Решение № 290 от 19.05.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Разград, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. С.А при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С.А Гражданско дело № 20253330101436 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от З. М. С. срещу Г. С. А., с която са предявени осъдителни искове за: сума в общ размер на 2 400,00 лв. (1 227,10 евро), представляваща неплатена наемна цена по 800,00 лв. (409,03 евро) на месец, по договор за наем на магазини от 01.04.2024 г., за месеците януари, февруари и март 2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2025 г. до окончателното й плащане; договорна лихва за забава в общ размер на 4 240,00 лева (2 167,88 евро) за периода до 01.08.2025 г., формирана, както следва: 1) сума в размер на 1 648 00 лв. (842,61 евро) за периода от 06.01.2025 г. до 01.08.2025 г.; 2) сума в размер на 1 408,00 лв. (719,90 евро) за периода от 06.02.2025 г. до 01.08.2025 г. и 3) сума в размер на 1 184,00 лв. (605,37 евро) за периода от 06.03.2025 г. до 01.08.2025 г. В условия на евентуалност претендира ответникът да й заплати сума в общ размер на 2 400,00 лв. (1 227,10 евро), ведно с мораторната лихва в размер на 277,20 лева (141,73 евро), начислена до 01.08.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, формирани, както следва: 800,00 лв. (409,03 евро), представляваща наемната цена за месец януари 2025 г., ведно с лихвата за забава в размер на 120,00 лв. (61,36 евро) за периода от 06.01.2025 г. до 20.01 2025 г. и мораторната лихва в размер на 58,46 лв. (29,89 евро) от датата на прекратяване на договора 21.01.2025 г. до депозиране на исковата молба - 01.08.2025 г.; сума в размер на 800 лв. (409,03 евро), представляваща обезщетение за продължилото ползване за месец февруари 2025 г., ведно с мораторна лихва в размер на 53,61 лв. (27,41 евро) за периода от 06.02.2025 г. до 01.08.2025 г.; сума в размер на 800 лв. (409,03 евро), представляваща обезщетение за ползване за месец март 2025 г., ведно с мораторна лихва в размер на 45,13 лв. (23,07 евро) за периода 06.03.2025 г. – 01.08.2025 г.

С исковата молба се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата и сума в размер на 800,00 лв. (409,03 евро), представляваща договорена между страните неустойка при прекратяване на договора преди изтичането на една година от наемния период; както и консумативни разноски за електрическа енергия, топлоенергия, ВиК услуги и такса битов отпадък в общ размер на 919,81 лева (470,30 евро), ведно с мораторната лихва от 01.08.2025 г. до окончателното плащане, включващи: 259,95 лева (132,91 евро) за ел. енергия по фактури №№ 391103580 и 500033805229 от 10.01.2025 г. на Електрохолд за магазин L за периода 21.11.2024 г. – 20.12.2024 г., 75,38 лева (38,54 евро) за ел. енергия по фактури №№ 391103581 и 500033805230 от 10.01.2025 г. на Електрохолд за магазин К за периода 1

21.11.2024 г. – 20.12.2024 г., 19,42 лева (9,93 евро) консумирана вода за магазин L, 66,64 лева (34,07 евро) за консумирана топлинна енергия по фактури №№ 1102578771 и 1102619178 за магазин L за периода м.11.2024 г. – м.12.2024 г., 53,33 лева (27,27 евро) за ел. енергия по фактури №№ 392834984 и 510033493767 от 10.02.2025 г. на Електрохолд за магазин К за периода 21.12.2024 г. – 20.01.2025 г., 191,08 лева (97,70 евро) за ел. енергия по фактури №№ 392834983 и 510033493766 от 10.02.2025 г. на Електрохолд за магазин L за периода 21.12.2024 г. – 20.01.2025 г., 11,09 лева (5,67 евро) консумирана вода за магазин L, 33,60 лева (17,18 евро) за консумирана топлинна енергия по фактура № 1102657002 за магазин L за м.01.2025 г., 3,43 лева (1,75 евро) за ел. енергия по фактура № 394213973 от 10.03.2025 г. на Електрохолд за магазин К за периода 21.01.2025 г. – 20.02.2025 г., 19,87 лева (10,16 евро) за ел. енергия по фактура № 394213972 от 10.03.2025 г. на Електрохолд за магазин L за периода 21.01.2025 г. – 20.02.2025 г., 54,54 лева (27,89 евро) консумирана вода за магазин L, 29,90 лева (15,29 евро) за консумирана топлинна енергия по фактура № 1102697635 за магазин L за м.02.2025 г., 19,48 лева (9,45 евро) консумирана вода за магазин L, 20,43 лева (10,45 евро) за ел. енергия по фактура № 396292884 от 10.04.2025 г. на Електрохолд за магазин L за периода 21.02.2025 г. – 23.03.2025 г., 2,05 лева (1,05 евро) за ел. енергия по фактура № 396292885 от 10.04.2025 г. на Електрохолд за магазин К за периода 21.02.2025 г. – 23.03.2025 г., 32,12 лева (16,42 евро) за консумирана топлинна енергия по фактура № 1102740626 за магазин L за м.03.2025 г., 28,50 лева (14,57 евро) такса за битов отпадък.

