Решение № 12 от 09.01.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр. Хасково, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20235640200854 по описа за 2023 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Л. Д. В., ЕГН **********, от гр.Х., е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 21-1253-000681/20.04.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, с което за това, че на 31.03.2021г. в 13:35ч. в гр.Хасково, на ул.“Дунав“ до аптека „Гален“ в посока към бензиностанция „Петрол“ управлява лек автомобил „*****“ с рег.№ *****- собственост на Д.Д.В. от гр.Х., като след справка с техническо средство таблет №466 е установено, че автомобилът няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката, с което за виновното нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

В жалбата е посочено, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се посочват неконкретни аргументи за нарушения на процесуалните правила.

В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата си. Такова е изпратено от упълномощен процесуален представител, с изложени аргументи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и искане същото да бъде отменено.

АДМ.НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- Началник Сектор Пътна полиция при ОД-МВР-Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебно 1 заседание такива, съдът намира следното:

На 31.03.2021г. полицейските служители при ОД-МВР-Хасково- Ж. И. и Т. П. изпълнявали служебните си задължения. Към 13,35ч. същите спрели за проверка движещият се по ул.“Дунав“ в гр.Хасково, лек автомобил.

Автомобилът се движел до аптека „Гален“ в посока към бензиностанция „Петрол“. При извършената проверка установили, че автомобила- „*****“ с рег.№ *****, е управляван от настоящият жалбоподател Л. В.. Установили също, че за автомобила няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, като информацията възприели от направена справка в база данни със служебен таблет, както и от проверените документи на автомобила.

При проверката в базата данни, полицейските служители установили, че управляваният автомобил е собственост на Д.Д.В. от гр.Х..

За така констатираното нарушение, на водача В. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение №321942 - за управление на МПС, собственост на трето лице, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съставения АУАН водачът В. подписал, без да посочва възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и предметното на делото наказателно постановление № 21-1253-000681/20.04.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, с което за виновното нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ на жалб.Л.В. му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

Постановлението е било връчено на жалбоподателя на 10.01.2023г.- видно от неразделната разписка към него, а жалбата против него е получена от административно-наказващия орган на 19.01.2023г. - видно от поставения входящ номер на жалбата, т.е в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от: АУАН №321942 /31.03.2021г., НП 21-1253000681/20.04.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, справка за нарушител/водач, показанията на актосъставителя Ж. И. и на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта Т. П., както и останалите приложени документи- приети като доказателство по делото.

При предходното разглеждане на делото са представени писмени доказателства, видно от които лекия автомобил „*****“ с рег.№***** е бил собственост на Д.В.В., ЕГН ********** от гр.Х.. Видно от представеното Удостоверение за наследници изх.№ГРАОН 1-2837/24.11.2020г./, лицето Д.В.В. от гр.Хасково е починал на 21.11.2020г.. Като наследници е оставил след смъртта си жалб.Л. Д. В.- син, и Н.С.В. /съпруга/.

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от лице, на което по реда на КЗ е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от същия закон, против издаденото НП е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и КЗ в тази насока, предвид което съдът разглежда жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и 2 обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При издаване на АУАН №321942 /31.03.2021г., актосъставителят е описал извършеното нарушение, като е описал установеното от него, като е посочил като нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ – лице, което не е собственик на управлявания автомобил, е управлявал такъв, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

- При издаване на обжалваното НП текстово изписаното в АУАН нарушение съответства изцяло на това, което е посочено като нарушение в НП.

Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ „ Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор“.

От своя страна разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ повелява: „ Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“.

Т.е. законодателят е предвидил отделни и различни хипотези, когато едно лице управлява собствено МПС и когато управлява чуждо такова. В случая адм.-наказващият орган е приел, че жалб.В. управлява чуждо МПС, което се оказва след представянето на документи, че всъщност е съсобствено и именно жалбоподателят е единият от собствениците.

