Решение № 1539 от 20.03.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 20.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Теодора Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7214 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ищцата Н.А.С. твърди, че на 11.05.2018 г. към 18:00 ч. в гр. Варна, на бул. „***“, между Централна поща и „ЦКБ“ получила травми при падане вследствие на стъпване върху разместена тротоарна плочка. Посочва, че вследствие на удара изгубила съзнание и няма спомен за случилото се. Заявява, че свидетел на инцидента подал сигнал на телефон 112, като екип на ЦСМП я транспортирал до Спешен център при ***. При проведения преглед били установени следните увреждания: петрохантерно счупване на дясната бедрена кост, счупване на шийката на дясната раменна кост, контузия на главата и мозъчно сътресение. Лицето на С. било обезобразено от отоци, ожулвания и кръвонасядания. Твърди, че в 21:10 ч. на същата дата била приета по спешност в Клиника по ортопедия и травматология при ***“, гр. Варна, където ѝ поставили окончателна диагноза „петрохантерно счупване, закрито в дясно, и счупване на горен край на раменна кост (хумерус), закрито в дясно, с мнение за спешно оперативно лечение“. Десен горен крайник бил имобилизиран с ортеза, а на 12.05.2018 г. ѝ била извършена оперативна интервенция, а именно: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.

Ищцата посочва, че след инцидента ѝ бил издаден болничен лист за общо 42 дни, считано от 11.05.2018 г., който бил двукратно продължаван – до 20.08.2018 г.

Във връзка с извършеното лечение заявява, че заплатила медицински разноски, както следва: на 29.05.2018 г. – 28.50 лв. за изследвания; на 21.06.2018 г. – 35.00 лв. такса за преглед и ЛКК комисия; на 22.06.2018 г. – 30.00 лв. за изследвания; на 23.05.2018 г. – 1610.00 лв. за ортопедични консумативи; на 25.05.2018 г. – 63.80 лв. потребителска такса; на 25.07.2018 г. – 40.00 лв. такса за издаване на медицинско удостоверение; на 25.05.2018 г. – 1210 лв. такса престой за болнично лечение за период от 11.05.2018 г. до 22.05.2018 г.

Излага, че след изписването ѝ на 22.05.2018 г. ѝ било предписано лечение в домашни условия за около шест месеца. Поради вида и естеството на травмите посочва, че не можела да се придвижва и обслужва самостоятелно. Тъй като нямало кой да полага необходимите за нея специфични грижи и поради факта, че сградата, в която се намира жилището ѝ, е без асансьор, а в сочения период са се извършвали и ремонтни действия по стълбището, се наложило да престои част от началния възстановителен период в *** – Варна“ ООД. Това се наложило и поради психическото ѝ състояние след понесената травма – лицето ѝ било обезобразено и изпитвала срам и неудобство от вида си, както и страх да се движи сама и натрапчиви мисли за невъзможност да се справя сама с ангажиментите в ежедневието си. Посочва, че за продължаващото болнично лечение за периода от 23.05.2018 г. до 22.06.2018 г. заплатила сума в общ размер на 4650 лв.

Посочва, че възстановителният период продължил около половин година, в който период изпаднала в дълбока депресия, тъй като не била в състояние да се грижи за домакинството и да изпълнява елементарни свои задължения. Изпитвала страх, както и неудобство от външния си вид.

Заявява, че и понастоящем има оплаквания от болки и затруднено движение на травмираните крайници в студено време и емоционално е нестабилна.

Ищцата навежда доводи, че поддръжката на процесния тротоар е възложена на ответната община на основание чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост. Поради изложеното общината носи отговорност за действията и бездействията на лицата, на които е възложила осъществяването на тази дейност.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да ѝ заплати следните суми:

1) сумата от *** лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на падане при стъпване на разместена тротоарна плочка, на 11.05.2018 г. в гр. Варна, между Централна поща и „ЦКБ“, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 11.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане;

2) сумата от *** лева, частичен иск от общо 7667.30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разноски за медицински изследвания, лечение, медикаменти и престой в болнично заведение и възстановяване, причинени вследствие на същата злополука, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 11.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

С протоколно определение от 28.02.2020 г. е допуснато изменение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди чрез неговото увеличаване на сума в размер на 24 999 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва съществуването на неравност по тротоара на мястото, описано в исковата молба. Оспорва уврежданията да са в причинно-следствена връзка с поведението на служители на Община Варна. Навежда доводи, че пешеходната дейност на физическо лице в активна възраст не е рискова дейност.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

В условията на евентуалност моли значително да бъде намален размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Намира същия за прекомерен и прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представената с исковата молба епикриза /л. 8/ се установява, че на 11.05.2018 г. Н.А.С. е постъпила в отделението по ортопедия и травматология на *** – Варна“ ЕООД. Окончателно поставената диагноза е петрохантерно счупване, закрито в дясно, и счупване на горен край на раменна кост (хумерус), закрито в дясно. В посочения документ е отразено, че болничният ѝ престой е продължил до 22.05.2018 г., като на 12.05.2018 г. е претърпяла операция за открито наместване на фрактурата на десен долен крайник с вътрешна фиксация. Препоръчано е поставянето на мека имобилизация /ортеза/ на десен горен крайник за 30 дни.