Сочи се в исковата молба, че между страните възникнало наемно правоотношение, считано от 01.04.2024 г., съгласно чл. 3, ал. 3 от сключения между тях в писмена форма договор за наем, за магазини „К“ (№ 7) и „L“ (№ 8), находящи се в гр. С., ул. „*********.

Месечната наемна цена била уговорена на 800,00 лв., платима не по- късно от 5-то число на текущия месец. Страните уговорили договорна лихва при забава на плащането на наемната цена в размер на 1 % от месечния наем, или 8,00 лв. за всеки просрочен ден - чл. 2, ал. 2 от договора за наем. Срокът на договора бил 1 година, т.е. до 01.04.2025 г.

Задълженията на наемателя включвали плащането на наемната цена, консумативите и режийните разноски за ползването на наетата вещ, съгласно уговореното в чл. 4 от Договора за наем.

При неизпълнение на задълженията по договора, в чл. 9, ал. 3, изр. 2-ро от същия, било уговорено задължение на наемателя да заплати на наемодателя обезщетение в размер на едномесечен наем и задържане на депозита в случай на напускане на обекта преди изтичане срока на договора - чл. 13, изр. 3 от договора за наем. Уговорена била и неустойка в тежест на виновната страна при прекратяване на договора без даване на двумесечно предизвестие или преди изтичане на една година наемен период.

Страните не били договорили изрично начин на ползване на отдадените под наем две помещения. Същите представлявали обекти със застроена площ от 28,13 кв. м и 22,67 кв. м, описани в договора за наем от 01.04.2024 г. като магазини „К“ и „L“ с административен адрес: ул. „*********, гр. С.. От дълги години се отдавали под наем и се ползвали от „Вийзон-99“ ЕООД, ЕИК 202813264, като „Кулинарен магазин“. Собственикът на капитала на дружеството многократно бил сменян от 2013 г. и така на 27.03.2024 г. Г. С. А., след сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове на „Вийзон-99“ ЕООД, станал новия едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. След сключване на договора за наем от 01.04.2024 г. отдадените под наем обекти продължили да се ползват като кулинарен магазин от наемателя.

Ответникът не заплатил депозит, съгласно чл. 12 и чл. 13, изр. 1 от договора за наем, а приел, че платеният такъв в размер на 700,00 лв. от „Вийзон-99“ ЕООД, ще се счита за платен от новия управител на дружеството.

Отношенията между страните се влошили през ноември 2024 г., поради неплащане от страна на наемателя на изразходените консумативи - електрическа енергия, вода, парно.

Въпреки клаузата на чл. 10, ал. 3, изр. 2 от договора за наем, на 20.11.2024 г. ищцата предявила на ответника двумесечно предизвестие за прекратяване на договора на основание чл. 10, ал. 2 от същия, което било подписано от Г. С. А.. На 20.01.2025 г. наемателят прекратил дейността в наетите обекти и ги напуснал, но без да ги освободи, като не последвало и връщане на вещите. Наемът за месец януари към 20.01.2025 г., също не бил 2 заплатен, противно на чл. 2, ал. 2 от договора.

Поради продължаващо неизпълнение на поетите задължения от страна на ответника, въпреки дадени обещания за изпълнение, ищцата подала жалба до органите на МВР, по която било образувано производство, в последствие – прекратено, но в хода му при снемане на сведения ответникът заявил, че ще върне вещите на 01.04.2025 г., до която дата бил срокът на договора. Същото волеизявление правил и пред ищцата в предходен разговор помежду им, посредством електронни съобщения.

