Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 19.11.2024, Районен съд - Трън

Съд
Районен съд - Трън
Дело
Административно наказателно дело 39/2024
Вид
Решение № 20
Подписан
19.11.2024
В сила
11.02.2025
Състав
ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.42 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.23 ал.1 т.1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.23 ал.1 т.2 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.34 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.48, ал.1 т.3 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Трън, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241740200039 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие - писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Образувано е по жалба на Д. М. (D. M.), род. на *************г., гражданин на Република **********с паспорт № *************, изд. на 31.01.2019г. с адрес:

************* против Наказателно постановление № 4372НП-2/05.03.2024г. на началника на ГПУ-гр.Трън, по ЗЧРБ, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и е наложено административно наказание „глоба” на основание чл.48, ал.1 т.3 от ЗЧРБ в размер на 3000 лв. за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.34 вр. с чл.23 ал.1 т.1 от ЗЧРБ.

В жалбата си въззивникът моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на ЗАНН. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа изложеното в жалбата. Заявява, че действително на 17.02.2024г. към около 19.00ч. на ГКППСтрезимировци, при излизане от Република България към Република Сърбия е констатирано, че в паспорта, който е представила не фигурират други излизания от страната, но това е защото това е нов паспорт, а вероятно се дължи на грешка в системата отбелязването, че последно влизане в страната е през 2019г. без последващо излизане. Представят доказателства относно посещения на М. в болнични заведения в Република Гърция и Северна Македония през периода, за който се твърди, че е 1 пребивавала в страната, както и удостоверение, в което се уведомява, че жалбоподателката работи във фирма в Б., Сърбия от 2017г.

Административно-наказателното производство против Д. М. (D. M.) е започнало със съставяне на Акт -2 за установяване на нарушение сериен № 0519302 от 17.02.2024г. от св.И. М. С. – младши експерт, командир на отделение при ГКППСтрезимировци, за това че : „на 17.02.2024г. около 19.00ч. на излизане от ГКППСтрезимировци от страната с лек автомобил „„П.““ с рег.№ LE***AT се яви горепосоченото лице. При извършване на проверка установих, че същата е влязла в страната през ГКПП Гюешево на 01.12.2019г. и до момента няма регистрирано влизане.“

При това словесно описание на фактическите обстоятелства, съдържащи се в АУАН актосъставителят посочил цифрово за нарушена разпоредбата на чл.34 вр. с чл.23 ал.1 т.2 от ЗЧРБ. Съставянето на АУАН се осъществило в присъствие на нарушителя и на свидетеля И. Б. Б., с дължимото предявяване и връчване на препис, надлежно датирано и удостоверено с подписа на Д. М. (D. M.). АУАН е редовно връчен – лично на жалбоподателя на 17.02.2024г., според съдържанието на разписката инкорпорирано в същия документ. По делото от АНО не бяха ангажирани доказателства относно присъствието на преводач от български на сръбски език, поради факта, че нарушителят е чужд гражданин, преминаващ през територията на РБ и същия не владее български или друг чужд език.

Разпитан в открито съдебно заседание свидетелят И. М. С. – /актосъставител/ депозира подробни показания, в които изяснява обстоятелствата по откриването на нарушението, неговото местоизвършване, както и потвърждава фактическото му извършване от жалбоподателя Д. М. ( D. M. ). Св. И. Б. Б. в своите показания свидетелства, че на процесната дата - 17.02.2024 при работа на ГКПП-Стрезимировци, като мл. инспектор си спомня, че колегата му С. работил на гише „излизащи“ , а той на гише „влизащи“ в РБ. Във връзка с нарушение на правилата на ЗЧРБ относно разрешения срок за пребиваване на територията на Република България, С. съставил АУАН на Д. М. (D. M.), който свидетеля подписал. Не си спомня подробности за случилото се. На място жалбоподателката не е правила възражения. Нямат практика да наемат преводач в такива случаи, защото ГП нямат бюджет за това. Разбирали се без преводач.

Въз основа на АУАН №2/17.02.2024г. бл.№ 0519302 Началникът на ГПУгр.Трън издал процесното НП с № 4372НП-2/05.03.2024г., против жалбоподателя нарушител, индивидуализиран със следната самоличност Д. М. (D. M.), род. на *************г., гражданин на Република **********с паспорт № *************, изд. на 31.01.2019г. живуща в ************* адрес /без описание на адрес/, според констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият 2 орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН, както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби - чл.34 от ЗЧРБ, поради което и на основание чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ, наложил административно наказание – ГЛОБА в размер на 500лв. НП е връчено лично на 26.09.2024г, като по АНП липсват данни за присъствието на преводач в момента на връчването на НП, който изрично да запознае жалбоподателят с текста на НП и с правата му съгласно ЗАНН. АНО не е ангажирал доказателства в тази насока, което мотивира настоящият съдебен състав да приеме за установено, че при съставянето и връчването на АУАН и при връчването на НП, АНО не е осигурил присъствието на преводач от български на сръбски, който да запознае нарушителя с текстовете на тези два документа и с правата, които му се следват от тях. За посоченото заключение съдът е мотивиран и от показанията на свидетеля И. С., който недвусмислено сочи, че при съставянето на АУАН не е присъствал преводач, а той като актосъставител е запознал нарушителят с правата и по-специално с правото и на възражение в тридневен срок от издаване на АУАН, на български език. На следващо място при връчването на НП също не е присъствал преводач, т.к. в случай, че е присъствал последният би следвало да се подпише и да изпише имената си в бялото поле под НП. До същият извод достигна и настоящият съдебен състав, запознавайки се с текста на НП, а именно никъде в текста на същото няма направено отбелязване, че е присъствал лицензиран преводач от български на сръбски език или служител на АНО, владеещ съответният език. Следователно нарушителят е била поставена в ситуация да и бъде издадено НП, с което бива глобена с 3000 лева, без да и е обяснено на разбираем език какво е извършил, разпоредбите на кой вътрешнодържавен или международен акт е нарушил и най-важното - какви възможности за защита има.

Материалната компетентност на Началника на ГПУ-Трън, като АНО да издава НП за нарушения по ЗЧРБ не се оспорва.

Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства показания на св.И. С. и св.И. Б., както и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват протИ.речия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

От правна страна:

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна 3 проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедлИ.ст на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е тя се явява основателна по следните причини:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно-наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е 4 извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

При така установената и приета по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

АУАН е издаден от компетентен орган в изпълнение на делегирани му от закона правомощия.

На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за нарушение на процесуалните правила както при съставянето на АУАН така и при издаването на НП.

Актосъставителят и АНО са съставили и издали административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 , вр. с чл.42 т.4 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В разглеждания случай, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката за нарушаване правото на защита поради липса на преводач, за което съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. От същите се установява безспорно, че на жалбоподателката е било разяснено съдържанието на акта за установяване на административно нарушение на разбираем за нея език, и че същата е разбрала причината за съставянето му. Поради това саморъчно е подписала акта без възражения.