На л. 9-10 от делото е приложено медицинско удостоверение № *** г., от съдържанието на което се изяснява, че на 19.05.2018 г. ищцата е била прегледана от съдебен лекар, който впоследствие се е запознал и с медицинска документация от проведеното ѝ оперативно лечение. В документа е отразено, че същата е получила следните увреждания: счупване на дясната раменна кост, счупване на дясната бедрена кост, мозъчно сътресение, травматичен оток, кръвонасядане и подкожен хематом в областта на лицето. Заключението на съдебния лекар е, че така описаните травматични увреждания са резултат от удари със или върху твърди тъпи предмети, като биха могли да бъдат получени вследствие на спъване и падане на земята. Посочено е, че счупването на раменната кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца, а счупването на бедрената кост – трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца. Останалите увреждания, в своята съвкупност, са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Загубата на съзнание представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Първоначално на ищцата е издаден болничен лист за периода от 11.05.2018 г. до 21.06.2018 г. /л. 13/.

След проведени прегледи на 21.06.2018 г. и 22.06.2018 г., за които са съставени съответно амбулаторен лист № 411/21.06.2018 г. и № 219/22.06.2018 г. /л. 14 и 15/, болничният е продължен до 21.07.2018 г. /л. 16-17/. След изтичането на този срок е последвало повторното му продължаване до 20.08.2018 г. /л. 18/. В съдебно заседание са представени 3 броя болнични листи /л. 61-63/, от съдържанието на които става ясно, че общо ползваният от Н.С. отпуск поради временна неработоспособност във връзка с претърпения инцидент е продължил до 06.11.2018 г.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства за извършени медицински разходи, както следва: на 23.05.2018 г. – 1610 лева за ортопедични консумативи /л. 25/; на 25.05.2018 г. – 63.80 лева потребителска такса, както и общо 1210 лева за лечение /л. 26/; на 29.05.2018 г. – 28.50 лева за изследвания /л. 25/; на 21.06.2018 г. – 35 лева за ЛКК комисия /л. 25/; на 22.06.2018 г. – 30 лева за изследвания /л. 25/; на 25.07.2018 г. - 40 лева за издаване на съдебномедицинско удостоверение /л. 11/; 4650 лева – за продължаващо болнично лечение по желание на пациента /настаняване в стая с придружител/ за период от 31 дни, във връзка с което е представена служебна бележка /л. 12/ и четири броя фискални бонове с посочени в служебната бележка номера /л. 25/.

По делото са ангажирани специални знания посредством проведените съдебномедицинска, съдебно-психиатрична и съдебно-техническа експертиза, заключенията по които съдът кредитира като компетентно изготвени, подробни и аргументирани.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза Н.С. е претърпяла следните увреждания: счупване на дясната раменна кост, счупване на дясната бедрена кост, състояние след операция и метална остеосинтеза, оток, кръвонасядане и подкожен хематом на лицето вдясно с мозъчно сътресение.

Вещото лице д-р Д.Р. посочва, че механизмът на причиняване на тези увреждания е чрез удари със или върху твърди тъпи предмети и предвид тяхната локализация и морфология е възможно да са получени по описания в исковата молба начин.

Заявява, че оздравителният период за счупването на раменната кост обичайно е около 3-4 месеца, а за дясната бедрена кост – приблизително 5-6 месеца при липса на усложнения, за каквито няма данни. Мекотъканните увреждания на лицето оздравяват средно за 10-15 дни.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че гореописаните увреждания биха могли да бъдат получени при падане напред и надясно, доколкото са съсредоточени в дясната част на тялото. Допълва, че рамото на ищцата е поставено в мека ортопедична протеза, а бедрото – оперирано.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след извършен личен преглед на Н.С. вещото лице – психиатър д-р Т.А. достига до извод, че преживеният инцидент и получените травматичните уреждания са се е отразили върху психиката на ищцата. Първоначално при нея са настъпили симптоми на остра стресова реакция, с последващо разстройство на адаптацията в рамките на шест месеца, както и специфична фобия, симптомите на която персистират и към момента. Вещото лице изразява становище, че описаните разстройства могат да се квалифицират като психично заболяване в резултат на стресогенно увреждане съгласно Международната класификация на болестите, десета ревизия.

Посочва, че състоянията могат да хронифицират, като към момента при ищцата продължават проявите на специфична фобия спрямо ситуации, напомнящи инцидента, които частично ограничават ежедневното ѝ функциониране. По отношение на травматичните увреждания в областта на лицето излага, че са дали само временно отражение върху психиката на пострадалата.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и пояснява, че конкретната продължителност на специфичната фобия може да варира в зависимост от интензитета на преживения стрес, последиците от стресогенната ситуация, както и от обстоятелството колко често лицето се среща с фобийната ситуация. При ищцата проблемът се задълбочава, тъй като ежедневно преминава покрай мястото, където е настъпил инцидентът, предвид че то се намира в близост до дома ѝ. Поради изложеното вещото лице изразява становище, че тази фобия няма да отзвучи скоро, но с течение на времето ще отслабне. Д-р А. допълва, че инцидентът е довел до значителни промени в начина на живот на Н.С..