След прекратяване на договора за наем ответникът продължил да ползва и двата обекта, които не освобождавал и не предавал на ищцата, въпреки нейното противопоставяне, поради което и на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, същият дължал обезщетение и трябвало да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор. На 01.04.2025 г. Г. С. А. изнесъл имуществото си, като оставил помещенията в окаяно състояние, за което на 05.04.2025 г. бил съставен протокол от ищцата в присъствието на свидетел, констатиращ състоянието на помещенията.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения от съда особен представител, който взема становище за допустимост на предявените искове, тъй като подлежат на разглеждане по реда на исковото производство, а относно тяхната основателност счита, че част от исковите претенции не намират основание в договорните отношения между страните.

Твърди, че съгласно чл. 10, ал. 4 от договора, ако същият бъде прекратен без даване на двумесечно предизвестие или преди изтичане на поне една година наемен период, виновната страна дължи неустойка в размер на едномесечен наем. Претенцията на ищцата била за заплащане на наем за целия едногодишен период, а отделно била прекратила договора със съответното предизвестие. Следователно, претенцията за заплащане на неустойка била неоснователна и следвало да бъде отхвърлена.

Прави искане да бъде обявена за нищожна клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора поради нарушаване на добрите нрави. Страните договорили лихва в размер на 1 % дневно или 360 % годишно, което било съществен порок на нормалните гражданско-правни отношения.

Позовава се на т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, в която било прието, че при преценката за противоречие на процесната клауза с добрите нрави на първо място се съобразявало, че уговорката за неустойка била само за забава при изпълнение на плащането на наемната цена от страна на ответника-наемател, т. е. клаузата била за мораторна, а не за компенсаторна неустойка. Следвало да се приеме, че уговорената неустойка за забава, продължила повече от 6 до 8 месеца, не съответства на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съпоставка следвало да бъде направена и с оглед на законовия размер на лихвата за забава - ОЛП + 10 % на годишна база, като уговорената между страните била около 36 пъти по висока. Следвало да се съобрази и доколко била основателна претенцията на ищцата за начисляване на неустойката до датата на подаване на исковата молба, към която безспорно договорът бил прекратен и още на 20.01.2025 г. ищцата получила обратно отдадените под наем недвижими имоти. След тази дата, а и след изтичане на двумесечното предизвестие, отправено от ищцата за прекратяване на договора, той вече не действал и нямало основание за начисляване на неустойка.

Не било изяснено основанието за търсене на сумата 2 400 лв. – наеми за м. януари, февруари и март. Видно от разменената между страните мобилна комуникация, на 20.01.2025 г. бил подписан двустранен протокол, с който отношенията между страните приключили. Този документ не бил представен по делото.

Ако съдът присъди някаква сума в полза на ищцата, срещу тази сума следвало да бъде направено прихващане със сумите 300 лв. и 800 лв., представляващи съответно авансово плащане по чл. 2, ал. 5 от договора и внесен депозит. Оспорва изцяло твърденията в исковата молба за тяхната недължимост.

Възразява срещу общия размер на консумативните разноски, тъй като част от тях били начислени след прекратяване на договора.

3

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 01.04.2024 г. страните са сключили договор за наем, по силата на който ищцата, като наемодател е предоставила на ответника, като наемател за временно и възмездно ползване магазини „К“ (№ 7) и „L“ (№ 8), находящи се в гр. С., ул. „*********, партер със застроени площи 28,13 кв. м и 22,67 кв. м., при посочените в договора условия и уговорки. В тази връзка по делото като доказателство е приет договор за наем от 01.04.2024 г., сключен между З. М. С., в качеството на наемодател и Г. С. А., в качеството му на наемател. Съгласно чл. 2 от договора, наемателят следвало да заплаща месечен наем в размер на 400 евро или 800 лева, дължим не по-късно от 5-то число на текущия месец, а при закъснение в плащането наемателят дължал лихва в размер на 1 % от месечния наем за всеки просрочен ден. При подписване на договора наемателят плащал авансова вноска (капаро) от 300 лева срещу издаден документ от наемодателя. Според чл. 4 от договора, наемателят бил длъжен да заплаща в срок уговорения наем, както и съответните консумативи по ползването на имота, такса смет и СОТ, в нормативните срокове. Срокът на договора бил уговорен, съгласно чл. 9 на една година и можел да бъде продължен при същите или други условия с изрично писмено съгласие на страните, един месец преди изтичане на този срок – чл. 11. Съгласно чл.