Решение № 857 от 13.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110205060 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. П. К. с ЕГН **********, чрез адв.Й. А., АК Варна против Наказателно постановление № 24-0819001504/17.08.2024 г., издадено от началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.

С жалбата се оспорва датата на връчване на НП, твърди се, че същото е неправилно, незаконосъобразно, оспорва се вмененото нарушение. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочена категорията на МПС-то, което е управлявал жалбоподателя, с което не е могъл да разбере в какво се изразява вмененото му нарушение. Твърди се, че в НП няма изложена фактическа обстановка, както и че не е било посочен законовия текст, който да регламентира отнемането на контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,представлява се от адв.А., АК- Варна,който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени бележки взема становище по жалбата, моли да се потвърди обжалваното НП и се заплати юрисконсултско възнаграждение.

Състава на съда, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2024 г. в гр.Варна, ул.“Атанас Москов“, посока ул. „Девня“ до магазин „Метро“, в 17,24 часа жалбоподателят е управлявал л. а. „Рено Меган“ с рег.№ ***, собственост на П.

П., като по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Това поведение на жалбоподателката е било пряко наблюдавано от полицейските 1 служители свидетелите А. С. и А. М., които я спрели за проверка. В хода на проверка на жалбоподателката бил съставил АУАН сер.GA № 1283201/22.04.2024 г. за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДП.

При съставянето и връчването на акта, жалбоподателката не е направила възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН също не са направени възражения.

Въз основа на съставен АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 50 лв.

На осн.Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

Разпитан в хода на съдебното следствие свидетелят С. посочва, че той и колегата му са се били разположили преди входа за магазин Метро и са имали директна видимост към идващите към тях автомобили. Видели жалбоподателката, която се движила срещу тях, че е без колан.

Св.М. също потвърждава, че на това място на което той е колегата му са били имало перфектна видимост към автомобилите, които правели десен завой от бул.“Цар Освободител“ посока ул.“Девня“.

Съдебният състав прецени показанията на разпитаните полицейски служители като добросъвестно депозирани, обективни и взаимно допълващи се. Показанията им представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото се и извършената проверка.

Съдът не кредитира показанията на св. П. К.а П., която твърди, че били спрени защото жалбоподателката влязла с висока скорост в завоя.Твърди, че спрели 10-15 метра от полицейските служители и жалбоподателката / нейна леля/ си откопчала колана, с който била дотогава, за да се наведе към жабката, където били документите и.

Показанията на свидетелката противоречат на показанията на свидетелите С. и М..Съдът намира показанията на свидетелката за предубедени, с оглед обстоятелството, че жалбоподателката и е леля и не отразява достоверно обстоятелствата във връзка с констатираното нарушение.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка и от показанията на разпитаните свидетели С. и М..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от 2

ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган - съгласно приложената Заповед № 8121з1630/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от длъжностно лице по чл. 189, ал. 1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон.

При тези факти съдът приема за доказано, че към момента на извършване на деянието процесният автомобил се е управлявал от жалбоподателката. Следователно тя е била водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.На следващо място доказано е, че управляваното МПС попада сред категориите превозни средства по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, при които е дължимо използването на обезопасителен колан от водача и пътниците. Както в АУАН, така и в наказателното постановление управляваният автомобил е надлежно индивидуализиран с посочване на марка, модел, регистрационен номер. Изрично е отбелязано и че представлява лек автомобил. Съгласно пар. 6, т. 12, б. "б" от ДР на ЗДвП леки са автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8.

Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателката да попада сред някоя от категориите лица по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, поради което използването на обезопасителния колан за него е било задължително.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.

Жалбоподателката е съзнавала, че превозното средство е оборудвано с предпазен колан, но въпреки това съзнателно не е използвала обезопасителния си колан, с което нарушението е било осъществено.

Правилно е определена приложимата към датата на деянието санкционна норма, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание глоба в размер на 50 лева / в приложимата към датата на деянието редакция/. Именно с посочената разпоредба са предвидени санкционните последици за водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан.

Следващото се административно наказание за така извършеното нарушение е предвидено във фиксиран размер. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за определяне на имущественото наказание глоба под най-ниския му размер.

Така мотивиран, съдът приема, че не е допуснато процесуално нарушение при определяне на наказанието.

По отношение на установеното нарушение не са налице основания за определянето му като маловажно по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, респективно за приложение на чл. 28 ЗАНН. Това е така доколкото се касае за задължение на водачите на моторни превозни средства да използват обезопасителни колани по време на движение, пряко свързано с тяхната безопасността и на други участници в движението.

От справката за нарушител/водач за жалбоподателката се установява, че към датата на процесното деяние е санкционирана с 10 влезли наказателни постановления,10 фиша за 3 различни по вид нарушения на правилата за движение, от които три са за нарушения на чл.137а ал.1 от ЗДвП. При тези факти съдът приема, че жалбоподателката демонстрира влошена дисциплина като водач на МПС, поради което отправянето само на писмено предупреждение по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН не би представлявало ефикасна мярка, която да е годна да обезпечи постигането на целите на административното наказване по чл.

12 от ЗАНН. Институтът на маловажния случай е приложим към лица с ниска степен на обществена опасност, при които извършването на нарушения не е системно, а инцидентно и поради това за постигането на превъзпитателната цел е достатъчна и по-ниска по интензитет административна принуда. Не такъв е случаят при жалбоподателката, поради което настоящият съдебен състав приема, че случаят не е маловажен, а реалното изпълнение на наложеното административно наказание е необходимо за поправянето на нарушителя.

По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират. Същото следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена без уважение.

С НП на жалбоподателката правилно са отнети общо 10 контролни точки, съобразно изискванията, посочени в Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от Министъра на вътрешните работи. Така правилно съобразно актуалната към датата на процесното неправомерно поведение редакция на чл. 6 от посочената наредба - конкретно т. 18. за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) се предвижда отнемането на 10 контролни точки.

По разноските:

При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД МВР Варна. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че от процесуалния представител на наказващия орган е депозирано единствено писмено становище, съдът прецени, че претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на именно в размер на 66, 47 евро за представителството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 ЗАНН, Районен съд Варна, РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819-001504/17.06.2024 г., издадено от началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на Н. П. К. с ЕГН ********** е наложено на осн.чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лв. /петдесет / за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

На основание Наредба № Iз- 2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 контролни точки.

ОСЪЖДА Н. П. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Варна сума в размер на 66, 47 евро представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Варна в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5