пред следовател, с тези си действия администрацията на затвора целяла пораждането на конфликтни ситуации между него и съпругата му.

В заключение моли исковата молба да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да му заплати сумата в размер на 20 000лв.

В производство е депозиран и отговор на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В него се заема становище, че така подадената искова молба е недопустима, тъй като към настоящия момент ищецът е завел искова молба в Софийски районен съд с идентичен предмет – адм. дело № 18347/2021г. Излагат се твърдения, че са налице основанията за прекратяване на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.

126, ал. 1 от ГПК или в условие на евентуалност спиране на същото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В случай, че не се уважат възраженията за недопустимост на предявения иск, счита същия за неоснователен и недоказан.

Оспорва изцяло по основание и размер предявения иск. Прави се възражение за изтекла обща петгодишна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Излагат се твърдения, че не са налице незаконосъобразни действия, извършени от служители на ответника. Действията на специализирания орган по изпълнение на наказанията кореспондират с нормативния процес на работата в местата за лишаване от свобода. Твърди се, че конфиденциалността на кореспонденцията не означава, че същата не подлежи на проверка, напротив не се проверява текста, но се проверява съдържанието, с цел да се предотвратят нарушения на сигурността и внасянето на неразрешени предмети. Сочи, че тайната на кореспонденцията не се нарушава при проверка дали същата съдържа забранени вещи или вещества. Предвид това моли производството да бъде прекратено, респективно спряно, в условие на евентуалност да бъде отхвърлен изцяло предявеният от ищеца иск. Моли да му бъде присъдено и направеното юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

За ответника се явява ст. юрисконсулт С., която моли да бъде отхвърлен предявения иск и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки от ответника с.д.

№ 10622/14.07.2021г., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Изразява становище, че същият е недоказан, нито по основание, нито като размер, още по – малко е установено, че причинно – следствената връзка между състоянието, което цитира ищецът е в следствие единствено и само на факта, че кореспонденцията му се е приемала и предавала отворена.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

Видно от представено писмо рег. № 23/18/14.06.2021г.

/л. 156 от делото/ от Затвора – Варна ищецът търпи присъда по НОХД №127/2004г. на ОС – Плевен. Наказанието е започнало на 01.02.2004г. в Затвора – Плевен. Същият е осъден на доживотен затвор без замяна. На 18.01.2018г. е приведен от Затвора – Плевен в Затвора – Варна, настанен е в III група, зона със засилен надзор и охрана. Към момента е настанен в самостоятелно 127-мо спално помещение, находящо се в „Зона с повишена сигурност“.

Съгласно Справка от Затвора – Плевен /л. 175 от делото/ правото на кореспонденция на лишените от свобода е регламентирано в чл.

86, ал. 1, т. 3 и ал. 3 /нов от 10.02.2017г./, чл. 90 от ЗИНЗС, чл. 75, 76, 77 и чл. 78 от ППЗИНЗС. Посочено е, че в периода 2008г. – 18.01.2018г. се е променяло само длъжностното лице, което е ангажирано с кореспонденцията. За периода до 07.03.2014г. писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават в присъствието на служител от надзорно охранителния състав. Периодът от 07.03.2014г. до 10.02.2017г. писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор социална дейност и възпитателна работа в присъствието на служител от надзорно охранителния състав. Периодът от 10.02.2017г. писмата от и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор социални дейности и възпитателна работа. В писмото се сочи, че ЗИНЗС не посочва императивна форма на запечатване и разпечатване на кореспонденцията на осъдените пред тях, като се сочи, че това е част от начина на организация на работата от страна на служителите, ангажирани с тази дейност.

От приобщените копия на писмени доказателствени средства /пощенски пликове, молби, писма и дневници на молбите за периода 2008-18.01.2018г./, се установява наличието на водена от ищеца кореспонденция.

Страните не спорят относно наличието на тази кореспонденция.

Представена е Заповед № 127/09.06.2016г. на Началника на Затвора – Варна, с която са определени правилата за вътрешния ред в затвора и затворническите общежития.

По искане на ищеца са представени в 2 бр. справки от

Затвора – София, с които се уточнява реда за връчване на входяща и изходяща кореспонденция на лишените от свобода в Затвора – София /справка от 22.06.2021г./. Със справка от 28.06.2021г. от Затвора – София, се уточнява, че И.А.Р. не е търпял присъда лишаване от свобода на територията на затвора гр. София или общежитията към него. Уточнява се, че до 2017г. съдържанието на кореспонденцията на лишените от свобода е подлежала на контрол за съдържанието на текста от инспектор социални дейности и възпитателна работа, както и от гледна точка на това в плика да не се допускат неразрешени вещи. Посочено е също, че след промените в ЗИНЗС през 2017г./, съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗИНЗС – Кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления.

По делото отново по искане на ищеца е присъединено адм. дело № 575/2017г. на Административен съд – Плевен със страни: Х.А.Х., Министерство на правосъдието и ГДИН.

По искане на ищеца в рамките на производството в съдебно заседание проведено на 07.07.2021 г. са разпитани и свидетелите Н.К.Д., А.И.Д., М.С.С., Х.А.Х..

Свидетелят Н.К.Д. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в периода 2008г. – 2010г. в Затвора – Плевен. Заявява, че е виждал ищеца да получава и изпраща писма често. Твърди, че писмата, които е получавал и изпращал Р. са били отворени. Заявява, че той също е получавал кореспонденцията си отворена и е чувал инспектор „социална дейност“ да казва на ищеца, че ако предава кореспонденцията си в запечатан плик няма да я вземе.

Свидетелят А.И.Д. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в периода 2010г. – 2013г. в Затвора – Плевен. Същият споделя идентични факти с посочените такива от св. Н.Д. относно дейността на затворническата администрация във връзка с изпращаната и получавана кореспонденция на лишените от свобода в затвора. Заявява, че Р. е разтроен от тези действия на администрацията.

М.С.С. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в периода 12.08.2015г. – 18.01.2018г. в Затвора – Плевен и към настоящият момент също е там. Освен изложените факти от другите двама свидетели, С. заявява, че те нямат право да изпращат писмата си чрез пощенска кутия, а трябва да ги предадат на инспектор „социална дейност“. Свидетелят твърди, че ищецът е бил обезверен, притеснен, разтроен и потиснат. В показанията си С. сочи, че съпругата на ищеца е получавала писмо, в което е имало данни от затворническата администрация, че той е провеждал свиждания с други жени, което е влошило семейните им отношения.

Свидетелят Х.А.Х. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в периода 15.03.2013г. – 15.09.2014г. в Затвора – Плевен. Свидетелят споделя идентични с останалите трима свидетели факти. В показанията си св. Х. сочи, че ищецът се е чувствал притеснен, изнервен, бил изгубил надежда в правосъдието и съдебната система като цяло. Споделял е, че личният му живот е станал достояние за всички и е имало надзиратели, които са му се подигравали. Свидетелят сочи в показанията си, че не е виждал инспектор „социална дейност“ да чете кореспонденцията, но е коментирала съдържанието й с постовия надзирател.

Предвид установената фактическа обстановка, представените по делото писмени доказателства в едно с гласните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от правна страна следното:

Претенцията за обезвреда е основана на твърдения за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод административна дейност на специализиран орган по изпълнение на наказание спрямо ищеца в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, с оглед на което е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 от АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС – ГД"ИН" – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите. Материално - правна уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а след последните изменения на ЗИНЗС (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г. ) и в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Разпечатката съдържа 37 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1b56d43-c73c-472b-904b-b0760061cba1