Или видно от представените и приети като доказателства писмени документи, безспорно е установено управлението на МПС от единия от неговите собственици. Безспорно се установи също така, че към момента на проверката не е било изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Действително, деянието е квалифицирано по чл.638, ал.3 от КЗ, касаещо отговорността на водача, управляващ чуждо МПС. Следва да се отбележи обаче, че актосъставителят и наказващият орган са изцяло обвързани от информацията относно собствеността на автомобила, с която разполагат, въпреки че същата всъщност не е била актуална към датата на проверката. По аргумент от чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган не е задължен преди издаването на наказателно постановление да изяснява във всеки случай дали собственикът на автомобила, за която няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, е починал и кои са неговите наследници.

Напротив- в тежест на последните е да изпълнят задължението си да заявят промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика пред съответните звена „Пътна полиция“ в срок до един месец от настъпването й, произтичащо от чл.3, ал.4 Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В тази връзка законосъобразно е била ангажирана отговорността на водача на управлявания автомобил на основание чл.638, ал.3 от КЗ.

3

Всички събрани по делото доказателства установяват и доказват, че е извършено адм.нарушение от собственика на управлявания автомобил, а не от несобственик. Или установено по безспорен начин извършено адм.нарушение по чл.638, ал.1, т.1 КЗ, виновно извършено от неговия извършител.

В тази връзка, съобразявайки ТР № 8 от 16.09.2021г. по Тълк. дело № 1/2020г., ОСС на ВАС I и II колегия- задължително за съдилищата по чл.130, ал.2 от ЗСВ, както и при съобразяване разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, следва изпълнителното деяние да се преквалифицира, като се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение поради липсата на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Съобразно цитираната разпоредба, съдът има правомощието при конкретните обстоятелства - допустимо въз основа на установеното ново фактическо положение в съдебното производство, без това да наруши правото на защита на жалбоподателя в образуваното пред него съдебно производство, тъй като самият той твърди и доказва, че към датата на нарушението е собственик /съсобственик/ на управляваното от него моторно превозно средство без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да преквалифицира нарушението, прецизирайки основанието, на което следва да бъде понесена отговорност, при това с налагане на административно наказание в размер, по-нисък от посочения в чл.638, ал.3 от КЗ и определен от наказващия орган.

Това правомощие не нарушава правото на защита на наказаното лице предвид обстоятелството, че същото е било запознато с фактите, въз основа на които е вменена вината му, и е имало възможността да се брани срещу тях, както възразявайки срещу съставения АУАН, така и подавайки жалба срещу издаденото въз основа на него НП.

В тази връзка доколкото съдът намира, че именно чл.638, ал.1, т.1 от КЗ е съответното на констатираното и доказано в случая нарушение, за което следва да се санкционира жалбоподателя със съответния по-нисък размер на административното наказание, което следва да и бъде наложено, на основание чл.63, ал.7, т.1 съдът намира, че следва да измени издаденото наказателно постановление, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на нарушението и съответно да намали размера на наложеното административно наказание.

По отношение на описаните възражения от процесуалния представител на жалбоподателя - по делото е представена застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с валидност 16:00 ч. на 31.03.2021г., т.е. няколко часа след извършване на проверката от полицейските служители. Фактът, че същия ден след проверката е била сключена задължителната застраховка на автомобила, не омаловажава и не заличава вече осъществения състав на административното нарушение. Безспорно се доказа, че към часа и датата на извършване на проверката, управляваният от жалб.В. лек автомобил е приведен в движение и е нямало сключена за него задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Сключването на такава в последствие не се приема за заличаване на последиците от нарушението и приемане, че такова не е извършено. Съдебната практика е константна в това отношение и приемане на обратното становище- за неосъществен състав на нарушението, би довело до неизпълнение на задължението на водачите по чл.483 и чл.638 от КЗ и предприемане на сключване на задължителната застраховка едва при спирането им от контролните органи за проверка.

4

Не е спорно и е установено, че жалбоподателят към момента на проверката е управлявал процесния автомобил, без да представи сключена валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност». В случая са без съществено значение причините, поради които се е наложило жалбоподателят да управлява автомобила, дали е имало спорове за собственост, зали автомобилът е бил противозаконно отнет, задържан и т.н.

Видно от показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители, същите не си спомнят водачът на място да е съобщавал, че е имало спорове за собствеността на този автомобил и че дълго време не е бил управляван.