Определение № 46956 от 18.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41369/2024
- Вид
- Определение № 46956
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 18.11.2024
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46956 гр. София, 18.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110141369 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ..., ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, срещу Т. М. Г. с ЕГН: ********** и адрес: **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 3 889,31 лева (три хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и 31 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит Номер:
PLUS[1]16384679/19.09.2018 г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 588,50 лева (петстотин осемдесет и осем лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.09.2020 г. до 17.02.2023 г.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед от 08.03.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9910/2023 г.
В исковата молба са налице твърдения, че на 19.09.2018 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България“ КЧД ЕИК ... и Т. М. Г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-16384679, въз основа на който между страните възниква облигационноправна връзка. По силата на Договора кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 6 000.00 лева, при договорен лихвен процент в размер на 26.85 % и размер на ГПР — 33.21 %. Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, 1 кредитополучателят по договора дължи такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора за кредит условия, размери и срокове. Съгласно уговореното в чл. 2, таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа съответната сума от общия размер на кредита. По повод сключена застраховка „Застраховка за плащанията“, която не е задължителна за отпускане на кредита, а свободно избрана от кредитополучателя, страните са уговорили, че за удобство на задълженото лице, застрахователната премия ще бъде разделена на равен брой вноски и ще бъде част от всяка месечна погасителна вноска, като кредиторът ще превежда получените суми на застрахователя. С подписване на Договора за кредит, кредитополучателят е дал своето изрично съгласие за начина, по който са разпределени сумите от отпуснатия потребителски кредит и описан по-горе.
Съгласно чл. 3 от Договора за кредит, предоставянето на посочената в предходния член сума по описания начин съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави кредита и създава задължение за кредитополучателя да заплати погасителните вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.
Посочени са допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР, относими към конкретния кредитен продукт.
Ищецът твърди, че кредитодателят е превел по посочената от кредитополучател банкова сметка сума в размер на 5 790.00 лева (от общия размер на отпуснатия кредит 6 000.00 лева е извадена сумата за дължимата „такса ангажимент“, в размер на 210.00 лева), с което е изпълнил в цялост задължението си за предоставяне на посочения кредит.
Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 48 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са посочени в погасителен план, намиращ се на първа и втора страница от договора за кредит.
Кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не изпълнил изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита и преустановява плащанията. Падежът на първата просрочена месечна погасителна вноска е настъпил на 20.10.2019 г. Считано от следващия ден 2 длъжникът е изпаднал в забава.
Въпреки изпадането на длъжника в забава на 20.10.2019 г., нито кредитодателят, нито ищецът са се възползвали от правото си да обявят предсрочна изискуемост на вземането си. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на 20.09.2022 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение — главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Дължи се и лихва за забава за периода преди подаване на заявлението.
На 22.04.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България“ КЧД ЕИК ..., в качеството му на цедент, и ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ..., в качеството му на цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение №1а от 22.04.2020 г. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, станал ищеца.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми Т. М. Г., за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Уведомлението за извършената цесия е изпратено на постоянния адрес на длъжника, но препоръчаната пратка не е получена от адресата. Към настоящата искова молба представя и моли съдът да връчи при размяната на книжата по чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късният момент, в който същия ще бъде уведомен за цесията.
Ответникът Т. М. Г., е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва исковете като неоснователни по подробно изложени съображения. Оспорва последното плащане от нейна страна да е било на 20.10.2019 г., като твърди, че е платила сума в размер на 2 000 лв. на 20.07.2020 г. и представя доказателства за това. Намира, че не дължи други суми на ищеца. Иска ищецът да представи полица за „Застраховка на плащанията“ и да заяви дали е получавал плащания по 3 същата. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договор за цесия и съобщаването му на ответника, както и изпълнение на задълженията на праводателя си по процесния договор за кредит, включително предоставяне на уговорената сума за кредит. Ответникът следва да докаже фактите, от които черпи възраженията си, включително, че е платил дължимите суми по договора за кредит.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Основателни са исканията на страните за приемане на писмените документи като доказателства по делото, както и искането на ищеца за изслушване на ССЕ, която да отговори на въпросите от исковата молба. На ищеца следва да бъде указано в срок до първото по делото заседание включително да вземе становище по искането на ответника да представи полица за „Застраховка на плащанията“ и да заяви дали е получавал плащания по същата.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК могат да вземат становище по евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени под опис към исковата молба и отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото заседание включително да вземе становище по искането на ответника да представи полица за „Застраховка на плащанията“ и да заяви дали е получавал плащания по 4 същата.
ДОПУСКА изслушването на ССЕ, с вещо лице Г. Х. Х., т. **********, от списъка на вещите лица към СГС, при депозит от 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок, като вещото лице отговори на въпросите от исковата молба въз основа на всички документи по делото, включително представените от ответника.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 9910/2023 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2025 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните, а вещото лице - след депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5